Пожаробезопасността при високо строителство стана център на общественото внимание през юни 2017 г. Повод беше стихията, избухнала в 27-етажната жилищна сграда „Гренфел Тауър“ в западната част на Лондон. Трагедията стана известна със скоростта, с която се разпространиха пламъците, превръщайки сградата в огнена кула. Броят на жертвите достигна 71.

Безопасността на тази сграда е била под въпрос и преди пожара. Построена преди повече от 40 години, тя не е покривала изискванията за достъпни аварийни изходи, пожарогасители и противопожарни аларми. Но каква е причината за бързото разпространяване на огнената стихия? Какво още не ни казаха медиите?

Темата за санирането предизвика сериозни дебати по повод безопасността на топлоизолационните материали, които се използват у нас. Неосведомеността на обществеността  доведе до страх и съмнение. Голяма част от българите обитават панелни блокове, които са в процес на обновяване по програмата за саниране или вече са санирани.

Запитахме се безопасни ли са сградите, които обитаваме?

Може ли да се избегне подобна трагедия? Кошмарът от пламъци в „Гренфел Тауър“ е повод да се замислим за опасностите, които дебнат около нас, но без да драматизираме излишно и да се съмняваме в безопасността на всяка сграда.

А какво всъщност се случи в „Гренфел Тауър“?

Екипът на Аустротерм България ни предостави едно любопитно становище по темата.
Негов автор е инж. Вернер Айке-Хених, който е бил програмен директор на „Акция за енергийна ефективност“ на Министерството на икономиката на германската провинция Хесен до своето пенсиониране през 2016 г.

„За пожара в жилищния блок „Grenfell Tower“ в Лондон понастоящем в Германия се обвинява изолационният материал полистирол. Снимките от пожара доказват обаче нещо съвсем друго:  фасадата на лондонската сграда изобщо не е изолирана с полистирол, а с полиуретанова изолация (PU). 

Полиуретановата изолация има съвсем различно поведение при пожар в сравнение с полистирола. Тъй като това не е термопласт, той не се топи и не образува горящи капки. Ето защо повечето изолационни плочи, в иначе изгорялата фасада, са останали непокътнати. Някои плочи са недокоснати от пожара, все още може да бъде видян жълтия им цвят. При много други горещината е предизвикала образуването на една типична вафлена структура на горният слой.

Снимка: tagesschau.de

Само повърхностният слой на плочите (от 3 до 5 мм ) е леко разрушен и овъглен от горещината. Цялата останала дебелина на плочата (6 до 8 мм) е останала неразрушена, защото доброто изолационно действие на полиуретана е предотвратило по-нататъшно разпространение на горещината в плочата. Именно затова се допуска използването на този вид полиуретанова изолация за поставянето на противопожарни ивици в интегрираните топлоизолационни системи.

Това означава, че изолационните плочи не са „ускорили“ пожара, както се спекулира навсякъде, а са един от малкото фасадни материали, които почти не са участвали в пожара.

За сметка на това, външната защитна облицовка от алуминиеви плоскости е напълно изчезнала. Дебелите само няколко милиметра алуминиеви плочи са изгорели. Алуминият се топи при 660° C и гори. Ако се гаси с вода, при високи температури се образува дори горящ водород. Видимите щети по фасадата се дължат също на горящата алуминиева облицовка.

Ситуацията се утежнява допълнително от типа на фасадата. В случая, вероятно става въпрос за окачена фасада. Тя се състои от една тънка вътрешна облицовка с въздухонепропускливо фолио, носеща метална конструкция, между която се монтират изолационните елементи, и една външна алуминиева облицовка. Металната носеща конструкция се деформира бързо при нагряване. През разтворилите се фуги могат лесно да проникнат пламъци и кислород, разпалващ допълнително пожарите във вътрешните помещения.

Но откъде идват тези силни пламъци? Мощта на битовите пожари ни бе трагично демонстрирана през 1974 г. при пожар на 25-етажен жилищен блок в Сао Паоло, една неизолирана сграда с масивна конструкция. Пожарът започва от един малък  климатик на 12-тия етаж. Сградата изгаря напълно до 25-тия етаж, защото няколко минути по-късно пламъците избиват през прозорците и плъзват нагоре през счупените прозорци на прилежащите етажи, като запалват мебелировката на всеки следващ етаж. Височината на огнените езици, изскачащи от прозорците, достигала 5 до 6 метра. Изолационни материали или горящи части от фасадата не са участвали в пожара. Броят на жертвите достига 179 души. След пожара сградата не изглежда много по-различно от лондонския блок.

Снимка: tagesschau.de

 В Лондон процесът е бил ускорен не от изолационните материали, а най-вероятно от горимата защитна облицовка.

Въпреки това, трябва да се внимава със заключенията, защото пожарите имат комплексно протичане. Във вътрешността на лондонската сграда е имало скъсан газопровод и вътрешните стени от сухо строителство са изчезнали, т.е. те също трябва да са участвали в пожара.

Това комплексно вътрешно и външно развитие на пожара не може да се сведе до фасадния изолационен материал. На един симпозиум за високите сгради през 2007 г. франкфуртската пожарна е изнесла доклад за описаното от г-н Ахилес опасно прехвърляне на пожара през прозорците, в който се твърди: „Искането за огнеустойчив парапет с височина един метър няма да даде никакъв резултат.“

 

 Тук е дадена една първоначална оценка въз основа на снимков и видео материал, както и информация, базираща се на технически познания.“

 Какво още сподели инж. Вернер Айке-Хених в интервю за AUSTROtimes

„Дискусиите за противопожарната защита се разпалват вследствие на зрелищни единични пожари. В тази морална буря никой не се интересува от размера на проблема. С оглед на възникналите в Германия само 1,8 сериозни пожара годишно, при които има участие на интегрирана топлоизолационна система, ние водим погрешния дебат, фокусирайки се върху изолационния материал.

При пожари в или около къщи, изолирани с EPS по фасадата, обикновено не се случва нищо особено – но подвластни на медиите, ние винаги очакваме най-лошото.

Интегрираната топлоизолационна система с полистирол е една изключително сигурна фасадна изолационна система.

За щастие ние се нуждаем именно от нея, за да свържем енергийната революция и социално-отговорното саниране на сгради.“

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] в основата на решението. Като резултат от трагедията в „Гренфел Тауър“ към вече сложната задача се добавя и обстойното […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Арх. Павел Янев: интериорният дизайн от идеята до изпълнението
Новият уебинар на Novas Artes ще се проведе на четвърти юни

Третото събитие на Novas Artes ще се проведе следващия четвъртък, четвърти юни. След като …