Втори шанс за панелките

Градът е сложна система, изградена от множество исторически пластове, които са в непрекъснато взаимодействие. Запитах се каква е съдбата на един от значителните по обем сградни фондове от втората половина на 20-ти век – панелните жилищни комплекси. Промените настъпват с преосмисляне на проблемите и потенциала на елементите на градската среда. Когато говорим за такъв значителен жилищен ресурс, определено си струва да се запитаме…

Какво е бъдещето на панелните блокове в България?

Наглед грознички, ръбести, безлични, но същевременно изключително функционални и пригодни за българския начин на живот. Евтини имоти за масовия стандарт. Към момента търсенето им продължава, отчасти поради по-ниската цена, както и поради ниското качество на част от новото строителство. Във връзка с дългия си живот, панелните комплекси са оформили пълноценни зони със сравнително добра инфраструктура, пъстър социум и зони за рекреация. Да живееш в панелка в София не е лошо решение и поради наличието на метростанции в непосредствена близост.

Пазарът на жилища в родината ни се разраства, но тези блокове поддържат стабилната си позиция като предпочитана покупка за част от българите.

От друга страна, т.нар. „панелки“ търпят много от лошата си слава благодарение на ниска енергийна ефективност и преустройства “на парче”, които нарушават цялостния им облик. Свидетели сме обаче на успешна реконструкция на панелни комплекси у нас и в Европа, които удължават с поколения иначе 40-50 годишната им експлоатационна годност.

В крайна сметка, това ли е наследството от жилищната архитектура от този период, което ще оставим на бъдещите поколения ? С какво могат да бъдат гордост подобни сгради?

Източник: realt.by

Малко история на панелното строителство…

След кратка справка в Уикипедия можем да потвърдим следното: „Панелен блок (неформално „панелка“) е жилищен блок, построен от стандартни стоманобетонни елементи (панели), произведени предварително в специално промишлено предприятие – домостроителен комбинат. Към края на 80-те години на XXв. на територията на България са функционирали 30 домостроителни комбината (ДК), произвеждащи елементи за сгради по различни номенклатури.“

Първите едропанелни жилищни сгради в България са построени в края на 50-те и бързо са обхванали не само множество софийски квартали, но и други градове в България. Строителството им е бързо, модулно и постепенно въвежда различен вид комбинаторика и вариации. И все пак, колко варианта изобщо са възможни? И не се ли обезличава градската среда с тази повтаряемост?

Заобиколена сме от “панелки” отвсякъде. Към момента у нас има 707 000 панелни апартамента, като 200 000 от тях са в София.

Повечето от тях наближават експлоатационната си годност, но ако бъдат взети необходимите мерки, тя може да бъде удължена.

С какво те са ценни?

Това, че в голяма степен приличат на кутии за обувки, не прави панелките грозни. В никакъв случай. Те предават историята на своето време. Те са част от нашето битие, дом за много българи. Освен това, панелните комплекси разказват една положителна история – за масово движение на населението от селата към града, за нуждите на разрастващи се райони, нови работни места… Те са типичен пример за съжителство на много хора в сравнително ограничена по размери зона. Апартаментите са икономични и компактни. И определено виждам бъдещето им – преоткрито и преобразено. За разлика от много от новите кооперации, панелните блокове имат и обширни зелени площи и детски площадки, както и по-големи отстояния помежду си.

Източник: panelki.eu

В днешно време архитектурата търси все повече нови форми, причудливи ъгли и детайли. Това довежда до множество компромиси с обзавеждането и с цялостната функционалност на пространствата. Оргогоналността може да бъде леко скучновата, но със сигурност притежава най-много удобства в този аспект. Функцията е оптимизирана поради стандартизацията в разположението на помещенията – определено още един плюс на панелните комплекси.

Пластовете на града. | Източник: bg7.bg

От архитектурна гледна точка, преобладаващата част от панелното строителство не блести с особено очарование. Липсата на топлоизолация на апартаментите е наложила на собствениците да се „спасяват“ поединично и в резултат от това не само фасадите са загубили еднородния си облик, но и са гротескно оцветени в най-причудливи цветове.

Защо ли Иван от 4-ти етаж на „Б“ вход е решил да боядиса парченцето си фасада в тревно зелено? А защо не? В крайна сметка е решил да вложи пари в собствеността си и вероятно иска да наблегне на този факт. И това не важи единствено за Иван, а за една трета от жилищната сграда. В резултат, отдалече погледнати, панелките приличат на доста неуспешен опит за изкуство. Ако оставим настрана иронията (която, надявам се, сте уловили), с кръпки или не, това със сигурност е един от начините за подобряване на условията на собствениците.

Актуална е темата за санирането и бъдещето на тези сгради. Националната програма за енергийна ефективност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя възможност за безплатно саниране и вече е подписала договори за обновяване на 4% от “панелките в страната”. Времето ще покаже докъде ще се разрастне обновяването. Това определено е правилната посока към оптимизиране на сметките за отопление и цялостния комфорт на обитаване.