ЗАБРАНЕНО ЗА НЕБОСТЪРГАЧИ

Небостъргачите, издигащи се по цял свят, започват усилено да се строят и в нашата столица. Това предизвика общественото недоволство, особено по темата „Парадайс тауър“ в средата на миналата година. Проектите на грандиозните строителни съоръжения не спират до там – турската фирма „Гаранти Коза“ с „Гранд Каньон“ в Младост, „Форт Нокс“ на Цариградско шосе и други. Но какво се случва с историческия облик на София? Градът променя своя облик, издига се все повече и повече, но високото строителство трябва да се проектира съобразно заобикалящата го среда. Къде е възможно да се извисяваме в облаците и къде трябва на всяка цена на оставим гледката към полите на Витоша?

Витоша (Снимка: ©http://monipag.com)

В първото си пленарно заседание за 2018г. Народното събрание прие промените в Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО). Ограниченията са за височината на новите сгради за всички области, за които до сега липсваха.

Промените са приети с мнозинство от 109 гласа „за“, едва 2 „против“ и 11 „ въздържал се“.

Много високо строителство, без ограничение във височината на сградите, се обособява в три зони-в района на Софийския околовръстен път при жк. Люлин, двустранно край бул. „Цариградско шосе“ от 7-ми километър до р. Искър. Бул. „Тодор Александров“ също попада в тази категория, но при определени условия, свързани с обемно-устройствените проучвания за територията.

“Гранд Каньон”, София (Снимка: ©http://www.delta3.bg)

Разбиранията за ограниченията във височината на сградата са доста неясни и оставят „вратички“ пред строителните предприемачи и инвеститори. Ето какво гласи ЗУТ:

Чл. 24. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г., доп. – ДВ, бр. 65 от 2004 г.) Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване, се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост – при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза – при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени – при сгради без корнизи и без стрехи.

А ето какви са и новите промени:

Въвежда се ограничение за северните, западните и източните части на София. Сградите в тези зони не бива да превишават 125м до кота корниз.
Запазването на гледката към Витоша (в южните части на столицата) изисква ограничение за сгради с височина да 75м до кота корниз. То е съставено във връзка с предложението на Ян Геел и екипа му с цел превръщането на София в зелен град. Урбанистът вярва, че градовете се променят, но на първо трябва да бъдат насочени към хората.
В централната градска част се въвеждат ограничение от 50м за кота корниз. Изключение прави бизнес центърът на бул. „Тодор Александров“.
В кварталите от Витошката яка -територията, ограничена от Софийския околовръстен път, южната граница на София и бул. „Цар Борис III” , се ще строят сгради с височината от 15м до кота корниз.

Измененията са разработени от специалисти от Столична община и Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) и са внесени в парламента от депутати от ГЕРБ през миналата 2017г. В предложението присъстват две зони, предназначени за високо строителство и подходящи за небостъргачи – Софийският околовръстен път и двустранно на бул. „Цариградско шосе“.

Ограниченията могат да се разглеждат от различни страни.

Промените ще помогнат за запазването на централната част на София и историческия ѝ облик. Ще се опазят голяма част от емблематичните сгради, малките улички, старите къщи без опасността над тях да се извисяват кули от стомана и стъкло; няма да се засенчват спиращите дъха гледки към Витоша от нов бизнес център или крановете, които го строят. Това са част от предимствата, които и жителите на София биха открили в новите промени.

От друга страна, какво ще кажат участниците в строително-инвестиционния процес? Високите сгради са един от отговорите на проблема с гъстото заселване. Те неминуемо са и източник и на много добра печалба за инвеститорите и израз на развитието на строителната мисъл и възможности.

Проблемът за високото строителство ще става все по-актуален в бъдеще, затова той трябва да се разглежда с нужното внимание – не само от практична, но и от чисто човешка гледна точка.