5 архитектурни урока от филмите на Хичкок

Призивите за социално дистанциране и застудяването ни приканват да си останем вкъщи, което ни връща към идеята за домашния уют през студените сезони – топла напитка и любим филм. Именно затова искаме да ви разкажем за уроците за архитектурата и пространствата, които откриваме във филмите на Алфред Хичкок. Тези пет основни принципа представя един автор на трудове и изкуствовед в университета на Гент, Белгия – Стивън Джейкъбс, дългогодишен изследовател на легендарния режисьор. Ето и кои са те:

1.Опитът на Хичкок като сценограф в немски филмови студиа

Преди да започне с режисурата през 1925 г., той проектира декори за филми, снимани в по това време напредничави студиа в Германия. Това превръща важните за киното на експресионизма и камершпила клаустрофобични обстановки в специалитет на Хичкок.

Къщата във филма “Север-северозапад” напомня на тези на известния архитект Франк Лойд Райт

Конзолното наддаване е сякаш препратка към Къщата над водопада на Райт

Сложни за времето си технологии като метода на Шюфтан за пресъздаване на мащабна околна среда или употребата на модели са се доказали като важни инструменти за режисьора. Впоследствие той продължава да използва проекцията на заден екран, дори когато тя вече се е смятала за демоде. В този период той придобива афинитета да снима предимно в студио, въпреки че някои от филмите му се заснемат на оригиналните места. Така той имал контрол над всички детайли в сцената – нещо, от което е бил обсебен.

2.Пристрастност към архитектурните и вътрешните детайли

Често във филмите на Хичкок запомняме конкретни предмети вместо по-общата картина или история. Това са например чашата с мляко в „Подозрение“, запалката в „Непознати във влака“, чашата с кафе, пълна с отрова, във филма „Небезизвестните“ и други. Тези обекти стават фетишизирани – те са подчертани чрез приближаване или фокусиране. В много от случаите те имат архитектурен и дори привидно чисто домaшен характер.

Поглед към двора от апартамента на Джеймс Стюарт в “Прозорец към двора” | atlasofplaces.com

Затворени врати, дръжки, ключове и ключалки – всички те водят към тайна, свързана с дома и семейството. Важен елемент са и прозорците – посредници между светлина и сянка, те са свързани с винаги присъстващата тема на воайорство. „Прозорец към двора“ обхваща този проблем в пълнота.

Ключовата стълба във филма “Световъртеж”

Стълбите без съмнение са основен мотив във филмите на Хичкок. Като структури, фрагментиращи и фрагментирани в пространството, те се превръщат в кризисни точки, а перспективният им ефект сякаш приклещва героите. Връзки между общите и личните пространства в къщите, стълбите се явяват гръбнака на сградите, съответно и място за психологическо напрежение. Той ги превръща в част от своята техника за създаване на съспенс – всяка стъпка движи действието напред, но забавя очакваната развръзка.

Сцена от “Въжето”, изпълнена с множество архитектурни детайли и препратки | nicksfilmjottings

3.Присъствието на паметни сгради и структури

Често във филмите на Хичкок откриваме сгради, които сами по себе си са произведение на изкуството. Такива са Британският музей, Статуята на свободата и Маунт Ръшмор. Той е пленен от мащабността на такива обекти и ги съпоставя с човешкия ръст. В кадъра, заради присъствието на монумента, околната среда става причина за връзка с миналото – тази тема е съвършено показана във филма „Световъртеж“ и локациите в Сан Франциско, на които е сниман. Там героите, преследвани от миналото, попадат в ситуации, в които паметниците са нещо подозрително и опасно.

Мостът “Голдън гейт” във филма “Световъртеж”. Човешкият ръст изглежда миниатюрен на фона на знаменития мост. | credit: Paramount Pictures/Archive Photos/Getty Images

4.Филми, заснети на едно място

По-голямата част от действието на някои от филмите му се развива в рамките на една или две сгради. Освен това, Хичкок прави няколко продукции, в които цялата история е ситуирана не едно-единствено място. „Въжето“, „Набери „М“ за убийство“ и „Прозорец към двора“ поставят архитектурния си контекст на преден план. Историята зависи силно от напрежението, създадено между вътрешното и външното пространство, както и това на и извън екрана.

Грейс Кели в интериора на “Набери “М” за убийство”

Хичкок комбинира този принцип с експерименти в снимачната техника. Във „Въжето“ той заснема манхатънски апартамент с подвижна камера, а в „Набери „М“ за убийство“, използва 3D техника, за да създаде драматичен ефект в обзаведен интериор. Във филма „Прозорец към двора“ режисьорът започва да използва широкия формат VistaVision, което му позволява да изпълни пространството с още повече детайли. В него той комбинира принципа на единствената снимачна площадка с единичната гледна точка, тъй като главният герой е прикован на количка. Това превръща двора в клаустрофобично и наблюдателно пространство – абсолютно в ритъм с склонноста на Хичкок към воайорството.

Къщата от “Психо” – типичен пример за викторианска архитектура в Америка

5.Обладаната къща

Къщи, които се превръщат в място на притеснение и страх са част от историята на много от филмите на Хичкок. Те се коренят във викторианските романи и именно поради тази причина откриваме много от сцените в имения от викторианската епоха. Пълни с тайни, мистерии и мрачни ъгли, тези сгради са своеобразни лабиринти, в които героите се чустват изгубени. Викторианските къщи със своите претъпкани интериори са перфектния декор за преследваните от призраците на миналото.

Пищният викториански интериор на филма “Ребека”

Те са и най-подходящото място за така наречения „готически сюжет“. Това е сюжет, в който млада жена се влюбва в мистериозен мъж, а след сватбата им се озовава в дома на неговия род. Там я сполетяват серия от странни случки, в които съпругът й започва да я плаши все повече. С времето се появява и заподозрението, че мъжът цели да я убие. „Ребека“ и „Подозрение“ са най-добрите примери за този сюжет, но Хичкок го използва и във филми като „Сянка на съмнение“, „Небезизвестните“ и „Под знака на Козирога“. В трансформацията на тези познати, домашни места в места на страх, Хичкок се превръща в майстор на зловещото.