Арх. Панджарова за връзката между материалното и нематериалното

За основа на корицата е използвана снимка на Алан Шелер.

На 04.11.2019 г. в Съюза на българските архитекти се проведе публична презентация на доц. д-р арх. Велина Панджарова – дългогодишен преподавател в катедра „История и теория на архитектурата” към УАСГ. Лекцията бе във връзка с подновените научните семинари на Българския национален комитет на ИКОМОС и едновременно с това, представяне на част от нейната хабилитация.

Meisterhäuser, Dessau. Майсторските къщи от Валтер Гропиус в Десау. Разрушени и на мястото им е построена днешната структура. Снимка: www.thisispaper.com

На събитието присъстваха преподаватели, студенти и представители на архитектурната гилдия. Презентацията със заглавие „Материално за нематериалното – съвременна архитектура за паметта“ засегна една от най-интересните теми на съвременното архитектурно творчество – предаването на нематериалната история, спомен на мястото, събитието или личността чрез способа на архитектурата, която е материална.

Музеят на нибелунгите във Вормс, Германия. Той представя легендата за тях по интерактивен начин. Снимка: www.nibelungenland.com

В началото на събитието думата взе председателя на ИКОМОС България – арх. Габриела Семова – Колева. Тя отбеляза, че една от основните цели на организацията е повишаването на научното ниво и нивото на знание. В тази връзка, тя спомена, че работата с университетите е от водеща значимост за реализирането на тази цел.

Арх. Семова спомена дългогодишното сътрудничество на ИКОМОС и УАСГ и по-конкретно в лицето на катедра „История и теория на архитектурата” и отбеляза радостта си от присъствието на толкова голям брой млади хора в залата.

Силезийски музей, Катовице, Полша. Свързва с историята на поминъка на локацията – въглищата. Снимка: Арх. Велина Панджарова

След това думата взе доц. д-р. арх. Панджарова, която започна с маркиране значимостта на настоящата 2019 г., в която отбелязваме годишнини от събития, които промениха облика на целия свят такъв, какъвто го познаваме днес.

От една страна, честваме 100 години от създаването на най-влиятелната архитектурна школа в областта на модернизма Баухаус, а от друга, 30 години от падането на Берлинската стена, което бележим в края на седмицата.

Точно както тези събития промениха света, те промениха и подхода към архитектурата и очакванията ни от нея.

Те станаха причина за възприемането на историята и паметта по нов и различен начин, както и предопределиха новите методи за поднасянето ѝ пред обществото. Точно тази тема засяга и арх. Панджарова в разработката си.

Музеят в Калкрийзе, Германия. Пресъздава спомена за една от най-големите битки между германските племена и римските легиони. Снимка: www.kalkriese-varusschlacht.com

Нейната тематика бележи ролята на материалността в това да разберем и представим нематериалния спомен. Преди същинската презентация арх. Панджарова разказа за тазгодишната ежегодна практика на студентите по архитектура, която се организира от 2005 г. насам.

Благодарение на тази традиция, започнала с подкрепата на ИКОМОС, тя запознава студентите с практиките за опазване и представяне на историята и наследството в различни държави от цяла Европа. Чрез това вълнуващо пътуване от години събужда пламъка за любов към историята и опазване на наследството у студентите.

Градоустройственото решение на музея в Катовице. Снимка: www.archdaily.com

Локацията тази година – Унгария, Полша, Чехия и Германия, е тематично свързана с годишнината от разпада на „Източния блок“. Това пътуване пробужда множество въпроси у нея и студентите, които сравняват прехода в родината с този в другите държави и анализират неговите различни проявления.

Арх. Панджарова сподели, че тази практика я е вдъхновила още повече да продължи да мотивира и формирау студентите желанието за разбиране и създаване на добра архитектура с отношение към историята и контекста.

Европейски център на солидарността, Гданск, Полша. Музеят представя историята на полския синдикат “Солидарност”, който предизвиква промените в източна Европа. Снимка: www.inyourpocket.com

Лекцията започна с анализирането на двете понятия „история“ и „памет“ и тяхната взаимовръзка. Чрез направените изводи арх. Панджарова представи пътя, който е вървяла. Презентацията демонстрира музеи и обекти от различни държави, посетени по време на ежегодните практики на КИТА. Общото между тези сгради беше, че базират основната си идея на паметта и нематериалното.

Музеите отбелязват по различни интерактивни методи място на битка, легенда, личност, събитие, борба за свобода и справедливост и други концепции, които са факти в историята и са запаметени в съзнанието на обществото, но нямат запазени материални белези, които могат визуално да ни връщат към тях.

Катинският музей, Варшава, Полша. Музеят представя спомена за Катинското клане по време на Втората световна война. Снимка: www.inyourpocket.com

Лекцията протече неусетно, докато всички присъстващи проследиха с интерес изрежданите примери, историята на нематериалните им вдъхновители, използваните подходи, концепции и методи за реализиране, които арх. Панджарова анализира обстойно. Тематично лекцията завърши с „Мемориала на Берлинската стена“, чието падане отбелязваме само след няколко дни.

В края на презентацията арх. Панджарова обяви с надежда, че избираем лекционен курс, озаглавен „Интерпретации в архитектурата“ ще започне през следващата учебна година към КИТА и ще засяга точно тези аспекти на архитектурата, а нейната разработка ще послужи като основа, върху която ще стъпи цялостната му концепция.

Крикотеката в Краков, Полша. Посветен на творчеството на Тадеуш Кантор. Снимка: www.archdaily.com

Представянето завърши с продължителни овации, след които арх. Панджарова благодари на всички присъстващи. Тя отбеляза, че е истински щастлива в залата да вижда лица на нейни преподаватели, колеги и многобройни студенти от първата ѝ практика през 2005 г. до днес. Доц. д-р. арх Кандулкова – ръководител на КИТА, също благодари на арх. Панджарова, описа нейния път в архитектурата.

Мемориалът на Берлинската стена. Сигнира мястото, на което се е намирала стената чрез различни методи, както и спомена за всички събития около нея. Снимка: Арх. Велина Панджарова

За финал арх. Панджарова сподели мнението си за бъдещето на архитектурата в България: „Вярвам в това, че имаме кадърни архитекти и студенти, които могат да правят архитектура на световно ниво. Но трабва да се уважаваме като гилдия, да оценяваме труда си, да признаваме постиженията на колегите си и да залагаме на конкурсното начало“.

Всички снимки в статията са на обекти, представени от арх. Панджарова в презентацията.