Италианският хитов сериал “Гомора”, сниман в квартала “Scampia” в Неапол. Снимка: www.quora.com
Много пъти сме засягали темата за значимата роля на архитектурата в киното и възприятието, което ни дава седмото изкуство. Тя оформя света на героите ни, дава му характер и визуално олицетворение и оформя нашето цялостно усещане за тази реалност, която ни представя видео кадъра. Днес по-конкретно ще засегнем тази архитектура, която е утопична в идеите на създаването си, трудна за възприемане от обществото и до голяма степен неуспяла да реализира основната си идея, когато е попаднала в истинския живот на хората.
Впоследствие обаче точно тази архитектура бива възприета от седмото изкуство и приложена в най-различни продукции и така успява да представи пред нас едни от шедьоврите на киното. Как успява тя да влияе на зрителя и да бъде толкова успешна?
Главният герой на големия екран – брутализмът
Може би най-известният архитектурен герой във филмовото изкуство е брутализмът. Голият бетон, суровият, необработен вид на материалите, честността на техния образ винаги са били едни от най-предпочитаните образи на пост-апокалиптичните или свръх футуристични филми.
Идеята на този архитектурен стил, която всъщност се изразява в поставянето на човека в центъра на дизайна и осигуряване на най-добрата за него среда, иронично го превръща в най-негативно възприетият от него. Както казват Алисън и Питър Смиъстн – едни от пионерите на брутализма:
„Голата структура бе оставена такава, за да бъде облечена от изкуството на живота.“
Идеята е точно в това те да оставят на свобода начина на живот на хората да влезе в симбиоза със структурата на сградите. Така те заедно създават хармонична среда за тяхното взаимно съществуване. Въпреки че някои жилищни комплекси днес успяват да изживеят тази утопична идея и да я превърнат в реалност, голяма част от тези сгради остават изоставени, презирани и никога не достигат до реализирането на тази съвършена идея.
Иронично спрямо по-горе описаното, точно брутализмът остава най-неразбран от обществото и постепенно се превръща в едно от най-презираните архитектурни течения на всички времена. Голотата на бетона и най-вече начина, по който той остарява и губи първоначалния си облик отблъскват обществото и част от тези сгради днес пустеят и остават вън от обществения живот. Закърмени с една чиста идея за човека и обществото, те постигат съвсем друго внушение.
Защо брутализмът попада на големия екран?
Точно тогава филмовото изкуство преоткрива техния потенциал.
От една утопична идея за обществото те стават дом на дистопични сцени за бъдещето. Често се срещат и в шпионски филми, фантастики, музикални видеоклипове, които се опитват да представят една специфична атмосфера на зрителя и слушателя.
Един от най-известните филми, в които бруталистичната архитектура оживява, е „Блейд рънър“, като и в двата филма от 1982 и 2016 г. утопичната архитектура намира своето олицетворение. Кубрик, който винаги умело използва играта с архитектура в шедьоврите си, също въплъщава усещането на течението в класиката „Портокал с часовников механизъм“.
В голяма степен брутализмът се използва в сцени, които искат да повлияят на зрителя с абсолютната мощ на авторитаризма. Списъкът с подобни филми е безкраен. Всички тези само потвърждават идеята, че това, което не е успяло да просъществува в нашия свят, съществува във възможно най-добрата си светлина в този, който сме създали чрез въображението си.
Припомнете си 5 филма, създадени с помощта на V-Ray.
Как замък се превръща в пост-апокалиптична пустош?
Всъщност размислите ми във връзка с този тренд във визуалното изкуство първоначално нямаха нищо общо с брутализма. Те се зародиха в мен, когато случайно попаднах на един от най-новите видеоклипове, които се въртят по българските музикални канали. Там в една пост-апокалиптична сцена е представен жилищният комплекс „Бурж ал Бабас“ в Турция, за който Ви разказахме в началото на тази година.
В него сгради – замъци, вдъхновени от приказките за принцеси и принцове, са наредени един до друг в дълги редици и създават необичаен урбанистичен пейзаж. Създателите му, целейки се да създадат луксозен жилищен комплекс, в който хората да се чувстват специални, се сблъскват с абсолютен провал. Замъците остават непродадени, може би защото идеята да бъдеш специален на място, на което всички са еднакви не изглежда толкова апетитна.
Днес комплексът е просто един обезлюден странно изглеждащ пейзаж в пустошта.
Точно затова артистите от въпросния клип остават впечатлени от тази необичайна гледка и създават там визуализацията към песента си. Съдейки по коментарите под видеото, това се явява и основен фокус на зрителите, които са любопитни да научат повече за това мистериозно място.
Героите във видеото са единствените, населяващи този призрачен град, което добавя още повече към усещането за празнота.В съвсем различен контекст, с коренно различна идея, далеч от прекрасната утопия на брутализма, нежеланата от обществото архитектура отново оживява на екрана. Всичко, невъзприето от обществото като тяхно, собствено, ценно и разбираемо е обречено на провал. Това са изводите, които можем да си направим.
Независимо какъв дизайн правим и какви идеи крием зад него, ако впоследствие хората не го почувстват като техен, собствен и не му вдъхнат живота, за който архитектурата само ги подготвя, то тя не заживява и бива обречена на абсолютен провал.
Точно тогава киното я взема и я прави нейна. Вдъхва ѝ живота, който хората не са успели или не са желали да му дадат. Така тя става олицетворение на едни от най-интересните сцени и създава характерна атмосфера за филмовото и видео изкуството. Непросъществувала в нашия свят, тя става реалност в друг такъв.
Каква още може да бъде връзката между архитектурата и киното прочетете тук.
2 коментара