Кой грабна архитектурния Прицкер тази година?

Ан Лакатон и Жан-Филип Васал бяха избрани за носители на престижната награда „Прицкер“ заради многобройните им проекти за трансформация на съществуващи сгради в устойчиви жилища и цялостния им принос към подобряването на съществуващата среда и качество на живот на обитателите й. Получавайки тази награда, Ан официално е първата дама, френски архитект, която получава отличието.

Зараждането на дуото

Ан Лакатон, родом от Сен-Парду, Франция и Жан-Филип Васал -Казабланка, Мароко, се запознават в края на 70-те в Национално училище по архитектура и пейзаж в Бордо. Те осъществяват първия си съвместен проект в Ниамей, Нигер – временна сламена хижа, построена с местни храстови клони. Те сформират студиото Lacaton & Vassal през 1989 година, което първоначално се намира в Бордо, а през 2000 година бива преместено в Париж.

Първият им съвместен проект в Ниамей, Нигер. Постройка, който се състои от три елемента: сламена рогозка, за да осигури подслон; оградената стена; и “хангар”, който да служи за приемане на гости и съзрецаване на пейзажа. / Снимка: www.lacatonvassal.com

Тяхната мисия е базирана върху идеята за минимални строителни разходи, употреба на екологични материали и запазване на съществуващия сграден фонд.  Досега те са изпълнили над 30 проекта в цяла Европа и Западна Африка, вариращи от частни културни и академични институции до публични пространства, социални жилища и градско развитие.

Latapie house / Снимка: Philippe Ruault

През годините дуото получава редица награди като например BDA Grand Prize, 2020; Global Award for Sustainable Architecture, the International Fellowship from the Royal Institute of British Architects, 2009, както и наградата на фондация Мис Ван де Рое, Наградата на Европейския съюз за съвременна архитектура през 2019 и много други.

Архитектурна философия

Френското студио се стреми да създава архитектурни намеси, които да отговарят на климатичните и екологичните предизвикателства на нашето време, както и на проблемите от социален характер, силно влияещи на начина на живот в граските жилища. Преосмисляйки идеята за устойчивост, дуото вярва твърдо в принципа „никога да не се разрушава“, възползвайки се от възможността да надгражда и трансформира, като същевременно запазва ключовите характеристики на сградата.

FRAC Dunkerque е галерия за съвременно изкуство в града Дънкирг, Франция. Архитектите решават да долепят същия по големина и форма обем до съществуващото пристанищно хале за лодки. / Снимка: Laurian Ghinitoiu

“Добрата архитектура е отворена за живот, отворена да засили свободата на всеки, където всеки може да направи това, което трябва да направи. Тя не трябва да бъде демонстративна или внушителна, но трябва да е нещо познато, полезно и красиво, със способността да подкрепя тихо живота, който ще се случва в него.”, споделя в интервю Ан Лакатон.

Част от проекта за трансформация на 530 жилищни единици. / Снимка: Philippe Ruault

Председателят на журито за наградата „Прицкер“ – Алехандро Аравена, споделя, че „тази година повече от всякога се е усетила нуждата от изграждане на чувство за общност и колектив – било то по социални или политически причини. Както във всяка взаимосвързана система, справедливостта към околната среда и към човечеството, е справедливост към следващото поколение.” Лакатон и Васал са радикални в деликатността си и смели чрез своя финес, постигайки перфектния баланс между уважение и принос към изградената среда.

Принос към социалните жилища

В опит да увеличат жилищната площ с минимални разходи, архитектите първоначално интегрират оранжерийните технологии чрез зимни градини и балкони. Започвайки от малката къща на Латапие през 1993 г. (Флорак, Франция) дуото преминава към все по-големи мащаби като трансформира La Tour Bois le Prêtre през 2011 г. (Париж, Франция) – 17-етажен проект, състоящ се от 96 жилищни единици, построен в началото на 60-те години на миналия век.

Tour Bois le Prêtre. / Снимка: Philippe_Ruault

Отхвърляйки градското планиране „отгоре“ и призивите за разрушаване на социални жилища, студио  Lacaton & Vassal премахва оригиналната бетонна фасада и разширява отпечатъка на сградата, за да оформи биоклиматични балкони, правейки всяка единица по-голяма. Това впоследствие позволява драматично визуално преоткриване на много социални жилищни комплекси. Един от най-значителните им проекти е през 2017 година, когато трансформират 530 жилищни единици, прилежащи към трите сгради в Grand Parc в Бордо, Франция, като използват идеята за проектиране „отвътре навън“, давайки приоритет на благосъстоянието на жителите на сградата.

Добавените балконни пространства към сградите в Grand Parc. / Снимка: Philippe Ruault

За архитектите създаването на пространства, които могат да провокират емоции и различни възприятия, докато олицетворяват основната си функция чрез изключителна простота и чистота на дизайна, е главна цел.

Оптимизиране на пространството

Верни на идеята за увеличаване на използваемото пространство, Ан Лакатон и Жан-Филип Васал успяват да добавят 20 000 квадратни метра към на „Двореца на Токио“ в Париж, за да отговорят на променящите се нужди на посетителите му.

Palais Tokyo в Париж. Площта на комплекса е увеличена с близо 20 000 кв. м, за да успее да отговори на променящите се нужди на съвременните експозиционни пространства.

В момента студиото работи върху трансформацията на бивша болница в 138-етажна жилищна сграда със смесено предназначение, предлагащи хотелско и търговско пространство в Тулуза, Франция, както и 40 частни жилища и нискоетажна сграда в Хамбург, Германия.

Ан Лакатон и Жан-Филип Васал винаги са разбирали архитектурата като средство за изграждане на общност и запазване на колективната памет и история. Тяхната мисия е да служат на хората чрез своята работа и да култивират диалог между старо и ново, разширявайки представите за архитектура.