Skip to main content
search

„Не е ли озадачаващ фактът как простият акт на изрисуване на една линия върху картата може да трансформира начина, по който възприемаме света и живеем в него?” – така започва презентацията си за световноизвестната платформа „TED Talks” американският архитект и изявен активист против граничната стена между Мексико и САЩ – Роналд Раел.

Снимка: www.youtube.com/TED

Спецификата на граничните зони

Той започва да анализира граничните зони като специфични локации за човешко взаимодействие още преди 20 години. Архитектът бива зашеметен от факта как нещо, което е толкова просто в създаването си, успява да има силата, която днес може да притежава една държавна граница.

Стената между Мексико и САЩ. Снимка: www.ecnmy.org

На тези места хората, природният пейзаж, пътищата, езиците, културите биват разделяни, ограничавани, настройвани едни срещу други в най-различни измерения, които понякога достигат до жестокост и военни конфликти. Точно там, където трябва да бъде допирната точка на нашето взаимно съществуване, местата на които трябва да опознаваме едни други, културите си и вижданията си за света, ние биваме разделяни от политически интереси.

Стената между Мексико и САЩ

В работата си Раел се концентрира върху силно нашумелия конфликт за построяването на стена между Мексико и САЩ, който стана актуална световна тема по време на президентската кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. Малко известен е обаче фактът, че стена между двете държави съществува от десетилетия. Още в началото на новото хилядолетие Роналд Раел започва да прави проучвания на мексиканската граница.

Предложения на архитекта. Гранична библиотека. Люлка за преминаване от другата страна. Снимка: www.x-traonline.org

Тогава той си задава важни въпроси като „Архитектура ли е въобще стената?” и  „Каква е нейната цел и какво всъщност тя постига?”. В анализите си архитектът се уповава на известни цитати като: „Архитектите не проектират стени. Те проектират пространствата между тях”  и „Добрите огради правят добри съседи”, които го довеждат до въпроса дали въобще имаме нужда от такива.

„Граничната стена като архитектура”

Като резултат на проучванията си по темата той публикува книгата „Граничната стена като архитектура”, в която представя схеми и скици, сравняващи живота от двете страни на границата, предлага провокативни идеи за дизайн на инсталации и различни структури, анализира множество фактори, засягащи живота и архитектурата на крайграничните райони. В нея той представя и интересни и неочаквани случки и събития, които са се превърнали в рутина на границата, но рядко достигат до обществото и медиите.

Докато стената би трябвало да е разделител, тя всъщност успява да сближи хората по различни начини.

Например от 1979 г. насам се организира волейболен турнир между Мексико и САЩ, в който топката бива прехвърляна от двете страни на стената. Дори спортът е придобил ново име – Уол и Бол (Уол – Wall – стена на английски).

Граничен войелбол. Снимка: www.x-traonline.org

Освен това ежедневно биват организирани часове по йога и пилатес. Продажбата на сладолед и сладки изкушения от мексикански продавачи към американски гранични служители е ежедневие. Колкото и странно да звучи това, всъщност е нелегална международна търговия, за която обаче изглежда никой няма намерение да предприеме нужните законови мерки.

Организирани курсове по пилатес. Снимка: www.youtube.com/TED

Всички тези дребни инициативи всъщност успяват да покажат желанието на хората да общуват и да бъдат едно цяло, както и да размият всички различия, които правителствата им внушават от столетия.

Люлката от двете страни на ограничителя

По същия пример Раел бива вдъхновен, че архитектурата също е способна да комуникира политически сложни теми, да пробужда обществена позиция и да провокира установените норми. Така дизайн активизмът става една от основните му цели и сега след повече от 10 години той успява да реализира една от най-интересните си идеи. С нея той се опитва да привлече общественото внимание върху проблемите, които стената създава, и влиянието на нея върху животите от двете ѝ страни.

Проектът за люлката от преди 10 години. Снимка: www.gsd.harvard.edu

През този месец проектът му за люлки на стената, който е представен в книгата му, бе осъществен. Снимки на деца, играещи на розовите люлки в двете държави на сантиметри разстояние едни от други, превзе социалните мрежи. Дизайн провокацията събра погледите на целия свят и всички бяха удивени от съобщението, което една дребна архитектурна намеса може да разпространи до всички краища на планетата.

Силата на умната провокация

Скритото послание беше просто за разгадаване, което всъщност е причината то да бъде толкова гениално.

Децата от двете страни на грандиозния разделител могат да се забавляват заедно и да потънат в игри, да комуникират, да разрушат физическите граници, поставени им от места, неизвестни за тях. Архитектът споделя, че една от основните идеи е скрита в начина, по който люлката функционира – действието от едната страна пряко влияе на другата и те са взаимносвързани и неразделими.

Реализираният проект. Снимка: www.designboom.com

Контрастиращият на сивотата и пустошта наоколо, пълен с живот розов цвят ни помага визуално да отделим люлката от всичко останало. Тя става символа на единството и детската радост, която не познава граници, политика, расизъм и каквито и да е други фактори, които разделят човечеството и поставят граници на нашите мисъл, разум, развитие, комуникация и толерантност.

Щастието на границата. Снимка: www.texasmonthly.com

Умният и обмислен дизайн по елегантен и умерен начин успява да изпрати съобщението си далеч без да говори с тежки думи или да демонстрира с жестоки методи. Силата му се крие в простотата на идеята му и чистотата на детските сърца.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu