Skip to main content
search

Днес архитектурната реставрация среща все по-големи предизвикателства, най-пресен пример за това е пожарът, който унищожи покрива на парижката катедрала Нотр Дам. Освен финансови, проблемите са често и технологични – много от традиционните конструкции, използвани в старите сгради, не отговарят на съвременните строителни и противопожарни изисквания. Същото предизвикателство специалистите срещат и в реставрацията на историческите фасади. Богато декорираните с гипсови елементи и фигури стари сгради са с твърде ниски топлоизолационни показатели. Това ги прави по-сложни за поддръжка и експлоатация и води и до тяхното занемаряване и разруха.

Съвременните топлоизолационни материали намират приложение във фасадната реставрация.

Голяма част от сградите в България, построени в периода след Освобождението до 20-те години на миналия век, са характерни с богатата си орнаментация в духа на различни исторически стилове. Често тя представлява така наречената „щукатура“ – смес от вар, пясък и вода, или е направена от гипс, покрит с фасадна мазилка. И двете не са достатъчно устойчиви на агресивните атмосферни влияния и изискват честа поддръжка, която у нас не се извършва. Още повече – техниките за тяхната направа вече са слабо познати, което прави изграждането им по традиционните методи изключително скъпо.

Решение на този проблем се явяват фасадните топлоизолационни елементи от EPS. Тъй като са здрави, гъвкави и лесни за обработка, те се свързват трайно с основния пласт от топлоизолация върху фасадата само чрез залепване, без механично закрепване. Предварителното им шпакловане позволява директно боядисване с фасадна боя. Лесната обработка на материала позволява и изготвянето на профили по образец, което спомага за възможно най-близка до оригиналната визия.

Съвременни решения за фасаден корниз. | Изображение: Аустротерм

Разбира се, употребата на съвременни материали е възможна при определени условия. Сградите – недвижими културни ценности се разделят от отговорните за това структури на различни категории, които определят и разрешената степен на намеса в техния оригинален облик и субстанция. Съвременни материали при реставрацията на фасадите на стари сгради можем да използваме в случаите когато обликът им има значение за цялостния ансамбъл от здания или когато оригиналните техники и вложени материали не носят допълнителна ценност на сградата. Обикновено тези въпроси се съгласуват със съответните органи – Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата.

Как реставрираме у нас и как реставрират в Австрия?

В България можем да откроим два по-ярки примера, свързани с реставрацията на подобни сгради. Единият от тях е в София – първата многофамилна жилищна сграда в България, разположена на ул. „Цар Самуил“. Оставена по стечение на много обстоятелства без статут на недвижима културна ценност, през 2018 г. тя претърпя саниране без оглед на нейната автентичност, което безвъзвратно разруши оригиналния й облик. Това се дължи именно на факта, че топлоизолацията покри всичките й характерни рамки, корнизи, декоративни релефи и ключови камъни.

Първата многофамилна жилищна сграда в България на ул. “Цар Самуил” в София преди и след саниране без оглед на нейната автентичност. | Снимки: Деволюция

Другият пример, който е едно добро изключение у нас, е реставрираното старо кметство в Несебър. Построената през 1934 г. сграда е служила първоначално за почивна станция на Светия Синод, а през втората половина на века до 90-те години – за сграда на общината, откъдето идва и името й. В периода 2013 – 2014 г. тя е изградена наново, като за оформянето на външния и облик са използвани фасадни профили на „Аустротерм“. Въпреки че става въпрос за изцяло ново строителство, оригиналният характер на сградата е запазен чрез спазването на прозоречните рамки, первази и корнизи, както и чрез пропорциите и размерите на обемите и отворите й.

Старото кметство в Несебър в миналото. | Снимка: Николай Попов

Кметството след реставрация. | Снимка: Аустротерм

Паралелно с това можем да разгледаме и един пример от Виена. Там компанията „Wohnbau Widerhofer Stadtbaumeister“ среща предизвикателство – реставрация на сграда от периода Грюндерцайт на ул. Graf Strahemberg Gasse в австрийската столица. Характерна за духа на времето е богатата фасадна декорация с триъгълни и сегментни фронтони над прозорците. Решение за реставрацията на детайлната фасада компанията намира в корнизите, обрамчващите профили и ключовите камъни на „Аустротерм“. Така историческата фасада отново „зазвучава“ с оригиналния си облик.

Реставрирана сграда от периода Грюндерцайт във Виена. | Снимки: Аустротерм

Макар и да изглежда в известна степен парадоксално, употребата на съвременни материали може да намери много приложения във фасадната реставрация. Ползите от такива решения са не само постигането на търсения исторически облик, а и на енергийно ефективно и технически издържано решение. По този начин можем да изградим устойчива фасадна обвивка, отговаряща и на съвременните изисквания. Предизвикателствата на това решение са намирането на правилните дебелини на топлоизолационните елементи, така че да спазят оригиналните пропорции и характер на сградите. Повече за фасадните профили и тяхната употреба можете да научите тук.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu