Skip to main content
search

Пускането в експлоатация на третия метродиаметър е важна стъпка в развитието на транспортната мрежа на София. Цялостния замисъл на проекта е да намали значително наземния трафик и задръстванията по ключови булеварди. Друг важен резултат, към който Столична община се стреми, е постигането на по-ниски стойности на количествата фини прахови частици и вредни газове във въздуха на София, както и цялостното подобряване на качеството на въздуха.

Преди броени дни кметът на София Йорданка Фандъкова обяви в официално съобщение до медиите, че до края на годината се очаква да бъде завършен и пуснат в експлоатация първият 8-километров участък от третия лъч на метрото в столицата. Пъpвитe 8 ĸм него включват отсечката oт бyл. „Bлaдимиp Baзoв“ дo „Kpacнo ceлo“ и се очаква да поемат голяма част от пътникопотока на цялата линия. До средата на другата година пък се очаква да бъдат готови и другите 4 км през квартал „Овча купел“ до Околовръстния път при „Горна Баня“.

Естетическото оформление, което е подбрано за метростанция “България”.

Най-скъпият транспортен център в света

На прага на това ключово за столицата ни събитие – откриването на новите 8 станции от новия метродиаметър, ние отправяме поглед към другия края на света, за да надникнем в определяната като най-скъпа спирка на метро в света – World Trade Center Transportation Hub.

Изградената в сърцето на Ню Йорк станция може спокойно да се нарече архитектурен шедьовър.

Източник: mymodernmet.com

Изградена на мястото на разрушената по време на атентата на 11 септември 2001 г. спирка на нюйоркската метростанция, тя е проектирана като послание за доброто. Построен на цената от $4 000 000 000, почти два пъти повече от първоначалната оценка, през 2016 г. Световният транспортен център е готов за хилядите пътуващи, които ще преминават през съоръжението, което се свързва с 11 линии на метрото. Уникалното по рода си съоръжение е проектирано от прочутия испански архитект и строителен инженер Сантяго Калатрава.

Самият той е известен със страстта си към органичните форми, които умело включва във всеки свой проект. Задачата пред този транспортен център е изключително сложна – той не само трябва да е изключително добре функциониращ, но и е редно мястото му да отдаде почит към загиналите в атентата. Вместо да внуши идеята чрез мрачен монумент, архитектът съумява да сътвори своеобразен паметник на надеждата и светлината.

Снимка: mymodernmet.com

OCULUS – Храм на светлината

Сърцето на транспортния център е т.нар „Окулус“ – монументална надземна конструкция, която често пъти бива определяна като птица от стъкло и метал. Именно в нейната жива форма е въплътено основното послание на цялата сграда – полет на човешката надежда и смирен почит към добротата. Погледната отвътре, приемната на транспортния център може да остави посетителите си без дъх. Пространството е окъпано от слънчеви лъчи, проникващи през сгъваем оберлихт по продължение на целия покрив, който в комбинация със строгото бяло на интериора и конструкцията създава усещане за храм на светлината. Придадена е ефирност и елегантност. В OCULUS се чете вниманието на архитекта към детайла – вън и вътре, както и посланията заложени, в създаването на емблематичния транспортен център.

Снимка: mymodernmet.com

Новият символ на Ню Йорк

Работещият от 4 години Транспортен център днес се радва на неимоверна популярност. Освен основните функции, заложени при създаването на проекта, днес сградата се свързва с културните среди на Ню Йорк и е използвана и като изложбено място. Построяването й бележи новия облик на града и тя често е обявявана като нов символ на Ню Йорк. Транспортното средище е пример за това, как функцията на една сграда не определя архитектурната й стойност и как простичко задание за спирка, гара или транспортен център би могло да се окаже сериозно творческо предизвикателство.

Дали не трябва да помислим по-креативно и при изграждането на транспортните си мрежи и в България?

 

 

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

Остави коментар

Close Menu