Почти като пътуване във времето – GIF изображения реконструират пред погледите ни обекти на световното културно наследство, които са в риск. Това обаче става само чрез наслагването на редица изображения. Партньори в тяхната направа са арх. Йелена Попович, известна със своите архитектурна графика и компанията BudgetDirect. Шестте обекта, които картинките показват, освен устояли на времето, са претърпяли бедствия като земетръс и военни конфликти или са станали жертви на масовата урбанизация. Какво разказва всяка от тези истории?

Храмът в Хатра, Ирак

Храмът в Хатра

Древният град Хатра е разположен на територията на съвременен Ирак. Той е бил силно укрепен, а богатството му се е дължало на стратегическото му разположение на търговски път. Бива разрушен и изоставен през III в., а впечатляващите му останки са открити през XVIII в. Историческото място претърпява още поражения през 2015 г., когато ИДИЛ унищожава част от артефактите на Хатра, поставяйки го в още по-сериозен риск.

Нан Мадол, Микронезия

Изкуственият архипелаг Нан Мадол

Разположен на брега на остров Понпей в днешна Микронезия, Нан Мадол е изкуствен архипелаг, който е бил в разцвета си през XIII и XIV в. като седалище на местната династия Содельор. Обитаван до XV в., той е изпълнявал политическа и религиозна функция. Днес бива наричан и „Тихоокеанската Венеция“.

Лептис Магна, Либия

Театърът в Лептис Магна

Един от най-добре запазените градове на Античността, Лептис Магна, се намира на територията на днешна Либия. Знакови обекти в него са Триумфалната арка на Септимий Север, баните, старият и новият форум, театърът, и амфитеатърът. Изследователските дейности по него започват в периода 1911 – 1912 г. Част от историята на много народи, сред които финикийският и картагенският, той преживява разцвета си по време на Римската империя. През 455 г. бива завладян от вандалите, а през 647 г. – от арабите.

В съвременната история Лептис Магна също става неволен участник във военни конфликти. По време на Първата гражданска война в Либия през 2011 г. той се използва за укриване на танкове и военни машини. По време на Втората гражданска война в Либия местни доброволци сами организират защитата и поддръжката на историческото място, тъй като националните и международните ресурси са обърнати в друга посока.

Купола на скалата и Храма на Ирод, Йерусалим

Купола на скалата и Храма на Ирод

Много може да се разкаже за мястото, в което се срещат (и сблъскват) различни религии, политически интереси и исторически конфликти. Визуалната реконструкция на Йелена Попович връща лентата назад и ни показва цялата платформа на историческия купол, реконструирана по начина, по който е изглеждала по времето на цар Ирод, и неговия мащабен храм.

Палмира, Сирия

Храмът на Баал в Палмира

Древният семитски град, датиращ още от неолитния период, забогатява поради стратегическата си позиция на Пътя на коприната. Неговият просперитет достига върха си през III в., когато цар Оденат разгромява персийския император. Проучването му става възможно през 1932 г. по време на Френския мандат в Сирия и Ливан. През 2015 г. древният град претърпява тежки поръжения, извършени от ИДИЛ. Графичната реконструкция на храма на Баал ни връща в най-добрите му години.

Крепостта Сан Лоренцо, Панама

Крепостта Сан Лоренцо

През 1502 г., по време на последното си пътешествие, Христофор Колумб открива устието на реката Чагрес. На това място в края на XVI в. е построена и крепостта Сан Лоренцо. В следващия век тя се развива, а после постепенно запада, докато не губи стратегическия си смисъл през XIX в. Тя е обявена за Световно културно наследство с мотива, че е „великолепен пример на военната архитектура от XVII и XVIII в., оформяща защитната система на испанската Корона, която да защитава трансатлантическата търговия“ през 1980 г.

Графичната реконструкция чрез GIF изображения е доста семпъл и ясен начин културна ценност да „оживее“ и да се върне в определен период. Дигиталните технологии ни позволяват да дадем на наблюдателя по-пълна представа за това как е изглеждал обектът, без да се правят физически намеси по оригинала. Това е важно, защото обектите на световното културно наследство трябва да достигат до нас не само с визията си към определен период, а и с това какво са преживели и на какво са устоили стотици и дори хиляди години.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Дърветата – инструмент за по-сигурни улици
Според проучвания те намаляват агресията на пътя

Инцидентите по пътя са една от най-честите причини за смъртни случаи по целия свят. Въпрек…