• Как може дигитализацията да подобри ежедневното функциониране на една сграда?

Когато говорим за дигитализация в строителството, нека имаме предвид, че тя не е нещо, което тепърва навлиза и ще промени революционно жизнения цикъл на сградите. Дигитализацията на строителната индустрия е в ход още от началото на 80-те години на миналия век, когато за първи път бяха въведени числени методи, алгоритми и съответни програмни продукти за изчисляване носимоспособността (статична и динамична) на конструкцията. Малко по-късно започна въвеждане и на CAD (Computer Aided Design) системи, които дадоха възможност за автоматизирано “изчертаване” на проектите. Последва въвеждане на множество различни програмни продукти в помощ на различните специалности – Ел, ВиК, ОВ и т.н., както и системи, позволяващи по-добра организация и контрол на време и пари на строителната площадка. Последни се появиха и специализирани системи за управление на вече построените сгради и съоръжения, в които се преплита ERP функционалност с елементи на Facility, Asset и Property Management. С всяко едно от тези нововъведения проектираните и построени сгради ставаха по-здрави и сигурни, по-оптимални от гледна точка на инвестираните средства и време, както и с по-ясни процеси на управление.

Това, което повдига темата днес, са съвременните  предизвикателства, които могат да бъдат решени с нови технологии.

Превръщането на сградите във високотехнологични продукти и съответната дигитализация на процесите в реално време, е всъщност най-новото предизвикателство, което дава и огромни предимства при ежедневното функциониране на сградите. Нов елемент е и отчитането на човешкия фактор, а именно удовлетвореността на клиента/ползвателите на сградата.

Много често трябва да се прави сериозен анализ и избор между консервативното управление, изискващо минимални оперативни разходи и психологическия комфорт на обитаване, който налага различен и много по-гъвкав подход. Възможностите, от технологична гледна точка, са огромни и тези инвеститори и строители, които съумеят да се подготвят правилно за новите реалности, ще бъдат много по-конкурентноспособни в едно бъдещо състезание, в което сградите ще се конкурират, подобно на водещите модели автомобили.

  • Какви софтуерни решения изисква успешното развитие на строителния сектор?

Вече споменах за основните видове софтуерни решения, които са отдавна известни и достатъчно разпространени. Това, което и досега липсва, обаче, е пълната интеграция на ниво данни и модели или модерно нареченият BIM (Building Information Model) – пълно дигитално копие на сградата, което започва своя живот с първата линия от първоначалния идеен проект, обогатява се и се променя от всеки нов участник в процеса и приключва своя жизнен цикъл чак след пълното разрушаване на физическата структура, обект на дигиталния модел. Отвореността на всяко софтуерно решение по отношение на данните и моделите, които могат да се импортират, експортират или просто интегрират без загуба на критична информация, става основен критерий за избор на инструмент. Инструмент, който да позволява не само информационните системи, но и отделните специалисти да работят заедно. Вторият важен момент е т.н. usability – термин, появил се преди няколко години в света на мобилните апликации и станал фундаментално важен за всеки информационен продукт. Решението, освен отворено, трябва да бъде и достатъчно лесно и удобно за първоначален старт и последващо използване.

  • Какви възможности дава познаването на подходящия софтуер?

За да стигнем изобщо до „подходящ софтуер“, първо не трябва да пренебрегваме по никакъв начин фундаменталната професионална подготовка на един архитект, строителен инженер или фасилити мениджър. На второ място е необходимо добро познаване на целия процес по проектирането, строителството и управлението на едно строително съоръжение и съответното място на специалиста в тази интегрирана верига за създаване на стойност. Чак тогава може достатъчно достоверно да изпълним със съдържание понятието „подходящ софтуер“ и да се задълбочим в изучаването на неговите функционалности и интерфейси. Накратко – без познаване на различни модерни софтуерни системи е невъзможно да бъдете добър специалист в наши дни, но и само дълбокото познание на тази материя също не е достатъчно.

  • Къде търсите иновациите?

Ще се опитам да демистифицирам понятието „иновация“ – за много хора това по-скоро се асоциира с някакво гениално ново откритие, докато всъщност означава използване на добри стари практики (включително и от други индустрии) по нов начин, допринасящ за по-ефективно решение на съответната задача. От тази гледна точка и в строителната индустрия навлизат много нови модели и устройства, които не са открити през последните години, но е намерено ново тяхно приложение. Като примери мога да спомена:

  1. Все по-широкото използване на VR/AR не само като инструмент за предварителна визуализация, а и като реално средство за предварително откриване на сблъсъци (clash detection) на ниво проект или при коригиране на дефекти директно на строителната площадка;
  2. Използването на роботи и/или дронове за систематично заснемане на прогреса на строителната площадка и автоматично съпоставяне/коригиране на графици и планиране;
  3. Дистанционно управление на строителна механизация, снабдена с GPS модул;
  4. Използване на добре познатите стари PDF файлове като проста база за лесна колаборация на ниво документация, изготвена от множество и в много случаи несъвместими CAD системи;
  5. Използване на гео-позициониране и drill-in / drill-out технология за лесно разполагане на необходимата документация на точното място, в което се намира съответното изделие (примерно асансьор, климатична система, помпена станция и т.н.)
  • С какви темпове се променят тенденциите в архитектурата у нас?

Тенденциите в архитектурата следват и съответно са ограничени от промените в цялостния строителен процес. Няма как да очакваме, че архитектите сами могат да променят работата на всички специалисти, с които си сътрудничат или използват техния продукт.

Затова е наистина важно да се разбере, че интегритетът на цялото е по-важен от успеха на един или друг специалист по пътя.

В този смисъл, най-силно влияние за промяна на тенденциите би трябвало да имат инвеститорите – и частни, и публични. Те имат най-силните икономически лостове да изискат подобна промяна, но и те самите трябва да разберат нейната важност в дългосрочна, а не в краткосрочна перспектива.

Георги Брашнаров ще сподели още по темата на събитието „Дигитализация – реални приложения в строителството“, което ще се проведе в УАСГ на 26-ти март от 18:30 часа. Всеки присъстващ ще има възможността да опита на практика приложението на виртуалната реалност в специално обособено пространство. Запазете своето място тук.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Детски рисунки по YTONG с Ксела България
Добрич посреща новата учебна година

Новата учебна година в България току-що започна. Тя бе посрещната с детски усмивки, трепет…