София залязва в розово. Притихването на деня носи дълго чакана прохлада и ни приканва навън… Връщаме се обратно у дома, за да разкажем на града за морските безгрижни дни, за новите покорени върхове и непознати места, за много километри, танци и познанства… И не, никак не ни се откъсва от който и да е плаж, но няма как да не признаем – връщането в София е изпълнено с нови очаквания.

Балерината от фонтана на градинката пред Народния е притихнала съзаклятнически в изслушване на малки тайни и големи истории. Фонтанът разбива ситните си капчици една в друга, а „жуженето“ на града ни повежда в нова посока… Тръгваме бавно по жълтите павета. Накъде – няма значение. Градът целият сияе, примигва и приканва към богатствата си.

В миг вдигаме поглед към Двореца.

Снимка: vila.bg

След дворците „Евксиноград“ и „Врана“, за които ви разказах, приключваме разходката си в София. Историята на Княжеския дворец е дълга и цветна. Метаморфозите на времето, оставили отпечатъка си върху цялата столица, са формирали историческите пластове на мястото.

През годините сградата на Двореца е служила като център на управляващата власт. Започва съществуването си още през началото на ХVІІ-ти век (сп. „Сердика“, бр. 2 от 1937 г.) като конак на османската администрация, по време на Руско-турската освободителна война е служела за болница, след това е преустроена в Княжески дворец, а след 1946 г. става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа.

Старият конак, на чието мястото е построен Дворецът. | Източник: stara-sofia.com

Сградата, съхранила различни периоди от съществуването си,

осъществява особена приемственост между крайно противоречиви исторически епохи. Избите под конака са служели за затвор, а подземни тунели са го свързвали с други части на тогавашния Софийски санджак. След Освобождението бившият конак е определен като резиденция за княз Батенберг, където след бърз ремонт се обитава около година. „По външен вид той не е имал никаква архитектурна стойност и повече е приличал на казарма, а не и на постройка за живеене.“ (сп. „Сердика“, бр. 2 от 1937 г.)

Последвалото цялостно преустройство запазва дълбоко вкопаните в земята каменни основи и част от главната фасада.

Новата представителна сграда е построена под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер с участие на архитектите Антонин Колар, Ларс и Майербер (1882 г.) Изготвена е нова регулация на околното пространство и паркоустрояването му.

Снимка: lostbulgaria.com

Дворецът е осветен, а след това дадена закуска. Срещу новата 1883 год. тук е даден и първия бал. Той е бил дочакан с голямо нетърпение. (…) Посетителите били най-много смущавани от голямото огледало на стълбището, в което неколцина са си удряли носа, та впоследствие е трябвало пред огледалото да турят решетка.“ (сп. „Сердика“, бр. 2 от 1937 г.)

Източник: „София. Архитектурни забележителности.“, Кирил Русков, Чавдар Ангелов

По времето на княз Фердинанд сградата е достроена с ново северозападно крило (арх. Фридрих Грюнангер, арх. Никола Лазаров и скулптора Андреас Грайс, 1896 г.), където са се помещавали апартаментите на царското семейство и сервизни помещения. Наричан

„най-изтънчения и изискано поддържан дворец в Европа“,

той е еклектична смесица от виенски барок и ренесансови елементи. Въпреки допълненията, плановата структура остава компактна.

Източник: „Кратка история на българската архитектура“, Издателство на БАН, София, 1965 г.

Зад вратите на двореца

В тази част е бил монтиран и един от първите електрически асансьори в света с марка Schindler. Предполага се, че е бил пуснат в движение между 1894 и 1895 г. Дълго забравен, той бива открит зад забравена врата в прашен склад от служителка на Етнографския музей. Кабината от дърво е обзаведена с диван с копринена тапицерия и кристално огледало. (Източник: btv)

Днес сградата е предоставена на Националната художествена галерия (северозападна част) и Институтът по етнология и фолклористика с Етнографски музей (югоизточна част). В северната част на Двореца се разполага бар.

Из архивите на ИЕФЕМ.

Несъмнено Княжеският дворец е един от най-важните градоустройствени репери в най-емблематичната част на София. Освен това, музеите са достъпни за посещение, а разходката отвътре си заслужава. Повече информация какво можете да видите там можете да прочетете тук и тук.


Има места, които неотменно свързваме с някого. За мен тази част от центъра е като дневник – всяко ъгълче пази ярък спомен. Вдигам поглед отново към двореца на София – искрящ в тъмнината, той носи истории от миналото и отправя поглед към бъдещето.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] време най-ключовата за властта сграда у нас е била Дворецът. Чрез преустройството на стария турски конак, арх. […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Спомен за кината в Перник
Ще има ли отново миньорският град досег до седмото изкуство?

В края на миналата седмица ZaPernik съобщи, че голям МОЛ с 4 киносалона ще отвори врати в …