През тази година бе завършена реставрацията на една от най-значимите сгради от втората половина на ХХ-ти в., разположена в централната част на Лондон. Проектът за реновацията на Great Arthur House бе отличен на наградите на Кралския институт на британските архитекти. Намесата успява изцяло да запази естетическите качества, архитектурния детайл и усещането на сградата, носеща белезите на следвоенния модернизъм, като същевременно с това с нея се постига значително повишение на комфорта на обитаване, енергоефективността и качеството на фасадните материали и приложението им. Най-интересното обаче е, че изпълнението на реставрацията се случва, докато

жителите на Great Arthur House не напускат жилищата си по време на целия процес.

Каква е историята на сградата?

Great Arthur House е проектирана през 1956 г. от архитектурното бюро на Чембърлейн, Пауъл и Бон като част от Голдън Лейн Естейт. Същите имена, които по-късно проектират и един от най-известните и успешни в реализацията и съхранението си комплекси на брутализмаБабрикан Естейт. Точно натам се открива и гледката през прозорците на Грейт Артър Хаус, който е разположен само на метри от него.

Гледката от покрива към Барбикан.

В архитектурата на сградата ясно се четат чистите форми и функционалността на следвоенния модернизъм, повлиян от идеите на предвоенния Баухаус. Сградата представлява многоетажен опростен обем, оформен от яркожълти фасадни панели и по-ниска входна част. Композицията е завършена от скулптурна бетонна конструкция на покрива, която препраща към работата на Льо Корбюзие и предвещава бъдещото израстване на архитектите в стила на брутализма.

Great Arthur House служи за пример на много архитекти, които биват вдъхновявани от качествата ѝ и я възпроизвеждат в множество последвали проекти. Поради високите си архитектурни качества и значителното си влияние върху британската архитектура на времето си тя бива обявена за недвижима културна ценност от национално значение.

Какво е заданието за реставрацията ѝ?

През 2013 г. общината в Лондон възлага на архитектурното студио John Robertson Architects задачата да замени фасадната система на сградата, която е била със значително влошени конструктивни и визуални качества. С намесата те е трябвало значително да повишат условията на обитаване в сградата, но по време на изпълнението на проекта да не нарушават спокойствието на живущите в нея.

В интериор до голяма степен също са запазени характеристиките на периода.

Разбира се, търсенето на автентичност, запазване на архитектурния детайл и правилното отношение към сграда със статут е трябвало да бъдат в основата на решението. Като резултат от трагедията в „Гренфел Тауър“ към вече сложната задача се добавя и обстойното разглеждане на характеристиките за пожароустойчивост на новата фасада, която е трябвало да отговаря на още по-завишени параметри.

Връзката между помещенията се осъществява чрез плъзгащи врати.

Как архитектите подходжат към задачата?

Професионалният подход на архитектите към задачата се чете във всеки детайл от процеса на проектиране и изпълнение. Временни изолирани панели са поставени от външната страна на помещенията по време на строително-монтажните работи, за да бъдат защитени живущите в сградата.

Дизайнът, детайлите и сглобките на новите елементи са били предварително представени пред британския национален институт за недвижимо културно наследство в мащаб 1:1, за да бъде тестван най-добрият и оптимален вариант за намеса в структурата на историческата сграда. Разработен е и специален нов механизъм за производство на желязо, за да бъдат изградени плъзгащите се прозорци. 

Вляво: съществуваща фасада. Горе: инсталиране на готов панел към стената. Долу: нова фасада. Скици от John Robertson Architects

След премахването на старата облицовка е установено, че при строителството на сградата използваният бетон е притежавал недостатъчно добри качества, типично за повечето строителни работи от следвоенния период. Това още повече усложнило работата по проекта, като се е наложило индивидуална работа с всеки панел, за да може да бъде запазена конструктивната цялост на сградата. Тогава също бива разкрито, че краищата на бетонните балкони са извън отвес спрямо един друг, което също наложило детайлна работа върху всеки от тях, така че новата фасада да бъде безпроблемно наместена впоследствие.

След премахване на панелите и по време на обработката на основата за поставянето на новите такива.

Оригиналната фасада на Грейт Артър Хаус е била съставена от основа в жълт цвят, плъзгащ се прозорец с единичен стъклопакет и тесен прозорец в горната част. Тя е фиксирана към греди, които са били монтирани към външната страна на етажните плочи.  

Резултатът от реставрацията е добре функционираща фасадна система с двоен стъклопакет и сглобяеми панелни облицовки. Поради значително по-високото им тегло те биват монтирани на нови стоманени листове, прикрепени към предната част на етажните плочи, за да могат новите фасади да бъдат окачени на тях.

След поставянето на новите фасадни модули.

Другите фасади на сградата са пребоядисани, а монументалният покрив и дървените перголи са почистени и частично реставрирани. Архитектите се надяват, че при успешното разрешаване на някои административни проблеми в бъдеще покривът ще бъде отворен за посещения за широката публика. От него може да бъде усетен духът на сградата, заобикалящия квартал и преживяна удивителната гледка към Барбикан.

Скулптурната стоманобетонна конструкция и дървените перголи.

При наградите на Кралския институт на британските архитекти проектът е описан с думите: „Това е изключително компетентна реставрация, която е еталон, който ще служи за пример на бъдещи реставрации на такъв тип следвоенни сгради“.

Как се реставрира модернизъм?

Колкото и да се увеличава нуждата от реставрация и поддържане на сградите от следвоенния период в световен мащаб, работата върху такива все още не се случва достатъчно често. Преминаването на световната строителна и проектантска практиката през подобни примери като Great Arthur House  обаче дава добра основа това да се случва все по-често и с правилните подходи в бъдеще.

Голяма част от сградите, изградени в следвоенния период в цяла Европа са изпълнявани с по-некачествени материали, изграждани са се в кратък период от време и невинаги са отговаряли напълно на зададените параметри, които в днешно време са в пъти над нормите в сравнение с тези преди 70-80 години. Точно поради тази причина тяхната реставрация и намесата в целостта им трябва да се случват обмислено, с правилните подходи и базирайки се на дълбоки проучвания и анализи. Подходът към сложното естеството на проекта за Great Arthur House може да служи като добра основа, върху която може да се надгражда в сферата на опазването на наследството на модернизма. 

Снимки: Peter Cook

Източници:

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

REHAU с дизайнерски щанд на Архитектурно-Строителната седмица
Запознайте се с иновативните предложения на компанията

На корицата – използвана палитра цветове на KALEIDO WOODEC. REHAU ще вземе участие н…