Skip to main content
search

Пожаробезопасността при високо строителство стана център на общественото внимание през юни 2017 г. Повод беше стихията, избухнала в 27-етажната жилищна сграда „Гренфел Тауър“ в западната част на Лондон. Трагедията стана известна със скоростта, с която се разпространиха пламъците, превръщайки сградата в огнена кула. Броят на жертвите достигна 71.

Безопасността на тази сграда е била под въпрос и преди пожара. Построена преди повече от 40 години, тя не е покривала изискванията за достъпни аварийни изходи, пожарогасители и противопожарни аларми. Но каква е причината за бързото разпространяване на огнената стихия? Какво още не ни казаха медиите?

Темата за санирането предизвика сериозни дебати по повод безопасността на топлоизолационните материали, които се използват у нас. Неосведомеността на обществеността  доведе до страх и съмнение. Голяма част от българите обитават панелни блокове, които са в процес на обновяване по програмата за саниране или вече са санирани.

Запитахме се безопасни ли са сградите, които обитаваме?

Може ли да се избегне подобна трагедия? Кошмарът от пламъци в „Гренфел Тауър“ е повод да се замислим за опасностите, които дебнат около нас, но без да драматизираме излишно и да се съмняваме в безопасността на всяка сграда.

А какво всъщност се случи в „Гренфел Тауър“?

Екипът на Аустротерм България ни предостави едно любопитно становище по темата.
Негов автор е инж. Вернер Айке-Хених, който е бил програмен директор на „Акция за енергийна ефективност“ на Министерството на икономиката на германската провинция Хесен до своето пенсиониране през 2016 г.

„За пожара в жилищния блок „Grenfell Tower“ в Лондон понастоящем в Германия се обвинява изолационният материал полистирол. Снимките от пожара доказват обаче нещо съвсем друго:  фасадата на лондонската сграда изобщо не е изолирана с полистирол, а с полиуретанова изолация (PU). 

Полиуретановата изолация има съвсем различно поведение при пожар в сравнение с полистирола. Тъй като това не е термопласт, той не се топи и не образува горящи капки. Ето защо повечето изолационни плочи, в иначе изгорялата фасада, са останали непокътнати. Някои плочи са недокоснати от пожара, все още може да бъде видян жълтия им цвят. При много други горещината е предизвикала образуването на една типична вафлена структура на горният слой.

Снимка: tagesschau.de

Само повърхностният слой на плочите (от 3 до 5 мм ) е леко разрушен и овъглен от горещината. Цялата останала дебелина на плочата (6 до 8 мм) е останала неразрушена, защото доброто изолационно действие на полиуретана е предотвратило по-нататъшно разпространение на горещината в плочата. Именно затова се допуска използването на този вид полиуретанова изолация за поставянето на противопожарни ивици в интегрираните топлоизолационни системи.

Това означава, че изолационните плочи не са „ускорили“ пожара, както се спекулира навсякъде, а са един от малкото фасадни материали, които почти не са участвали в пожара.

За сметка на това, външната защитна облицовка от алуминиеви плоскости е напълно изчезнала. Дебелите само няколко милиметра алуминиеви плочи са изгорели. Алуминият се топи при 660° C и гори. Ако се гаси с вода, при високи температури се образува дори горящ водород. Видимите щети по фасадата се дължат също на горящата алуминиева облицовка.

Ситуацията се утежнява допълнително от типа на фасадата. В случая, вероятно става въпрос за окачена фасада. Тя се състои от една тънка вътрешна облицовка с въздухонепропускливо фолио, носеща метална конструкция, между която се монтират изолационните елементи, и една външна алуминиева облицовка. Металната носеща конструкция се деформира бързо при нагряване. През разтворилите се фуги могат лесно да проникнат пламъци и кислород, разпалващ допълнително пожарите във вътрешните помещения.

Но откъде идват тези силни пламъци? Мощта на битовите пожари ни бе трагично демонстрирана през 1974 г. при пожар на 25-етажен жилищен блок в Сао Паоло, една неизолирана сграда с масивна конструкция. Пожарът започва от един малък  климатик на 12-тия етаж. Сградата изгаря напълно до 25-тия етаж, защото няколко минути по-късно пламъците избиват през прозорците и плъзват нагоре през счупените прозорци на прилежащите етажи, като запалват мебелировката на всеки следващ етаж. Височината на огнените езици, изскачащи от прозорците, достигала 5 до 6 метра. Изолационни материали или горящи части от фасадата не са участвали в пожара. Броят на жертвите достига 179 души. След пожара сградата не изглежда много по-различно от лондонския блок.

Снимка: tagesschau.de

 В Лондон процесът е бил ускорен не от изолационните материали, а най-вероятно от горимата защитна облицовка.

Въпреки това, трябва да се внимава със заключенията, защото пожарите имат комплексно протичане. Във вътрешността на лондонската сграда е имало скъсан газопровод и вътрешните стени от сухо строителство са изчезнали, т.е. те също трябва да са участвали в пожара.

Това комплексно вътрешно и външно развитие на пожара не може да се сведе до фасадния изолационен материал. На един симпозиум за високите сгради през 2007 г. франкфуртската пожарна е изнесла доклад за описаното от г-н Ахилес опасно прехвърляне на пожара през прозорците, в който се твърди: „Искането за огнеустойчив парапет с височина един метър няма да даде никакъв резултат.“

 

 Тук е дадена една първоначална оценка въз основа на снимков и видео материал, както и информация, базираща се на технически познания.“

 Какво още сподели инж. Вернер Айке-Хених в интервю за AUSTROtimes

„Дискусиите за противопожарната защита се разпалват вследствие на зрелищни единични пожари. В тази морална буря никой не се интересува от размера на проблема. С оглед на възникналите в Германия само 1,8 сериозни пожара годишно, при които има участие на интегрирана топлоизолационна система, ние водим погрешния дебат, фокусирайки се върху изолационния материал.

При пожари в или около къщи, изолирани с EPS по фасадата, обикновено не се случва нищо особено – но подвластни на медиите, ние винаги очакваме най-лошото.

Интегрираната топлоизолационна система с полистирол е една изключително сигурна фасадна изолационна система.

За щастие ние се нуждаем именно от нея, за да свържем енергийната революция и социално-отговорното саниране на сгради.“

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu