За училищата, които са много повече от училища

Живеейки в постоянно променящ се свят, обществото ни бива изправено пред сложни проблеми, които незабавно изискват търсенето на устойчиви решения. С какво например се предполага да се нагърбят архитектите относно екологичната катастрофа, в която навлиза нашето общество?

Всъщност, дали архитектурата е ключовият инструмент отговарящ адекватно на глобалните проблеми?

Бедността. Джентрификацията. Глобализацията. Изменението на климата. Изчерпването на природните ресурси. Отговорът е не. Архитектурата може само да адаптира своята практика към духа на времето. Адаптация, която използва архитектурния дизайн като инструмент вдъхващ нов живот, изразно средство ускоряващо необходимите социални преходи.

Именно затова би било безотговорно ако не повдигнем темата за сградите, които са загубили тяхната функция с течение на времето, чакайки с надеждата да бъдат превърнати в нещо повече от поредната съборена или в “най-добрия” случай просто в изоставена сграда. Как по-точно можем да преизползваме, пригодим и адаптираме такива сгради, така че да продължим техния житейски път, същевременно подобрявайки качеството и на нашите обществени/социални нужди?

Така наречените „мъртви сгради“, представляват най-често обществени пространства, които в часовете, в които не изпълняват основната си функция остават празни и не успяват да служат на обществото, което го заобикаля.

Глобализацията, от своя страна също разпръсква обществото. Хората вече не знаят името на всички съседи на своята улица, още по-малко квартал или село. Чувството за близост постепенно се изпарява с динамиката на съвременния свят. Всичко това налага преустройството на сгради, чиято основна функция вече не е достатъчна, за да продължат житейския си път. Изглежда многофункционалните сгради искат да отвърнат на тези социални промени. Те са готови не само да предоставят възможност за местното общество да се срещне отново, но и да съживят пространствата, които тънат в мрак.

Пример за успешен проект от това естество е планът на AgwA за трансформиране на старото училище (ECAM) в ново многофункционално училище с обществено пространство, затворено между градските къщи. Проект, разположен в гъсто застроен традиционен жилищен блок в Брюксел, чиято сложна ситуация предпоставя иновативни решения, съчетавайки качества като порьозност, прозрачност и гъвкавост.

Какво представлява терминът “многофункционално училище”?

Проектирането на училище не е въобще лесна задача за един архитект. Той трябва да вземе под внимание нуждите на ученици, учители, родители и местни жители. При добавянето на външни потребители, проектирането става още по-комплексно.

Терминът „многофункционално училище“ не е единственото име за такъв тип сграда. В Нидерландия използват и термини като: „социално училище“, „прозоречно училище“ и „квартално училище“, в САЩ „общностно училище“, а в Англия „разширени училища“. Всеки термин може да има своята особеност, но същността си остава: училище, което е повече от училище.

Тези сгради изоставят принципа, в който училищните врати отварят в 8.00 сутринта и затварят в 17.00.

Напротив, те добавят в програмата си извънкласни дейности, които надхвърлят основните образователни функции. Например, местна асоциация може да използва празния салон през уикенда или спортни клубове залата след учебните часове. От една страна допринасяйки за широкото развитие на учениците както в клас, така и в свободното си време. От друга, обслужват социалния живот на квартала, в който се намират. Адаптивността говори сама по себе си, като се превръща в гарант, че сградата ще се справи с промените през времето.

Проектът ECAM – инструмент вдъхващ нов живот

Проектът ECAM e пример за архитектурна интервенция в плътно застроен традиционен жилищен блок в Синт-Гилис, Брюксел. Мястото на бившата Ecole Centrale des Arts en Métiers (ECAM) е напълно преустроено и сега разполага с детска градина, обществен парк с детска площадка, спортен комплекс с кафене, пространство за организиране на дейности и услуги от сдружения и общински служби като следучилищна грижа и младежка информационна точка.

За реализацията на този проект някои (части от) сгради бяха съборени, реновирани или построени от нулата. Дизайнът е замислен като поредица от различни „стаи“, свързани от обществен парк, който минава през обекта като широка ивица.

Сградите на ръба на градския блок осигуряват достъп до обекта и по този начин изпълняват функция на проход. Формата на прохода трябва да взаимодейства на вида на пространството, което е зад него. В този случай обществен парк осигурява достъп до спортния комплекс и детската градина. Оттам се очаква появата на проходи с достъпен характер, отразени в широкия и висок изрез в удължения обем на сградата.

Реновираният издължен обем съдържа разнообразни пространства за млади хора, вариращи от места за извънкласни дейности до стаи за подпомагане на обучението на ученици. Докато новата, тясна „терасовидна къща“ се състои от студийни помещения.

В самия градски блок, намираме “L”-образен обем. По-тясното крило на сградата помещава спортния комплекс. Спортната зала на приземния етаж е отворена към пространството чрез употребата на метални решетки, които позволяват да навлиза поток от чист въздух. Те осигуряват изглед към обществения парк, към площадката на детската градина, която се разпростира на половин етаж по-нагоре в пространството затворено от „L”.

Порьозността, която се наблюдава и в сградите разположени по периметъра на градския блок, създава впечатление че съвременното училище тотално се е откъснало от традиционната концепция за училище, в която стената и входната порта бяха разглеждани като главни елементи, разграничавайки вътрешното от външното пространство. Ясните и категорични граници биват заместени от плавните преходни пространства.

Най-дългото крило на “L”-образнатата форма е детска градина – вече най-голямата в Брюксел. Структурата на новопостроената част е ограничена до минимум, което води до максимална гъвкавост. В други новопостроени части от проекта се забелязва подобен подход към конструкцията, отразен върху изградения макет посредством отличителен цвят. Появата на плъзгащи се врати в новата сграда на детската градина позволява гъвкаво разположение на стаите.

За училищата у нас

Напълно належащо е разгръщането на погледа към перспективата на многофункционалните училища и в България. Както в Западна Европа, така и у нас проблемът за нарастващия брой “мъртви” сгради е налице. Доста често, ние ограничаваме идеите си или дори не им даваме шанс, защото просто продължаваме следването на нашите обичайни модели на употреба.

Всъщност, понякога забравяме, че нуждите на обществото се променят, което предполага различни подходи в архитектурната практика. За разлика от изцяло затворените училища у нас,проектът ECAM чрез своята порьозност и прозрачност на проходите отправя покана към местното общество да влезе в парка, в сърцевината му. Комбинирането на различните видове функции и включването на “споделени” пространства с подобен тип характер не само би допринесло за оживяването на кварталите и сближаването на местното население, но и подобряването на качеството на образованието и у нас.