Новата национална галерия в Берлин. Как се реставрира модернистична стъклена фасада?

През 2021 г., след 9 години реконструкция, Новата национална галерия в Берлин отново отвори врати за посетители. Емблематичната сграда, проектирана от легендарния модернист Лудвиг Мис ван дер Рое, бе подложена на прецизна реставрация от студиото на Дейвид Чипърфийлд – носителят на архитектурната награда “Прицкер” за 2023 г. Историята на реконструкцията на фасадата на галерията е почти толкова интересна, колкото и всички останали, заобикалящи тази емблематична творба. В процеса, студиото се сблъсква с един от най-сериозните конфликти на минималистичната архитектура – този между архитектурния образ и спорната функционалност.

Но какво прави точно тази реконструкция толкова важна?

Мис ван дер Рое е поканен да построи “музей на 20-и век”

Изграждането на сградата е инициирано от Западен Берлин, след като управниците на града установяват, че там няма нито една модернистична творба на големия немски архитект (единствената му остава в Източен Берлин). Те канят ван дер Рое да изгради каквото пожелае здание, което да се превърне в емблематичен “музей на 20-и век”. Интересен е фактът, че архитектът първоначално е искал да реализира този проект за централата на “Бакарди” в Куба, но революцията на Фидел Кастро проваля тези планове. В крайна сметка Новата национална галерия в Берлин отваря врати през 1968 г., а проблемите й се появяват много скоро след това.

Скица на предложението на Мис ван дер Рое за “Бакарди” в Куба. Конструкцията е трябвало да бъде изпълнен от бетон.

Традиционно за стила си, Мис ван дер Рое търси минимализма и чистотата на формите във всеки детайл.

Този му стремеж обаче се оказва фатален за живота на фасадата. Тя безспорно е иконична, но минималистичните детайли в нея гарантират и нейния провал. Въпреки функционалните проблеми, архитектурните качества на сградата биват високо оценени и тя получава статут на паметник през 1995 г. Ревностното почитане на гениалността на Мис ван дер Рое и нормите за опазване на културни ценности в днешен Берлин пък тласкат проекта по реконструкцията на сградата към възможно най-чиста консервация.

Четете тук: Архитектурата на властта в днешен Берлин

Оригиналният проект на Мис ван дер Рое – технологията срещу егото на архитекта

Сградата на Новата национална галерия представлява чиста модернистична кутия с “безкрайна” стъклена фасада, с минималистичен детайл и просторен покрив, поддържан от осем колони. Подземията й крият допълнителни изложбени пространства и обслужващи помещения. Фасадата на сградата е направена от широкоформатно стъкло, поставено между тесни профили. Стремежът на Мис ван дер Рое за изграждане на минимални рамки на прозорците за постигане на визията “безкрайно стъкло” в неговите представи изключва възможността за създаването на какъвто и да е толеранс между стъклото и метала.

Снимка: Simon Menges

Еднослойното стъкло заедно с термомостовете, които се образуват във всеки един профил, гарантират трайното проявяване на кондензна влага през студените месеци, което пък от своя страна предразполага към образуването на ръжда. Така, под влиянието на температурни амплитуди стъклата се пукат и през годините се налага постоянната им подмяна. Климатичната инсталация не смогва да поддържа постоянни стойности на влажност и температура в интериора, отчасти и заради слабите енергийно-ефективни характеристики на фасадата.

Конденз по стъклото. Снимка: Jurgen Mayer

Оригиналните детайли на Мис ван дер Рое са компрометирани.

Воден от естетиката, а не действалите към онзи момент технически стандарти, ван дер Рое решава да проектира фасадата с дебелина от само едно стъкло. Въпреки че се допитва до производители за двойни стъклопакети по това време, се оказва, че такива не могат да бъдат произведени с желаните от архитекта размери. В крайна сметка в сградата се монтират единични стъкла с размер 3.43 х 5.40 м. Технологиите за производство обаче се изменят с времето и в един момент става невъзможно счупените стъкла да се заменят постоянно с нови. Компромисът се оказва поставянето на по-тесни стъкла, слепени със силиконова фуга, за да се уплътни оригиналният отвор без да се добавят второстепенни метални профили.

Какъв да бъде дизайнът на новата фасада?

С течение на времето се оказва, че шедьовърът на Мис ван дер Рое се нуждае от цялостна реконструкция, която поема студиото на Дейвид Чипърфийлд след впечатляващия му успех на проекта за “Новия музей” в Берлин. По време на проектантския процес архитектите преминават през редица варианти, докато търсят най-оптималния от тях за подобряване на енергийните характеристики на фасадата без това да се отрази пагубно на историческата й значимост.

Снимка от процеса по реновацията David Chipperfield Architects

В процеса на проектирането освен архитектите от студиото на Чипърфийлд, участват и редица заинтересовани страни – експерти от Берлинската агенция по опазване на културно наследство, Пруската организация за недвижимо културно наследство, която отговаря за стопанисването на музеите в Берлин, Федералният отдел по строителство и регионално планиране, редица експерти в творчеството на Мис ван дер Рое, които дават своя принос за намиране на най-правилното решение.

В идейния проект архитектите-реставратори очертават четири възможни варианта за консервация на фасадата:

Вариант 1. Подмяна на компрометираните елементи с еднакви на оригиналните с цел възстановяване на абсолютно същия облик от 1968 г.

Вариант 2. Подмяна на единичните стъкла с ламинирани, които са по-плътни и се състоят от две слепени стъкла, с по-добри енергийни характеристики и висока сигурност. Заради по-голямата дебелина на стъклото, този вариант обаче би изискал и промяна в металните профили.

Вариант 3. Инсталиране на двоен стъклопакет с нови профили при запазване на оригиналните подпори и хоризонтали. Това обаче запазва термомостовете и налага промяна в пропорциите, заради размерите на новия по-плътен стъклопакет.

Вариант 4. Инсталиране на чисто нова алуминиева фасада на мястото на съществуващите елементи, като новата система може почти изцяло да следва оригиналните размери на фасадата. Това подобрява енергийната ефективност и елиминира термомостовете. Проблем е премахването на старата конструкция, която е част от оригиналната тъкан на сградата.

Схема на David Chipperfeld Architects за Bundesamt für Bauwesen und Raumordnung.

Четете тук: Време е за реконструкция на бившия Партиен дом в Пловдив. Каква обаче?

Финалното решение на експертите и последвалите предизвикателства

След обстойното изследване на различните варианти за подход към реставрацията на модернистичната фасада, финалното решение е да се направи “педантична” реставрация във възможно най-близък вид до оригинала.

Решава се дефектиралите метални елементи да се подменят едно към едно с оригинала, като се позволява подмяната на стъклото единствено с ламинирано. Това изисква минимална адаптация на съществуващите профили с 12 мм. Съответно металните профили се разглобяват, преправят се, за да поемат новия размер, обработват се и се сглобяват така, че при завършената работа да се запазят абсолютно същите пропорции спрямо металните подпори като при оригиналното решение.

Схема на David Chipperfeld Architects за Bundesamt für Bauwesen und Raumordnung.

За да се даде толеранс за поемане на натоварването на конструкцията, във всяка една от четирите фасади, дълги над 50 м, се позволява цялостната подмяна на по три метални подпори, така че при допълнително натоварване от вятър или сняг на покрива, това да бъде поето от новосъздадени деформационни фуги, прикрити чрез сглобката на новите подпори и профили.

Проблемът с кондензната влага се компенсира чрез внедряването на съвременни технологии за поддържане на подходящ микроклимат в сградата. Затова се инсталират две отделни системи – една централна за поддържане на необходимата температура и влажност в различните помещения и втора, която да гарантира обдухването на възстановените фасади. Чрез постоянната дистрибуция на сух топъл въздух по фасадите и минимално подобрените топлотехнически характеристики на новото ламинирано стъкло се приема, че рискът от кондензация се намалява.

Снимка от процеса по реновацията David Chipperfield Architects

От страна на реставрационните експерти се появява изискването черната боя да бъде пресъздадена максимално близо до оригиналната. Тя се нанася на ръка, с различни по размер четки, ретушира се, за да се отличават влакната, както се е случило при първоначалното полагане на черната боя. 

Четете тук: Как успешно се реставрира модернизъм

Реставрираната сграда скоро ще промени своята функция

Всъщност, разглеждайки реалистично характеристиките на сградата, трябва да се признае, че Новата национална галерия не е подходяща сграда за излагане на изкуство. Тази стъклена кутия пропуска неконтролирано светлина отвсякъде, а във вътрешните й пространства микроклиматът се поддържа трудно. Но отчетливо изразената конструкция, усетът за пропорции и обединяването на отделните елементи в смислен, цялостен облик са символни за творчеството на Мис ван дер Рое. А педантичната й реставрация от Дейвид Чипърфийлд Архитекти показва тяхната приемственост като едни от най-добрите съвременни минималисти и архитекти, работещи умело с културното наследство.

Снимка: Simon Menges

Докато Новата национална галерия, “музеят на 20-и век”, преживява своя ренесанс, в съседния парцел се строи новият “музей на 21-и век” по проект на швейцарските архитекти Херцог и де Мюрон. Тази нова сграда ще предложи значително повече нови изложбени пространства, които ще позволят на оригиналната галерия да изпълнява само функциите на представителна приемна сграда.

“Музеят на 20-и век” вляво и в “музея на 21-и век” по проект на швейцарските архитекти Херцог и де Мюрон вдясно

Четете тук: Канцлерското бунгало в Бон

Какво правим с другите обекти на модернизма?

Докато решението при емблематична сграда като Новата национална галерия изглежда по-скоро лесно – все пак това е иконична сграда със сериозно финансиране и поддръжка, която изисква и позволява максимално близка реставрация до оригинала, какво би се случило обаче ако сградата беше училище, офис или жилище? 

Има редица значими модернистични сгради по света и у нас, които са „живи“ – те се използват всекидневно и при голяма част от тях от тях ревностна реконструкция на оригиналния детайл, и то заедно с оригиналните му дефекти, няма да е бъде подходящото решение. Това не би било добре нито за ползвателите на сградите, нито дори от финансова гледна точка, защото нуждата от поредна сериозна реконструкция ще изникне отново в близко бъдеще. Подобно решение не е и подобаващ отговор на климатичната криза и на това как бихме могли да се справим с нея.

Какво обаче може да се направи? Могат да се търсят решения, които не просто обличат сградите изцяло в синтетични петролни продукти, а създават баланс между ефективността на остъкляването, изолирането на стените отвън или отвътре, внедряването на подходящи климатични инсталации, дори и създаването на различни температурни зони според различните функции. Реставрациите и реконструкциите на сградите на модернизма ще продължи да бъде тема, която силно ще вълнува архитектите. Всяко решение при работа с подобни обекти трябва да се взима с отношение, базирано на баланса между всички параметри. Това е и нашата задача като архитекти, по принцип.

Четете тук: Строят сграда на Мис ван дер Рое по забравен проект