Skip to main content
search

Повече от 30 години след падането на комунистическия режим у нас, концлагерът „Белене“ придобива статут на групово историческа недвижима културна ценност от най-ново време с категория „Национално значение“, съобщава desebg. Това е гласувано на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата на 20-ти февруари след доклад на Националния институт за недвижимо културно наследство.

„Носител на изключително важна за поколенията колективна памет“

Снимка: Георги Мърхов

Така го определя част от становището на НИНКН. Казано от институт, това звучи някак отдалечено, дори твърде формално.

Всъщност е абсолютна истина. Ще се убедите в това, ако посетите мястото сами. Далечните истории за несправедливо правосъдие намират своя образ в неописуемия дух на обекта. През 2017 г. благодарение на катедра „История и теория на архитектурата“ на УАСГ, както и на мои състуденти, имах възможност да посетя о. Персин и да видя сам.

Мястото оставя отпечатък в съзнанието

Снимка: Георги Мърхов

Достъпът не е свободен, тъй като в част от сградите все още се помещава затвор. Единственият пригоден за посетители вход се контролира от ГДИН. Пристигането на острова следва съответните мерки за сигурност. Тъй като тогава бяхме над 20 души, преминаването по понтонния мост трябваше да стане пеша, защото с автомобили щяхме да сме твърде тежки.

След това ни откараха до вътрешността на о. Персин. Пътят, покрай който имаше предимно равнина и избуяла растителност, както и няколко изоставени сгради, за нас беше любопитна гледка. Интригуващо е как красотата на дивата природа се комбинира с тъмните хроники на човешката история…

„Запазените сгради от т. нар. Втори обект са свидетелство за белязан от репресии исторически период.“

Снимка: Георги Мърхов

В блатистата част на острова е разположен Втори обект на лагера, предназначен за политическите престъпници, с по-тежки режимни категории. В едната от увредените му сгради откриваме информация за държаните в него затворници. Научаваме и за нелекото им ежедневие.

Концлагерът е създаден през 1949 г. и всъщност първите заточеници дори не са имали сгради за обитаване. Оставени там през зимата, те устройват примитивни жилища – землянки. След смъртта на Сталин през 1953 г. лагерът е затворен за кратко време само за да бъде отново отворен през 1956 г. от страхове на властта поради Унгарската революция.

„Белене“ е официално закрит отново през 1956 г. при запитване от чуждестранни журналисти защо у нас още има лагери. За сметка на това той е превърнат в затвор, като тайно край Ловеч се създава друг лагер, съществувал до 1962 г.

Последно лагерът функционира по време на възродителния процес

Снимка: Георги Мърхов

В началото на 1985 г. той заработва отново, когато тоталитарната власт започва акцията по насилствената асимилация на мюсюлманското население в България. В този период са затворени без съд и присъда 517 души, изолирани за различни периоди до 1987 г. Първото поклонение в концлагер се извършва от бивши негови затворници през април 1990 г., няколко месеца след падането на комунистическия режим.

Обектът е предпоставка за създаването на мемориал

Въпросът концлагера да придобие статут на културна ценност бе поставен от разследващия журналист Христо Христов пред Инициативния комитет при президента Росен Плевнелиев през септември 2014 г. Според НИНКН „този мемориал има потенциал да бъде мемориал на всички жертви на лагерите по време на тоталитарния режим”.

В момента до Втори обект има изграден паметник, а стигането до мястото се осъществява чрез помощта на фондация „Остров Белене“. Част от целите й са да бъде изграден парк-мемориал на острова, да се създаде музей и да се запази историческата памет за лагерите и жертвите на тоталитарните режими.

Макар и с горчив спомен, това е една добра новина. Осъзнаването на такъв обект като паметник на (анти)културата е важна крачка в осмислянето и преработването на противоречивото ни наследство. Наследство, което не можем да преборим вече повече от 30 години…

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu