Трети март е не просто 62-рият ден в годината. Той е не само национален празник на страната ни. На 3-ти март честваме Освобождението на България от османско иго. За мнозина денят е символ на българското, символ на културата, традициите и обичаите на народа ни. Днес, по повод 142-та годишнина от Освобождението, решихме да ви разкажем повече за историята на 3 от най-култовите паметници, издигнати в негова чест. Те въплъщават силата на духовността на народа ни и ежегодно биват посещавани от стотици хиляди туристи от България и света.
Паметник на Свободата – Шипка
Най-известният сред всички туристически обекти у нас безспорно е Паметникът на Шипка. Малцина обаче знаят историята, която стои зад издигането му.
Погрешно е разпространено схващането, че върхът, на който е изграден паметникът, се нарича Шипка. Всъщност той носи името Свети Никола. В подножието му по време на Руско-турската война (1877 – 1878) се водят решителните сражения. Въпреки изключително голямото числено превъзходство на противника, атаките са отблъснати и това предопределя изхода на войната. Именно поради тази ключова битка мястото е избрано години по-късно за реализирането на проекта за Паметник на Свободата.
Решението за изграждането на монументална структура в чест на загиналите по време на Руско-турската освободителна война е взето по време на провелия се през 1920 г. редовен конгрес на живите ветерани-опълченци. Започват предпроектни почвени проучвания и е обявен конкурс за идеен проект. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Първият камък от градежа на паметника е поставен на мястото си на 24 август 1922 г., а изграждането му приключва 8 години по-късно – през 1930 г. Тържественото откриване на монумента се случва през 1934 г. под патронажа на държавния глава цар Борис III.
Паметникът респектира с величествената си осанка
Той е висок 31,5 метра, а обемно-пространственото му решение представлява пресечена пирамида. Изграден е от доломит, като над входа му е поставена скулптура на месингов лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра и тегло над 12 тона. Поради логистични причини тя е съставена от 53 отделни парчета и сглобена на място.
В момента паметникът е отворен целогодишно за посетители и представлява част от Парк-музей “Шипка”. На партерния етаж на кулата е поставен мраморен саркофаг, в който днес се съхраняват кости на загиналите български и руски опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени култови реликви, свързани с Освободителната война и загиналите. Ежегодно на 3-ти март именно на Паметника на свободата – Шипка се отбелязват тържествените чествания на Деня на Освобождението на България от османско иго.
Паметник на Цар Освободител
Паметникът на Царя Освободител, известен също под името Паметник на Освободителите, е един от символите на град София. Той се намира в сърцето на столицата – на бул. “Цар Освободител” и е любимо място на софиянци и гостите на града. Ежегодно на площада пред него се организират чествания и тържествени поднасяния на венци за загиналите в сраженията на Руско-турската освободителна война.
Решението за издигане на паметник на освободителите е взето в края на 1892 г. по време на редовен конгрес на поборническо-опълченския корпус на ветераните-опълченци. На него е взето единодушно решение за учредяване на инициативен комитет, чиято основна задача да представлява набирането средствата, нужни за издигане на паметник на Александър ІІ, както и организиране на дейностите по реализацията на монумента.
Проектът на паметника е създаден за организирания от комитета конкурс.
За участие в него се записват общо 90 скулптури, като реалните изпратени проекти са 32, като авторите им са от 13 различни държави. В рамките на 15 дни се организира обществено разглеждане и обсъждане на предадените проекти. Конкурсът бива спечелен от италианският скулптор Арналдо Дзоки.
Началото на строителните работи е поставено на Гергьовден през 1901 г., а паметникът е завършен 2 години и половина по-късно – през 1903 г. Официалното тържествено откриване на монумента се случва през 1907 г. под патронажа на цар Фердинанд I.
Монументът представлява висока 4,5 метра скулптурна фигура на Александър II, изработена от бронз и положена върху внушителен постамент от черен гранит. Така общата височина на паметника достига 12 метра. По протежение на края на постамента е развит ренесансов корниз, който прави прехода от масивния постамент към изкусната статуя плавен и елегантен. В другите релефи по паметника са изобразени лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, дали своя принос за Освобождението. Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.
Фронталната част на паметника (която е обърната към сградата на Парламента) е увенчана с бронзов лавров венец, дарен от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България“. Днес паметникът се е превърнал в своеобразен символ на София и е едно от най-разпознаваемите, обичани и посещавани места в града.
Паметник на Свободата – Русе
Паметникът на Свободата в гр. Русе е ситуиран на един от ключовите градски площади. Негов проектант е прочутият италиански скулптпор Арналдо Дзоки, изработката му е дело на Георги Киселинчев, а проектант на постамента е арх. Симеон Златев.
Първоначалната идея за изграждането на паметника е на русенското поборническо-опълченско дружество, основано през далечната 1884 г. Концепцията за монумента била статуята да представлява фигура на цар Александър ІІ. Поради наличието на изградения вече в негова чест паметник в София обаче, идеята била изменена. След дискусии било взето решението паметникът да представлява
поставена на постамент женска фигура, символизираща свободата.
Монументът е тържествено открит на 11 август 1909 г..
Обемно-пространствено паметникът е решен във формата на пресечена пирамида, върху която е поставена същинската скулптура. В основата на постамента са ситуирани 2 статуи на бронзови лъвове – единият разкъсва робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. По повърхнината на пиедестала са изобразени различни сцени от Руско-турската освободителна война в чест на опълченците, загинали по време на бойните сражения.
Поради символиката, локацията и размерите си, днес паметникът заема важна роля в градоустройственото развитие на Русе. Освен това той е посещаван от гостите на града, дошли да почетат загиналите опълченци на мястото на монумента.
Честит трети март!