Новият живот на къщата на Перниклийски

Това е сграда, която няма как да Ви остави безучастни. Специалисти или не, всички вдигат поглед, минавайки покрай къщата на ул. “Иван Вазов” №7, позната в миналото като къщата на Перниклийски. Днес ще Ви разкажем през какво е преминала през годините, докато стигне до сегашния си облик.

Надникнахме в нея още през 2019г., когато работата по обекта приближаваше своя край. Проектът е дело на Aedes Studio. Имахме удоволствието да чуем повече за него лично от арх. Пламен Братков. Той ни разведе, разказвайки ни повече за историята, драматичните обрати и новия живот на архитектурната ценност…

Да се върнем в самото начало

Къщата на ул. „Иван Вазов“ №7 е дело на арх. Стефан Джаков, авторът на популярната синя къща, намираща се на Джамбаз тепе в Пловдив. Строена е за героя от Балканските и Първата световна война генерал-майор Димитър Перниклийски през 20-те години на миналия век. 1/3 от нея е разрушена вследствие на бомбардировките по време на Втората световна война. През годините е „позакърпена“, докато достигне до предаварийно състояние през 2015 г., когато бива разрушена.

Състоянието на къщата преди разрушаването. Снимка: bTV

Новият собственик на къщата – Рачо Рибаров, почетен консул на Литва в България, прави постъпления за нейния нов живот под формата на преизграждане. Сградата участва в групов паметник със силуета си, а сама по себе си притежава най-ниската категория – „за сведение“. Тук следва да поясним защо е избран този подход и как едно разрушаване не означава на всяка цена загуба на исторически пласт.

Вижте още за мансардите и оригинала в архитектурната ценност.

В прочита на проектантите от Aedes Studio автентичната материя, която е конструктивно компрометирана, се губи, но е спечелено съвсем друго внушение. Техният жест за възстановяване на три от фасадите по архивни данни, заедно с изцяло новото функционално разпределение и съвременна северна фасада, разказват историята за нейната драматична съдба и отварят пътя за нов живот. Специално внимание е отделено на фасадата откъм улицата, където е възстановена характерна за периода богата орнаментика.

Основната ценност за целостта на градския силует – фасадата

Арх. Братков определя оригиналната фасада на къщата в стил ар нуво с български прочит. Рисувателните елементи, сред които бухал, пискюли, стилизирани слънчогледи, класически гирлянди и женско лице, носят усещане за дърворезба. Значителен нов мотив, прокаран във височина от проектантите, се явяват ажурните метални пана, „кацнали“ на покрива. Тяхната решетка е моделирана, интерпретирайки оригиналната стилистика на фасадните пластики. Горният ръб на ажурните пана съвпада с кота корниз на съседните сгради и подчертава намесата.

Тук се крие постмодерният елемент.

Той е в натрупването на пластове и комуникацията между тях. Ажурните пана „плъзват“ и по оградата, решетките на овалите, които рамкират прозорците, както и под формата на отваряеми пана по северната фасада.

Схема, обясняваща концепцията: Aedes Studio

Арх. Пламен Братков споделя, че инвеститорите водят съвременен начин на живот и къщата не е само за гледане; тя самата „живее“. Именно по тази причина искат да подскажат и външно, че отвътре се случва нещо ново.

Двете лица на сградата

Отправяме се към вътрешността на парцела, където отблизо виждаме решението за северната фасада. Тя е изцяло нова както по отношение на материали, така и по своето обемно-пространствено изграждане. Метал и стъкло са подредени в изчистени форми с постмодерно излъчване. Впоследствие по фасадата ще „плъзнат“ растения, които да я „превземат“. Тук отново се утвърждава концепцията за класическа система, обогатена от модерен пласт. Дневната е на второ ниво и оттам се слиза по стълби, водещи към озеленения оазис в двора.

Фугата между „стара“ и „нова“ фасада ясно подчертава намесата.

Преди в задния двор е имало гаражни клетки, а сега на тяхно място е създаден павилион за гости – т.нар. „чайна“. От него се слиза към винарната и гаража. Продължаваме разходката си към сутерена, където виждаме специално монтирано обръщало за автомобил, тъй като мястото е недостатъчно за маневри. В момента подът е боядисан с оранжев акрил. Вглеждаме се и в бетонна стена с отвори, които след това старателно ще бъдат запълнени със специална селекция отбрани вина. Няма как да не разкажем и за влизането на автомобилите, което става през т. нар. „Джеймс Бонд“ врата, изцяло скрита в равнината на фасадата откъм улицата.

Вляво – “Джеймс Бонд” вратата на гаража.

Представителният вход

Изкачваме се по жилищните етажи, където пред очите ни се разкрива елегантен и интригуващ интериор. Създаден е специален монограм за входната врата, съдържащ инициалите (RR) на собственика и познатия от фасадата мотив със слънчогледа. Тя може да се отваря както до половината, така и през целите си 6 метра (ако искаш да впечатлиш гостите си).

Извивките на стълбището.

На приземния етаж е оформен представителен офис за Рачо Рибаров, който е почетен консул на България в Литва. В този смисъл, къщата се разделя на обществено достъпна част и изцяло частна жилищна. Оттук, редом до асансьора, се „вие“ впечатляващо стълбище с органична форма. То е било едно от сериозните предизвикателства за изпълнение. Бетонът прецизно е изглаждан, за да се постигне максимална флуидност. Горното осветление, меките форми и стъклото с монограм ни навяват усещане за храм.

Едно от първите неща, които ни правят впечатление на второ ниво, е огромната библиотека, която се издига през две нива. Тук се намират помещенията от група „Ден“, които са обединени. Над по-голямата част от пространството има галерия, откъдето спалните от горното ниво имат връзка с дневната. 6-метрови автоматизирани завеси се спускат през цялата височина. Обемът е подчертан със значителни по размери мебели, а елементи на обзавеждането създават бароково въздействие.

На трето ниво се разполага апартаментът на дъщерята на инвеститорите. Интериорът следва общата стилистика, но е обогатен с акценти в лилаво. Те пречупват светлината и рисуват интригуващи отражения в тавана.

Гаражът с обръщалото за автомобили.

Колко време отнема да се реализира амбициозният проект?

От първата среща с инвеститорите, проектирането, през съгласуването с институциите до строителството и довършителните работи минават повече от пет години. Въпреки това, разрешението за строеж е извоювано, а към отделните детайли е подходено с усет и внимание.

Снимки: https://www.buildingoftheyear.bg/