След като преди дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се произнесе в полза на Община Пловдив по трите налични жалби, които изглежда се опитват да създадат пречки за започване реконструкцията на сградата[1], надеждите за скорошен ремонт на рушащото се кино никога не са били по-големи. Има ли обаче повод за реален оптимизъм?
Четвърт век след затварянето на знаковото пловдивско кино „Космос“ изглежда така, сякаш развръзката е близо. Дългогодишните административни борби между гражданската инициатива, целяща запазване и културно активиране на сградата и частните интереси завършиха в полза на обществото. Новината от последните дни, че може да бъде дадено формално начало на процедурата по реконструкция, буди плах оптимизъм.
Уви, познавайки казуса и неговите повратности, е трудно да си представим, че скоро киното ще заживее отново. Множество материали в медиите през последното десетилетие ту разпалваха, ту попарваха надеждите на обществото за работеща сграда, която да служи в полза на пловдивчани. Нека се върнем малко назад във времето и разгледаме последователно сагата около кино “Космос”, където се крият както причините за разрухата, така и все още неугасналата надежда за бъдещето.
Славното начало на културното средище
През 1960 г. е направена първата копка на ново кино в центъра на Пловдив, a четири години по-късно сградата е официално открита. На киното е дадено име в духа на политическата идеология – „Комсомол“ – съкратеното название на комунистическото младежко движение. В залата се прожектират световни продукции, което бързо превръща мястото в културен мост и притегателен пункт за поколения пловдивчани.
Революционният за времето си дизайн на сградата създава културно средище с неподражаем характер.
Проектантите, арх. Любомир Бонев и арх. Любомир Шинков, изпълняват сградата в духа на късния модернизъм – международно архитектурно течение, което със своята функционална прагматичност и минималистичен облик надхвърля границите на Желязната завеса и завладява архитектите от двете ѝ страни. Това прогресивно решение на дизайна е напълно в унисон с проведения четири години по-рано „Априлски пленум“ на БКП, който цели смекчаване на тоталитарния режим. В архитектурно отношение това води до откъсване от тежкия социалистически реализъм (наричан още „сталински барок“) и смислово обръщане към принципите на модернизма. Постройката е една от първите от този тип у нас и в нея се четат някои от принципите на школата Баухаус.
Зданията от този период се характеризират с изчистеност на фасадата и максимално остъкляване, прозрачност и човешки мащаб в обемите. По тази причина кино “Космос” е не само важно културно звено в града под тепетата, но и архитектурно такова. Разположено в непосредствена близост до други обществени сгради от периода, киното представлява съществен елемент от културния живот на Пловдив.
Качествата на сградата я причисляват към модернистичните ѝ „роднини“, разпръснати по целия свят, а мястото ѝ в еволюцията на българската архитектура е безспорно.
Упадък и неясно бъдеще
След промените през 1989 г. киното се преименува на „Космос“. Това вероятно е практично решение заради съществуващите букви в предходното наименование – “Комсомол”, изписано на фасадата на сградата. До 1999 г. кинозалата продължава да се пълни, но същата година вратите ѝ са окончателно затворени – подобно на много други салони у нас, началото на новия век бележи края на прожекциите.
Сградата обаче продължава да бъде привлекателно обществено пространство и преди да бъде напълно изоставена, части от нея се ползват, като функциите им през годините се сменят. Помещават се компютърна и игрална зала, дискотека и бар, при което вътрешните пространства са отделени с нови стени. Следва няколкогодишно затишие около кино „Космос“, докато през 2011 г. Община Пловдив се опитва да смени статута на сградата от общинска публична в общинска частна собственост. Това решение би позволило събаряне на зданието и освобождаването на имота в центъра на града за частни инвестиционни интереси. И по-точно – за построяването на многоетажен паркинг и мол.
Реакцията на гражданите
Липсата на обществено обсъждане и противоречивия характер на процеса по изменение на статута скандализира гражданското общество в Пловдив. Хора на изкуството, членове на различни гилдии и активни граждани създават инициативен комитет “Да спасим кино Космос”. С това се дава началото на социално-административен казус, който продължава вече тринайсет години. Оттогава насам той е активно отразяван в пловдивските и в някои национални медии, въпреки това проследяването му не е лека задача заради постоянните обрати около бъдещето на киното. Категорично постижение обаче е прецедентната намеса на гражданското общество, което с навременната си бурна реакция успява да запази публичния статут на сградата.
Подобна обществена енергия има силата да съхрани и много други архитектурни символи под заплаха.
Година по-късно инициативата надхвърля целта си за запазване на киното и организира архитектурен конкурс за неговото възраждане, в който 36 проекта дават решения за бъдещи културни функции.
За жалост обаче, еуфорията от събитията започва да спада, а Общината не взима активно участие, докато гражданската енергия е изтласкана от продължителния напор на частните интереси. Въпреки проблемите около сградата, тя остава в полезрението на обществеността и през следващите години в нея се случват няколко изложби, а през 2016 г. там се провеждат и част от събитията на фестивала “One Architecture Week”.
Повече за „One Architecture week“ 2016 четете тук
Обсъжда се дори и възможността зданието да се превърне в недвижима културна ценност, за да бъде гарантирано съществуването му. Тези инициативи дават ясен знак, че кино “Космос” е високо ценено от гражданите и гостите на Пловдив и трябва да остане място за култура. Изпълненото през 2018 г. техническо обследване също дава надежда, че началото на ремонта е близо.
През 2019 г., когато Пловдив става Европейска столица на културата, възстановената сграда на киното трябва да отвори врати. Това обаче не се случва. Тогава е възложена обществена поръчка за конкурс за идеен проект, спечелен от студио “Тектоника”, което отчасти потушава разочарованието от несбъдналия се план. Средства за възстановяването на киното ту се отпускат, ту се пренасочват към други места в зависимост от политическата обстановка. Процесът е допълнително забавен заради неясноти около авторското право върху проекта на арх. Шинков. През 2021 г. в сградата избухва пожар, който причинява леки щети в някои от вътрешните пространства.
Нов проект, нова надежда
През 2022 г. е представен актуализиран технически проект на студио „Тектоника“, който е одобрен от Камарата на архитектите в България (КАБ) и общинската администрация. Той предвижда обособяването на презентационни и изложбени пространства, като интериорните решения са вдъхновени от автентичния дизайн и целят съхраняване на оригиналната атмосфера на сградата, а фасадата се интерпретира със съвременен подход, запазвайки първоначалните ѝ обеми. Отдава се и значение на публичното пространство пред нея, което с площадното си оформление интегрира киното в градския контекст.
Обществена поръчка за около 9 млн. лева беше обявена през май тази година, но обжалвания на фирми със съмнителна дейност забавиха процеса. След като преди дни КЗК се произнесе в полза на Общината, е време да изтече срокът по обжалване и да се разгледат подадените оферти.
Според зам.-кметът по култура Пламен Панов е предвидено кино „Космос“ да се превърне в „културен център от съвременен тип“. В интервю през юли тази година за „Под тепето“ той споделя, че още през септември изпълнител на проекта трябва да бъде избран и дейностите по ремонта на сградата да започнат. Обществен съвет, съставен от граждани с активна позиция за киното, ще бъде отговорен за проследяването на реконструкцията, която според плана ще продължи две години. От думите на Панов следва да се разбере какво да очакваме като резултат, а именно „(…) Космос да бъде повод за гордост и там ние да имаме това, което София вече имат като Топлоцентрала (…)“
Повече за Топлоцентрала прочетете тук:
В административно отношение развитието по казуса е налице, въпреки това, след всички повратности през годините, е трудно гражданското общество да повярва, че превръщането на кино “Космос” в нов културен център ще се случи в обозримото бъдеще. Все пак надеждата, че скоро пловдивчани и гости на града ще се радват на възродената културна емблема, остава.
Източници:
