Днес ще Ви разкажа за POLIN – Музея за историята на полските евреи. Разположен във Варшава, той беше най-значителната забележителност от неотдавнашното ми посещение в полската столица. Многофункционален център за проучване и изложба на еврейското наследство, образование и култура, той пресъздава историята на 1000 години от живота на евреите на полска земя.

Музеят е създаден е като резултат от международен архитектурен конкурс през 2005 г.

Необходимостта от построяването на подобна сграда се поражда от нарасналия интерес към темата за еврейската общност и история. Варшава е един от най-важните градове за тяхната култура, като преди Втората световна война са я обитавали половин милион евреи.

Снимка: boldtourist.com

Сред финалистите в архитектурния конкурс са студиата на Даниел Либескинд, Кенго Кума, Питър Айезенман и Дейвид Чепърфилд. Победител става проект с име “Тръстиково море” (“Sea of Reeds”, произхожда от Стария Завет), създаден от финландското студио Lahdelma & Mahlamaki. Финализирането на детайлите продължава до 2008, а конструкцията започва през следващата година.

Музеят POLIN отваря врати през 2013 г.

Местоположението му е в парка Willi Brandt, разположен на километър от историческия център на града, който е бил възстановен след войната. Историята на самия парк е трагична, тъй като е бил част от еврейското гето по време на войната – събирателен лагер за евреите, препращани в концентрационния лагер „Треблинка“. В съседство на новия музей е паметникът на въстанието на гетото от април 1943 г., с който е и съобразен новосъздаденият площад и неговият мащаб.

От времето, в което още носехме маски. Поглед от паметника към монументалния музей. | Снимка: личен архив

Насочваме погледа си към сградата, която на пръв поглед е съвсем проста и правоъгълна. В контекста си стои монументална, но едновременно с това е и ефирна и лека – фасадите са покрити с ротирани стъклени панели, които създават триизмерност. Върху тях е принтирана думата “POLIN” на иврит и латински (“rest here”, в превод – „почивай тук“). Пробив в обема ни насочва към входа, откъдето се впускаме в най-впечатляващото пространство на музея.

Главният вход – не можеш да го пропуснеш. | Снимка: личен архив

“Тръстиково море” 

Вдъхновението за вътрешното пространство идва от легендите от Стария завет, като формите препращат към универсалните и абстрактни природни явления. Подобна на пещера, приемната зала се разгръща пред нас нагъната, разлята, почти като мощна скала. Празното пространство е символ на пукнатините в историята на полските евреи. Светлината прониква в сложния обем и променя интериора в различните части на деня. Сякаш издялан на ръка, обемът почти ни „засмуква“ към галерията надолу, където поредица стъклени екрани ни потапят в горски пейзаж.

Снимка трудно може да улови усещането от интериора на приемната зала. | Снимка: личен архив

POLIN има за цел да бъде модерна институция, посветена на културата.

Любопитна е самата архитектура на изложбените пространства, тъй са използвани много изразни средства. Посетителят се впуска в своеобразен лабиринт, който неусетно го “разхожда” през различни аспекти и форми на еврейската култура от Средновековието до днес. Специални постаменти с различна форма и съдържание, извити прегради, монитори, светлинни ефекти и редуване на различни пространства и цветове насищат с информация и усещания. Почти като на игра, посетителят се спуска сред интерактивните преживявания, предизвикан е да докосва, слуша, чете, да прелиства книги или да гледа видеа. Редуват се пространства, сменя се мащабът, осветлението, цветовете, звуците и внушенията – и всичко това, в перфектна услуга на изложбата.

Изложбата работи с много изразни средства. Почти като на игра увлича посетителя. | Снимка: личен архив

Интересен факт за музея е, че всъщност създава огромна изложба без наличието на съществено количество артефакти. За сметка на това, представя множество прецизни макети – от по-общи градоустройствени до реконструкция на интериор на синагога в мащаб 1:1. В следващия момент пък се озоваваме на улицата на евреите и почти се питаме действително ли сме все още в затвореното пространство на музея. Улицата под краката ни е павирана, фасадите са почти като истински, а ние се впускаме да разгледаме още.

Фрагмент от реконструкцията на синагога | Снимка: личен архив

Най-мрачната част на изложбата разказва за трагедията на избиването на 3 милиона полски евреи, половината от всички евреи, убити по време на Холокоста.

Една от важните роли на Музея за историята на полските евреи е да се противопостави на ксенофобията и предразсъдъците. POLIN говори за трудните теми, търси осъзнатост и толерантност. Такъв е и краят на посещението на изложбата – макар и потънали в мълчание, съпричастни към трагедията, ние отправяме поглед към историята на евреите сега, към тяхната принадлежност, спомени и път напред.

За пукнатините в картата и в историята. | Снимка: личен архив

Връщаме се в приемната зала, там, където започнахме. Огънатите стени са облени от светлина през богатото остъкляване и ние почти примижаваме от сиянието. Напомняме си, че историята, която музеят разказва, всъщност не е приключила. И POLIN е музей за живота.

Снимка: Marcin Zuberek

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Изложбата ТОТАЛПРОЕКТ – от 29 юни в Топлоцентралата
Идеалният град на следвоенната архитектурна модерност у нас

Какво е общото между шест съвсем различни по функция, типология и местоположение обекта в …