Отдавна исках да ви разкажа историята на моето посещение на Баухаус в Десау, но съвсем умишлено изчаках края на 2019 г. – 100-годишнината от основаването. Мисля, че мисия на всеки архитект трябва да бъде това да посети училището в Десау, защото именно тази школа ни показва как трябва да се стремим към качествена архитектура и добър дизайн в полза на цялото общество. Това направих и аз в един студен, предпразничен ден. Кратката история ще споделя с вас, за да видим отблизо как тези идеи са приложени на практика.
От този момент насам изминаха три години, но споменът за Десау остава все така ясен в съзнанието ми. Причината за това откривам в историчността на школата Баухаус – днес, 100 години след нейното основаване, осъзнаваме, че тя продължава и ще продължава да има силно влияние върху световната архитектура и дизайн.
Скромното немско градче Десау
За повечето хора Десау със своите по-малко от 80 000 души население не би представлявал особен интерес. Но не и за нас. Пристигаме на малка гара. Сградите са ниски, площадите са празни, а улиците – тихи. Типичното спокойствие и спретнатост на немската провинция. Няколко крачки напред и се озоваваме на Bauhausstrasse (ул. „Баухаус“), а пред нас се разкрива емблематичната сграда.
Първото нещо, което грабва погледа ни, са балконите.
Тези балкони, на които на архивните снимки сме виждали купища ученици. Обикаляме добре сградата и осмисляме отношението й спрямо пространството. Всъщност обликът й не се явява в конфликт с традиционните постройки наоколо. Въпреки различната си конфигурация, със своята чиста геометрия и бяла мазилка тя стои като естествено продължение на уличните силуети и обществени пространства.
Музеят Баухаус разказва история чрез образи.
Белите стени на емблематичната сграда внасят известно усещане за стерилност, което обаче бива балансирано чрез премерено боядисаните в основни цветове плоскости – жълто, синьо и червено. След като обръщаме специално внимание на всички общи пространства (и тайно опитваме да влезем във всяка стая), пристъпваме и в музея на Баухаус. В него колекция от продукти на школата ни разказва за нейното сравнително кратко, но бурно развитие (което вероятно вече познавате в детайли).
Къщите на майсторите – майсторски реставрирани.
Кратка разходка по Gropiusallee (алея „Гропиус“) ни води до къщите на майсторите. Както и училището, така и те са проектирани от Валтер Гропиус. Наближаваме първата, дома на директора, и натискаме бутона на звънеца – като на един истински дом. Отваря ни учтив уредник, отвътре обаче въобще не заварваме типичната историческа жилищна сграда, превърната в музей. Пространствата са в дисонанс с фасадите, обемите са разместени, височините са удвоени.
Разбираме, че сградата е напълно разрушена по време на бомбардировка през Втората световна война. През 50-те години на нейно място е издигната друга къща, в традиционен стил. Днес виждаме откритата през 2014 г. сграда, построена със силуета на дома на директора, но и така, че да информира посетителя за историята си още от пръв поглед.
Позвъняваме и на една от двойните къщи на преподавателите. Попадаме в домовете на Георг Мухе и Оскар Шлемер. Липсата на оригинално обзавеждане сама разказва за множеството метаморфози, през които са преминали тези сгради. От друга страна, откриваме и педантично реставрираните в цвят елементи – стъпала, цокли, первази, парапети, стени и дограми. Разходка и около самите сгради ни напомня не за градски квартал с отделни къщи и дворове, а за вилна зона, в която жилищата „плуват“ в гора от иглолистни дървета. А после се връщаме до гарата и потегляме обратно…
Защо ви разказах тази история?
Е, казах го още в началото – мисия на всеки архитект трябва да бъде архитектурна разходка до Баухаус. Там можем да открием онзи първоначален, неподправен модернизъм – модернизмът на човешкия мащаб, на семплия детайл и на простата геометрия. В Десау откриваме посланията на това световно течение, въплътено в архитектура. Сградата на училището, домовете на майсторите и жилищният квартал „Тьортен“ ни показват, че то намира място за всеки и дава добър дизайн на всички. Точно това, последното, трябва да си припомним много добре днес, през 2019 г.
Още по темата: За Баухаус трябва да се говори чрез множеството на прочитите – интервю с Анета Василева
1 коментар