Отдавна исках да ви разкажа историята на моето посещение на Баухаус в Десау, но съвсем умишлено изчаках края на 2019 г. – 100-годишнината от основаването. Мисля, че мисия на всеки архитект трябва да бъде това да посети училището в Десау, защото именно тази школа ни показва как трябва да се стремим към качествена архитектура и добър дизайн в полза на цялото общество. Това направих и аз в един студен, предпразничен ден. Кратката история ще споделя с вас, за да видим отблизо как тези идеи са приложени на практика.

От този момент насам изминаха три години, но споменът за Десау остава все така ясен в съзнанието ми. Причината за това откривам в историчността на школата Баухаус – днес, 100 години след нейното основаване, осъзнаваме, че тя продължава и ще продължава да има силно влияние върху световната архитектура и дизайн.

Снимка: Георги Мърхов

Скромното немско градче Десау

За повечето хора Десау със своите по-малко от 80 000 души население не би представлявал особен интерес. Но не и за нас. Пристигаме на малка гара. Сградите са ниски, площадите са празни, а улиците – тихи. Типичното спокойствие и спретнатост на немската провинция. Няколко крачки напред и се озоваваме на Bauhausstrasse (ул. „Баухаус“), а пред нас се разкрива емблематичната сграда.

Първото нещо, което грабва погледа ни, са балконите.

Снимка: Георги Мърхов

Тези балкони, на които на архивните снимки сме виждали купища ученици. Обикаляме добре сградата и осмисляме отношението й спрямо пространството. Всъщност обликът й не се явява в конфликт с традиционните постройки наоколо. Въпреки различната си конфигурация, със своята чиста геометрия и бяла мазилка тя стои като естествено продължение на уличните силуети и обществени пространства.

Архивна снимка на ученици от Баухаус.

Музеят Баухаус разказва история чрез образи.

Белите стени на емблематичната сграда внасят известно усещане за стерилност, което обаче бива балансирано чрез премерено боядисаните в основни цветове плоскости – жълто, синьо и червено. След като обръщаме специално внимание на всички общи пространства (и тайно опитваме да влезем във всяка стая), пристъпваме и в музея на Баухаус. В него колекция от продукти на школата ни разказва за нейното сравнително кратко, но бурно развитие (което вероятно вече познавате в детайли).

Отражение на пространството – през прозореца виждаме стълбището на отсрещния корпус. | Снимка: bauhaus-dessau.de
Стълбището в студентските общежития. | Снимка: Pinterest
Експонатите в музея разказват своя собствена история. | Снимка: bauhaus-dessau.de

Къщите на майсторите – майсторски реставрирани.

Кратка разходка по Gropiusallee (алея „Гропиус“) ни води до къщите на майсторите. Както и училището, така и те са проектирани от Валтер Гропиус. Наближаваме първата, дома на директора, и натискаме бутона на звънеца – като на един истински дом. Отваря ни учтив уредник, отвътре обаче въобще не заварваме типичната историческа жилищна сграда, превърната в музей. Пространствата са в дисонанс с фасадите, обемите са разместени, височините са удвоени.

Разбираме, че сградата е напълно разрушена по време на бомбардировка през Втората световна война. През 50-те години на нейно място е издигната друга къща, в традиционен стил. Днес виждаме откритата през 2014 г. сграда, построена със силуета на дома на директора, но и така, че да информира посетителя за историята си още от пръв поглед.

„Новата“ къща на директора. | Снимка: uncubemagazine.com
Пространството е в дисонанс с външната обвивка. | Снимка: ignant.com

Позвъняваме и на една от двойните къщи на преподавателите. Попадаме в домовете на Георг Мухе и Оскар Шлемер. Липсата на оригинално обзавеждане сама разказва за множеството метаморфози, през които са преминали тези сгради. От друга страна, откриваме и педантично реставрираните в цвят елементи – стъпала, цокли, первази, парапети, стени и дограми. Разходка и около самите сгради ни напомня не за градски квартал с отделни къщи и дворове, а за вилна зона, в която жилищата „плуват“ в гора от иглолистни дървета. А после се връщаме до гарата и потегляме обратно…

Цветовите решения в основни тонове намират своето приложение и в интериора на къщите на майсторите. | Снимка: bauhaus-dessau.de
Къщите напомнят за вили, разположени във висока гора. | Снимка: Георги Мърхов

Защо ви разказах тази история?

Е, казах го още в началото – мисия на всеки архитект трябва да бъде архитектурна разходка до Баухаус. Там можем да открием онзи първоначален, неподправен модернизъм – модернизмът на човешкия мащаб, на семплия детайл и на простата геометрия. В Десау откриваме посланията на това световно течение, въплътено в архитектура. Сградата на училището, домовете на майсторите и жилищният квартал „Тьортен“ ни показват, че то намира място за всеки и дава добър дизайн на всички. Точно това, последното, трябва да си припомним много добре днес, през 2019 г.

Още по темата: За Баухаус трябва да се говори чрез множеството на прочитите – интервю с Анета Василева

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Защо все още има несъгласия за площад Света Неделя?
Какво още трябва да бъде решено?

Днес не само архитектурната общност, но и вниманието на цялата общественост е насочено към…