Пантеон „Майка България“

Основно изображение: mintstories.com

Повечето проекти от историческия период на социализма се числят към архитектурното направление брутализъм – стил, възникнал първоначално във Великобритания, а впоследствие разпространил се широко из почти цяла Европа и по света (включително и СССР). Терминът произлиза от френското „béton brut“ – „необработен бетон“, а стилът се характеризира с функционалност, масивни и смели форми, сложни композиционни решения и подходи. Материалите за градеж са предимно бетонни смеси и естествени строителни материали, а по обектите липсват декорации.

Във всички страни от бившия Съветски блок до ден днешен се откриват сгради и монументи, които напомнят за грандоманството и желанието за показване на величие и мощ. България не е изключение. Ако помолим един българин да назове името на едно запомнящо се съоръжение или сграда, то най-често срещаният отговор би бил Паметникът на Бузлуджа. Официалното му наименование е Дом-паметник на БКП, като това е най-големият идеологически монумент на комунистическия режим в България и, логично, най-популярният сред туристите. Но това далеч не е единственият символ на комунизма, който си заслужава да бъде посещаван.

Дом-паметник на БКП | Източник: stroitelstvoimoti.com

Скрита мистерия недалеч от София

В с. Гургулят, намиращо се на пътя между Сливница и Брезник, се намира един от най-запазените паметници от тази епоха – пантеон „Майка България“. Името на с. Гургулят става известно по време на Сръбско-българската война, когато на 7 ноември 1885 г. отрядът на капитан Христо Попов влиза в битка със сръбските дивизии. Сръбската войска губи позиции и е принудена да спре настъплението си. С победата при Гургулят е осигурена ключова позиция за българската армия, вследствие на което тя набира още по-голямо надмощие и заставя Сърбия да капитулира. 

Пантеон “Майка България”, с. Гургулят

Почит към загиналите герои

Като знак за почит на паметта на загиналите във войната в началото на ХХ-ти век в селото е построен храм-паметник. Впоследствие е взето решение на мястото на съществуващия паметник да бъде построен нов, по-внушителен мемориал, който да напомня за знаковите събития, случили се там и да увековечи имената на падналите в битките. Финансирането е до голяма степен осигурено от фонда „1300 години България”, който отпуска 600 000 лв. Пантеонът е изграден през 1985 г. по проект на архитект Георги Стоилов – автор на многобройни архитектурно-скулптурни паметници, сред които гореспоменатият монумент на „Бузлуджа“,  както и „Беклемето“.

Пантеонът в Гургулят е изграден от червен бетон. Висок е 29м., а площта му е 700 кв.м.

Източник: mintstories.com

Паметникът има формата на пресечена пирамида, като в центъра му стои статуя на скърбяща жена, символизираща майките и съпругите на загиналите. Статуята е изработена от естествен камък – кварцит, дарен специално за изграждането на паметника от Съветския съюз.

След демократичните промени в България през 1989 г. Пантеонът на безсмъртните в с. Гургулят е занемарен. Поради липса на средства за неговата охрана и поддържане той се руши и ограбва. През 2005 г. от Министерството на отбраната биват предоставени 120 000 лв. за неговото частично възстановяване и реставрация. Днес той бива почитан като свято място за поклонение пред падналите герои, но въпреки това не е никак популярен сред туристите.

Контурът на монумента се явява рамка на местния пейзаж | Източник: mintstories.com

Паметник на прославилите се или култ към политическата конюнктура на периода?

Много хора смятат, че финансирането на проекти за възстановяване и съхранение на исторически паметници е един от основните начини да бъдат съхранени местните история и култура. Въпреки това има много противници на това твърдение, що се отнася до противоречиви периоди.  Те са на мнение, че паметници от тях трябва да бъдат оставяни на влиянието на времето, а посланията, носени от тях – да бъдат заличени. 

Истината е, че независимо какви култове и идеологии са проповядвани в даден момент, историята на народа и държавата е неизменна част от всеки един от нас. Ние трябва да се грижим тя да достигне възможно най-непокътната до бъдещите поколения, които да имат възможността да я изучават, изследват и да се учат от грешките й.