Подземният свят на Матмата

В старата Матмата къщите не се издигат над земята, а потъват надолу, скрити сред охрените склонове на планините Дахар. Отдалеч пейзажът изглежда почти празен, изсушен от слънцето, прорязан от пътища и ниски хълмове, докато погледът не попадне върху някой от големите кръгли отвори в земята, зад които започва съвсем друг свят.

Това са дворовете на старите подземни къщи, издълбани на няколко метра под повърхността, с варосани входове към стаите, малки ниши в стените и тесни проходи, които продължават навътре в хълма. Там, където отгоре се виждат само пръст и камък, долу са живели цели семейства, готвили са, спели са, съхранявали са реколтата си и са отглеждали животни около двор, отворен единствено към небето.

Старата Матмата се намира недалеч от Габес, в южната част на Тунис, където летните горещини отдавна са определяли не само ритъма на деня, но и начина, по който хората строят домовете си. Местните бербери превърнали самия терен в строителен материал и използвали едно от най-ценните му качества в този климат – способността на земята да пази вътрешните помещения от резките промени на температурата.

Къща, която се строи надолу

Традиционният дом в Матмата започвал с огромен изкоп, понякога толкова широк и дълбок, че след завършването му приличал на малък площад, потънал сред хълмовете. В стените на този двор постепенно се издълбавали стаите, а когато семейството нараствало или се появявала нужда от ново помещение, домът можел да продължи още навътре.

До двора се стигало през дълъг проход, прокопан през склона, който служел за вход, а при по-големите жилища отделни дворове можели да бъдат свързани помежду си чрез тунели. Така зад един почти незабележим вход понякога се криела цяла система от пространства, оформяна постепенно според живота на хората вътре.

Теренът в района позволява подобна архитектура, защото неговите пластове могат да бъдат обработвани сравнително лесно и в същото време запазват достатъчна устойчивост след издълбаването. Строителството тук затова има обърната логика: вместо материалът да пристига отвън и стените да растат нагоре, ненужното се отнема, докато в земната маса остане необходимото пространство за живот.

Прохладата от земята

Истинският смисъл на тези домове се разбира най-добре през лятото, когато слънцето нагрява оголените склонове часове наред, а въздухът над тях трепери от високите температури. Само няколко метра по-надолу усещането вече е различно, защото дебелият слой почва около стаите забавя нагряването и пази вътрешността от резките температурни колебания на открито.

Дворът остава единственото голямо пространство, отворено към небето, откъдето влизат въздух и дневна светлина, докато стаите около него прекарват по-голямата част от деня в сянка. Тъкмо тази проста организация позволява на жилището да бъде по-поносимо през горещите месеци.

Съвременната архитектура би описала подобна къща с термини като топлинна маса, пасивно охлаждане и естествена вентилация, но в Матмата тези принципи са се появили от всекидневния опит на хора, които добре са познавали земята и климата. Домът е следвал климата, а не обратното, и вероятно точно затова тази на пръв поглед толкова необичайна форма е успяла да остане част от местния живот толкова дълго.

Минало без точна дата

За възрастта на подземните домове се разказват различни истории, някои от които ги изпращат хиляди години назад, но изследователите са далеч по-внимателни, когато трябва да посочат точно начало. Районът на Дахар има дълга история, а троглодитната архитектура се е развивала през вековете, докато се превърне в една от най-разпознаваемите особености на местните берберски общности.

Това никога не са били само убежища, използвани в краен случай, а истински домове, предавани, променяни и разширявани от едно поколение към следващото. През 2020 година Матмата е включена заедно с други традиционни селища и укрепени хамбари в Южен Тунис в индикативния списък на страната за световното наследство на ЮНЕСКО.

Когато небето се отваря

Архитектурата, която толкова успешно пази хората от жегата, има своята уязвима страна, защото един дом, издълбан надолу и отворен към небето, трудно може да остане невредим, когато за кратко време се излее огромно количество вода. Именно това се случва през 1969 година, когато продължителни валежи и наводнения повреждат много от старите жилища, принуждавайки част от населението да се пресели.

Северно от старото селище постепенно се развива нова Матмата, където къщите вече се строят над земята, но животът в старото селище не приключва изведнъж. Някои семейства продължават да обитават традиционните си домове, други ги напускат, а част от подземните комплекси постепенно намират нов живот като места за гости и малки хотели.

С времето хората, които живеят постоянно в тях, стават все по-малко, защото поддръжката на подобен дом невинаги е лесна. Така старата Матмата днес остава някъде между всекидневието и наследството, между домове, в които още се приготвя храна и се посрещат гости, и места, които вече пазят спомена за начин на живот, отстъпващ бавно пред съвременността.

От Матмата до далечна галактика

През март 1976 г. снимачният екип на Джордж Лукас използва Hotel Sidi Driss за интериорите на дома на семейство Ларс в първия заснет филм от „Междузвездни войни“. Традиционният подземен комплекс осигурява двора и вътрешните помещения, докато външният образ на дома е заснет край соленото езеро Chott el Jerid.

За Attack of the Clones, излязъл през 2002 г., екипът отново използва Sidi Driss и възстановява част от филмовия декор. Така една реална местна архитектура, създадена като отговор на климата, се превръща в част от образа на далечната планета Татуин.