Skip to main content
search

„Тютюневият град“ ще бъде приоритет в работата на Община Пловдив в следващите месеци, съобщава БНР. Това е заявил кметът на града Здравко Димитров след откриването на първия общински многоетажен паркинг в Пловдив. Той е провеждал разговори с министъра на културата Боил Банов за действията, които трябва да бъдат предприети след приемането на новия Общ устройствен план на Пловдив. Куриозното в случая – защо опазването на складовете започва с разрушаването на склада до бившата сточна гара?

Рушащите се складове трябва да бъдат разчистени, заявява категорично кметът.

„Не ми се мисли, когато минавам покрай опасната сграда на Сточна гара, всеки път се кръстя.  Тази сграда дори не е паметник на културата“.

Снимка: Георги Мърхов

Кметът добавя, че всички бъдещи действия от страна на общината ще бъдат в съответствие със закона. Планира се да се премахнат рушащите се сгради, които нямат статут на единични недвижими културни ценности. Някои от тях са построени през 70-те и 80-те години с промишлено предназначение. Целта на общината е Тютюневият град да остане максимално автентичен от годините на неговия разцвет, а в момента инвеститорите са в процес на съгласуване на проекти. Идеята е в рамките на 2-3 години градът да има изцяло обновена зона.

Всъщност складът до бившата сточна гара е носител на ценност и памет.

Често срещано явление у нас днес е, че когато дадена сграда няма юридически статут на недвижима културна ценност, то тя не може да бъде считана за паметник. Това обаче не е вярно. На първо място, бившият тютюнев склад се намира в защитената територия „Историческа зона Филипопол – Тримонциум – Пловдив“ и попада в охранителната зона на недвижимите културни ценности по ул. „Иван Вазов“. Също така той е пряко свързан с индустрията и носител и паметта на мястото. И макар и разрушаването му да е формално оправдано, това не означава, че не би могло да се направи по-обстойно изследване на сградата. То би подсказало вариантите и стойността на нейната реставрация.

Още по темата: Защо отново рушим Тютюневия град?

Схема “Анализ културно-историческо наследство” от ОУП на Пловдив, 2007 г. Сградата попада в ОЗ-Е3 – Охранителни зони на групов паметник на културата.

В кое се корени проблемът?

Разрухата на Тютюневия град се дължи на множество фактори – промени в политическото и социалното устройство на държавата, промени в индустрията, неизвестни по отношение на собствеността, но и на всеобщото безхаберие по отношение на колективната памет. Въпреки множеството дебати в последните години не е ясно дали обществото е успяло да оцени стойността на културно-историческото наследство на Тютюневия град в неговата цялост не само като архитектурна естетика, а и като значим исторически комплекс.

Въпросът е дяволски кръг – как масовата общественост да оцени това наследство, при положение, че е в руини, а за да се възстанови, то трябва да бъде припознато и оценено като от своите собственици, гражданите и потенциалните ползватели. Сякаш проблемът се крие в липсата на ясна, цялостна стратегия. За да се постигне тя, е необходим постоянен дебат между властите, собствениците, инвеститорите и гражданите. Тази стратегия трябва да бъде приложима и да отговаря както на инвеститорските намерения, така и на обществените интереси. Тя, от своя страна, трябва да бъде публична, ясна, разбираема и разпространена не само на хартия в административните архиви.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu