Skip to main content
search

През този месец Русия официално обяви реставрацията на един от най-ценните примери на модернизма от 30-те години на миналия век в страната. Сградата, носеща името „Наркомфин“, се смята за творбата, която успява да въплъти всички прогресивни и дори утопични идеи за постигането на архитектурната визия на съветските конструктивисти – създаването на перфектната жилищна единица, служеща на нуждите на комунистическото общество.

Дълги години сградата тъне в забрава и е в почти руинирал вид.  Днес обаче след дългогодишни опити сградата е напълно реставрирана. Оценявана е както от архитектурната критика, така и от широката публика като пример за висш пилотаж в съветския модернизъм.

Архитектът и социалното обитаване през 30-те в СССР

„Дом Наркомфин“ е проектирана от архитекта Мойсей Гинзбург за нуждите на служителите на тогавашното министерство на финансите на СССР, носещо името „Народный комиссариат финансов“ или накратко „Наркомфин“, откъдето сградата носи своето име.

Визионерският проект е изграден през 1930 г., следвайки принципите на Гинзбург за проектиране на жилищна архитектура, които той публикува в труда си „Жилище: петгодишна работа върху проблемите на жилищната архитектура“. През 1929 г. Гинзбург става ръководител на строителния комитет в СССР или т. нар. „Стройком“. Целта на тази организация е да бъде в крак както с модернистичните принципи, връхлитащи световната архитектура, така и да отговори на нуждите на младото съветско общество за масово обитаване, стандартизация и социални, споделени жилища.

Идеята на Гинзбург е много повече от просто създаване на типизиран съветски модел на икономична модерна архитектура, която да осигурява екзистенцминимум на обитателите си. Генералната му концепция е „хуманизиране на традиционния модернизъм“, а методът за постигането на тази цел намира в съвременната за времето си експериментална психология, която се е изразявала в анализирането на това как влияят пространствата, формите, цветовете и светлината върху мисленето и емоционалното състояние на човека. В труда си той дори критикува „липсата на хуманност в радикалните концепции на ранните модернисти в жилищната типология“ и се опитва да предложи нови начини за обитаване и взаимовръзка между живущите чрез създаване на нова система за споделено съжителстване.

Благодарение на водещата си позиция в „Стройком“, той успява на практика да анализира и приложи тези нови принципи в архитектурата си. Точно в „Наркомфин“ успява напълно да реализира нестандартните за времето си идеи.

Спецификите на сградата „Наркомфин“

Социалистически реализъм от 50-те срещу съветски модернизъм от 30-те години.

Следвайки утвърдената от него система, Гинзбург създава типологията на преходната жилищна сграда (transitional dwelling). Архитектът проектира „Наркомфин“ с намерението тя да служи за прототип за бъдещи сгради, които следва да използват подобни принципи.

Впоследствие обаче неочакваните промени в стилистиката на СССР и въвеждането на задължителния социален реализъм от Сталин коренно променят тези намерения на прогресивните съветски модернисти. Визионерските идеи, приложени в „Наркомфин“, от прототип на жилището се превръщат в утопичен проект на експерименталистите, които попадат извън стилистиката на диктатора.

Въпреки това или може би точно заради това, днес „Наркомфин“ става икона на кратко просъществувалия ранен съветски модернизъм.

На лявата снимка се вижда ясно контрастът между изчистената модерна архитектура на “Наркомфин” и последвалия стил на социалистическия реализъм, в който е изграден небостъргачът на площад “Кудрински”

Уникалността на „Наркомфин“ се изразява в начина, по който в една жилищна сграда се комбинират няколко различни типове жилища, които осигуряват различен вид интимност, споделеност и начин на обитаване. В ниските етажи на сградата са поместени големите апартаменти за семейства, а по-горните са отделени за по-малки едностайни апартаменти, които поощряват колективното обитаване.

Общите помещения представляват кухня, спортна зала, трапезарии и т.н. с идея този тип принудителна комуникация, програмирана в архитектурния образ, да успее да създаде по-висши форми на споделено обитаване. Общите балкони и дългите коридори, наричани улици, са планирани като пространства, които имитират тези в града и предизвикват живущите да се срещат и общуват.

Детайли от фасадната реставрация.

Може би сте чували за всички тези похвати, приложени в „Наркомфин“ и в други сгради. Например брутализмът, който се ражда три десетилетия по-късно и проповядва подобни архитектурно-социални принципи, също използва балконите и коридорите като улици за общуване. В много панелни жилищни сгради в България се наблюдава наличието на различни типове апартаменти за различен тип обитаване.

Голяма част от сградите на общежитията в западна Европа са изградени на принципа на общите кухни и трапезарии. Всички тези принципи са прилагани в по-късните проявления на модернизма. Това, което прави „Наркомфин“ специална обаче, е фактът, че тя става пионер в много от тези разбирания за споделено обитаване.

Кадри от възстановения интериор и смелите цветови решения на Хинерик Шепер.

В сградата са приложени и множество характеристики на световния модернизъм, проповядван от Баухаус по същото време – високи тавани на дневните, огромни прозорци, които сливат сградата със заобикалящата я природа, чисти и строги линии и пропорции, редуването на плътен с остъклен обем във фасада. Цветовите комбинации в сградата също не са случайни. Те са дело на дизайнера Хинерик Шепер – възпитаник именно на немската школа Баухаус.

Съдбата на „Наркомфин“ след построяването ѝ

През 30-те се е предполагало, че „Наркомфин“ ще се превърне в символ на прехода от стария начин на обитаване към нов и радикален такъв. Жителите ѝ е трябвало да споделят всички аспекти на живота си, но реалността се оказва много по-различна.

Състоянието на сградата преди реставрацията.

„Наркомфин“ не успява да напълно да реализира мечтите на създателя си. С промените в съветската стилистика и архитектурна практика сградата започва да бъде възприемана като утопична. Дълги години бижуто на съветския модернизъм тъне в забрава – не претърпява никакви ремонтни дейности от построяването си насам.

Споделеният обитаем покрив на сградата. На снимката ясно се наблюдава поместването на сградата в съвременния контекст на Москва ( в дясно – сталинистки небостъргач; Дом Сове́тов; съвременни небостъргачи)

Преди няколко години към нея са проявени интереси за пълна реконструкция, която не уважава архитектурните ѝ ценности. След дългогодишни опити обаче, внукът на архитекта на сградата – Алексей Гинзбург, успява да спаси наследството както на дядо си, така и на експерименталния съветски модернизъм от 30-те. Днес сградата служи за физически пример на прогресивните идеи на руските конструктивисти.

Източници:

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu