Според създателите на филми духовете предпочитат викториански имения, вещиците – къщурки в гората, а извънземните са фенове на параметричната архитектура. Какви са причините определени архитектурни стилове и сгради да станат символ на “злото”?
Къщата на вещицата – образ от славянската митология
В приказките за Баба Яга нейната къщичка се намира дълбоко в затънтената гора. Точното ѝ местоположение не може да се запомни никога – къщурката се движи на кокоши крака. Понякога има ограда от кости и черепи със святкащи “очи”. Портата е направена от човешки крака. Пантите са от рамена, а ключалката е от челюсти с остри зъби. Прозорците не са задължителни, а вратата никога не е на фасадата към посетителя и изисква специален код за достъп. Това е образцов “Дом на мъртвите”.
Подходяща архитектура, свързана с погребалните ритуали на древните славяни, които не са погребвали мъртвите, а са изгаряли труповете им. За целта те строили къщички, които издигали върху опушени диреци. След кремацията поставяли праха в тези могилни домове.

www.deviantart.com/valonia-feline
Има и изключения от тази „зловеща“ трактовка. Хамбари, укрития за ловци и други наколни битово-стопански постройки, изградени на дървени „крака“ също се допускат за първообраз на жилището на Баба Яга. Тази плашеща старица има и друга „страшничка“ роля – на наставник в домакинската и стопанската работа. Тя вещо напътства прехода от детството към съзряването, като поставя трудни задачи и изпитания, за да учи младите как се създава и поддържа нова къща и домакинство.
Днес приказките за Баба Яга вдъхновяват филми като Hellboy (2004) и герои като Voleth Meir от сериала The Witcher (2019), а къщичката без вход и изход, която по-вероятно ще намери пътника, вместо той нея, оставя въпроса – чии кости ще послужат за поправката на оградата…
Обладаното викторианско имение – исторически предпоставки

Bates Mansion, Psycho (1960)
Сиянието на архитектурата в шедьовъра на Стенли Кубрик
Високо на хълм, отдалечено от града, с мансарден покрив, кула и богата украса, викторианското имение е един от символите на хорър жанра. Тези сгради се наричат така, защото се строят по времето на управлението на кралица Виктория (1837-1901). Архитектурният им образ преплита в себе си влияния от готика и класицизъм.
След Гражданската война (1861-1865) в САЩ се появява нова заможна класа, която иска да покаже новопридобитото си богатство като строи имения в такъв стил. По време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, поддръжката на тези сгради става непосилна за обитателите им, което води до тяхното масово изоставяне.
Разположението на именията на хълмове в началото цели да осигури хубава гледка и да покаже на целия град богатството на собствениците. След изоставянето на сградите обаче това се превръща в знак на изолираност.
Дървените материали, използвани в сградите, мухлясват, започват да скърцат и да издават странни звуци, дворовете обрасват в растения, а фасадите добиват неприветлив вид. Колкото повече остаряват тези места, толкова по-вероятно е нещо ужасяващо да се е случило там.
Защо свързваме готиката с Хелоуин
Злата корпорация – архитектурата на дистопичния капитализъм
Най-страшното зло е това, което е най-близо до нас. В модернистичните офиси на стъклените небостъргачи няма мебели от кости, нито скърцащ дървен под. Те нямат нужда от тях, за да създават вледеняващ дискомфорт. Идеята за дистопичния капитализъм е вдъхновила немалко злодеи в киното, но обликът на сградите, които те обитават, почти винаги е постигнат чрез изразните средства на брутализма.
Въпреки идеалистичното начало на брутализма, повечето хора го свързват с грубост и студенина. През 60-те и 70-те години на миналия век много от правителствените сгради, особено в САЩ, са строени в този стил. Това е една от причините обществото да свързва брутализма с потискащото въздействие на властта.

Mr. Robot (2015-2019)
Утопичната архитектура в киното
Мащабните структури смущават с размерите си. Стилните интериори придобиват студен отенък, многобройните работни места създават тягостна атмосфера. Модернистичните зали за събрания са нависоко и с гледка към целия град, сякаш заседаващите наблюдават своите владения.
Филмовата зла корпорация използва инструментите на изчистения и универсален модернизъм, за да въплъти един от основните страхове на модерния човек – обезличаването на индивида.
Извънземна архитектура – параметрични структури

Prometheus, (2012)
Когато героите навлизат в коридорите на извънземните сгради, те сякаш се озовават в търбуха на звяра. Гладки, обтекаеми и органични форми създават лабиринти, водещи към неизвестни опасности. Съставните части наподобяват прешлени или ребра, а помещенията са с характер на органи. Светлината е оскъдна. Мащабите са нечовешки. Многобройността на съществата предполага структури, подобни на тези, обитавани от насекоми. Параметричната архитектура е изведена на междупланетарно ниво.
Изгубен в организма на неземната цивилизация, космическият приключенец несъмнено би оценил величието на архитектурните ѝ постижения, ако съумее да остане жив.
Средата на злодея е неделима част от облика му. На различните образи на злото съответстват различни архитектурни похвати и стилове. Те са свързани с разруха, стерилност, заплаха… Обстановката внушава страх още преди опасността да се е разкрила.