Мечти и разбити реалности в архитектурните творения на „Клети създания“

Всеки кадър – умишлен щрих върху платното на зрителското подсъзнание, а всяко архитектурно решение като манифест за сюрреалистичния дух на филма. Комбинацията от несъответстващи елементи и фантастични локации кани публиката в пространство, където логиката се предава на артистичното изразяване. Сякаш самите сгради са въвлечени в сюрреалистичен танц, отразяващ любопитството и хаоса на главната героиня към света около нея.

Спечелих ли вниманието ви? Надявам се, защото днес бих искал да ви разкажа за визията на един впечатляващ филм – най-новата творба на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос.

Илюстрация на Албер Робида, съпоставена с кадър от филма.

Филмът „Клети създания“ (2023 г.) е от онези редки случаи, в които описанието няма да е достатъчно за пълноценното предаване на емоцията от прожекцията. Трансформиращата одисея на Бела Бакстър, изиграна с блестящ нюанс от Ема Стоун, е не само пътешествие на Аз-а, но и визуално пиршество, което надхвърля обичайния кино разказ.

Копнежът на Бела по себеоткриване я тласка в околосветско пътешествие: от оживените улици на Лондон до огрените в слънце гледки на Лисабон, мистиката на Александрия и парижанското Бел епок и Ар нуво. Сюрреалистичното изобразяване на тези различни места във филма се превръща в огледало, отразяващо както бързо развиващото се самосъзнание на Бела, така и дадаисткото намигване на режисьора към зрителя, вплетено в самата тъкан на филмовия наратив.

Четете тук: Да твориш на ръба: наследството на дадаизма в архитектурния модернизъм

Бела Бакстър в Лисабон.

Голямата обиколка (бел.а.: „Grand Tour”) е културно и образователно пътуване, предприемано от млади, предимно богати европейски мъже от 17-ти до 19-ти век. Обикновено това включва пътуване през големи европейски градове за изследване на изкуството, архитектурата, историята и класическата античност.

Името на обиколката произлиза от обичая елитът да завършва образованието си, като посещава основните културни и исторически забележителности на Европа. Сюжетната арка на Бела, над която няма да се спирам тук, е малко по-различна. Да, тя се впуска в тази „голяма обиколка“, въпреки желанията на мъжете в нейния живот, но по-важното, което трябва да запомним е, че местата във филма са представени през нейната гледна точка, която много често контрастира с реалността.

Бела за първи път зърва пейзажа на викториански Лондон.

Дизайн без граници

„Започнахме да колажираме светове заедно.“

Това споделя в свое интервю една от дизайнерките на продукцията – Шона Хийт. „Бруталистична сграда с картина на животно върху нея би могла да ни доведе до нещо друго… Джеймс Прайс (вторият дизайнер в продукцията) и аз колажирахме изображения заедно и скицирахме върху тях.“ Лантимос дава на Прайс и Хийт няколко препратки за основа на работата им — картини на Егон Шиле, Йеронимус Бош (бел. а.: някои от сцените наподобяваха „Градината на земните удоволствия“ на Бош) и Франсис Бейкън.

Началото в Лондон

Викториански Лондон представлява град в постоянно движение, отразяващо собственото пътуване на Бела към себеоткриването.

Къщата на героите е със странни форми, всяко от пространствата като че ли не е естетически свързано с предишното. Дизайнът с дългия коридор е вдъхновен от архитекта Джон Соун, привърженик на неокласицизма, но създаващ пространства с уникално усещане и почерк.

Вдъхновението е и напълно подходящо за хирургическата тема във филма относно буквалното и метафорично присаждане и експериментиране с човешкото тяло и дух. Друг пример е църквата, в която Бела се омъжва. Зданието напомня на рисунка на M.К. Ешер, но с много по-масивна почти бруталистическа изразеност.

Рисунка на M.К. Ешер.

Лисабон през очите на дете

Летящи трамваи и много ярко оранжево – така изглежда Лисабон за Бела.

Топлите тонове на града улавят същността на новооткритата свобода. Неслучайно до този момент филмът е изцяло черно-бял. Цветният Лисабон на Бела е фантастична версия на града с преувеличени контрасти. Тя, откривайки широкия свят за първи път, преживява португалската столица като взрив от усещания: пищни десерти, музика, танци и любов. Но цветът има за цел и да прокара усещането, че Бела внезапно отваря очите и сърцето си за всички хора около нея, за живота и културата наоколо. Това видимо я развълнува.

Лисабон в представите на Бела.

Чувството е близко до онова, което зрителят изпитва в началото на „Магьосникът от Оз“ (1939 г.): жълтият тухлен път е пиршество за сетивата в сравнение с кадрите в цвят „сепия“ преди него. Любопитното тук е, че никъде не могат да се видят прочутите сини плочки, които опасват Лисабон, може би защото създателите са се опитали да акцентират върху балдахиново синьото небе като противовес на зданията наоколо.

Четете тук: Архитектурна разходка в Порто

„Зрелият“ Париж

В Александрия Бела разбира, че светът не е нито справедлив, нито социално отговорен. След това попада в Париж, където става привърженик на социалистическите идеи и започва да мисли за обществото, както за човешкото тяло: организъм с тъкан, мозък и кости. Париж не е толкова ярък и контрастен като Лисабон, по-бохемски е. И макар да е огромен, усещането на пространствата е като за село в града. Кървавочервени дървета в снега и Belle Époque монохроматични каменни сгради са сцена за кулминацията на себереализацията на Бела.

Кадър от преживяванията в Париж.

В Париж декорът е вдъхновен от работата на френския илюстратор Албер Робида – футурист от Викторианската епоха. „Екипът бе инспириран също от картините на Луиджи Лоар и Едгар Дега. Те построиха експанзивни декори, където Бела можеше да се разхожда из площада и след това да отиде в публичния дом, в спалнята си и да погледне надолу към площада.“

Декорът като част от персонажите

Чрез комбинацията от разказани визуални истории и дизайн, който е интегрална част от пътеката на главната героиня, се създава неповторимо естетическо изживяване за всеки зрител. То пренася публиката не само през физически пейзажи, но и в емоционалното ядро на развиващия се вътрешен свят на Бела. Резултатът е психоаналитично, но и визуално епично пътуване, което приканва зрителят да се идентифицира с Бела по нейния път на себеоткриване.