Skip to main content
search

Тези дни множество медии и други независими източници съобщиха за събарянето на емблематичното за Велико Търново кино „Полтава”.  Тази новина предизвика носталгични спомени във великотърновци и породи множество негативни коментари във връзка с това как опазваме ценните за обществото и архитектурната история сгради без статут на недвижима културна ценност.

Разрушаването на сградата. Снимка: Булфото

Историята на киното се простира до далечната 1957 г., когато е одобрен първият градоустройствен план на гр. Велико Търново. Той е изготвен от екип на “Главпроект”, като в периода са проучени характеристиките на терена в централните части на старата столица, както и специфичния за града богат исторически контекст. Това води до зонирането на територията на три основни части според хронологичното развитие на центъра –  средновековна, възрожденска и нова градска част. Проектът за последната част предвижда няколко предложения за нови обществени сгради, които ще оформят силуета на Търново. В този ансамбъл попада и кино “Полтава”.

Киното най-вероятно е издигнато през 70-те години на миналия век. То е разполагало с два салона – ­ със  150 и 720 места, които били обзаведени с най-съвременната техника за времето си. Голямата кино зала се е славела с най-добрата акустиката в цялата страна, а на входа ѝ величествено стоял цитатът –

“От всички изкуства за нас най-важно е киното”.

В разцвета си кино “Полтава” разполагало с категория „Екстра” спрямо тогавашните стандарти на дружество “Кинематография”. Поради тази причина е било традиция в него да се прожектират премиерите на много нови филми от българската киноиндустрия, на които са присъствали най-известните родни актьори и режисьори от периода.

Снимка: Велин Белев

В интервю от 2015 г. инж. Йордан Бъчваров, който е бил инженер към дружеството в града, споделя, че с построяването на кино „Полтава” седмото изкуство изживява своя разцвет във Велико Търново.  Той е бил отговорен за поддръжката на всички кина в града, благодарение на което през дългата си кариера е имал шанса да проследи пробуждането, кулминацията и тъжната смърт на кино изкуството в старата българска столица. Подобна съдба споделят много кина на територията на цялата страна в зората на демокрацията. Поради високата цена на билетите и лесния достъп до западните филми на домашния телевизор, се стига до загуба на зрителския интерес и затварянето на много кина, включително и култовото великотърновко кино „Полтава”. Така сградата спира да функционира по предназначение и помещенията започват да се използват за други цели – дискотека, бинго, кафене и базар.

Четете тук за ремонта на Театър София

Снимка: Велин Белев

Освен важното място на сградата в живота на великотърновци, тя може да бъде сметната и за много интересен и открояващ се пример от архитектурните течения в страната в този период. Архитектът на сградата е Таньо Белев.

Той бива вдъхновен от големите западни архитекти и набиращия популярност в световен мащаб стил на брутализма.

В пост в социалните мрежи синът на архитекта – Велин Белев, споделя, че в изготвянето на този проект баща му бива повлиян от имена като Луис Кан, Алвар Аалто, Франк Лойд Райт и Льо Корбюзие. Тези влияния се прочитат в използването на изчистени и строги модернистични обеми, както и в неслучайния избор на материал, характерен за работите на Кан, а именно тухлената облицовка. Сградата притежава категоричното монументално въздействие на представителите на този стил, но едновременно с това успява елегантно да се впише в търновския силует.

Снимка: Велин Белев

Синът на архитекта коментира също, че и точно това е целял баща му в развитието на проекта: „Киното е построено в чест на търновската архитектура и пейзаж, които баща ми обожаваше. Важно е да се отбележи, че сградата не влиза в конфликт с общия ландшафт на града. Направена е по наклонен терен и не стои нахално сред останалите сгради.”

Терасирането на обемите наподобява естественото позициониране на старите търновски къщи по наклона на тепетата. Благодарение на този подход тя се помества елегантно в пейзажа на старата столица. За съжаление, днес тя остава такава, каквато е била, само в спомените на великотърновци и в няколко красиви кадри, които се разпространяват в интернет пространството през последната седмица. Емблематичното кино „Полтава” се подготвя да бъде превърнато в поредния търговски център.

Снимка: Велин Белев

Инвеститорът на новия проект за преустройството на кино „Полтава” е търновския бизнесмен Величко Минев. В интервю за местна медия той коментира, че всъщност сградата няма да бъде напълно разрушена, а само подновена в някои части. Проектът предвижда няколко промени, една от които е премахването на определена част от сградата. Минев смята, че благодарение на проекта сградата може да бъде възродена, като бъде възстановена функцията на голямата кинозала. Предвижда се надстройка от южната страна и изграждането на голям подземен паркинг, с който той твърди, че ще реши големия проблем с паркирането в градския център. Отбелязва се също, че ще бъде запазена характерната застройка и амфитеатралното разположение на оригиналния проект.

Снимка: Morphocode

Много често вижданията на инвеститорите, обществото и специалистите в сферата коренно се различават. Промяна в архитектурна творба с подобна стойност трябва да произтича от анализ на ценностните й характеристики, за да се достигне до коректен подход.

Какво може да направи обществото, за да предотврати подобни действия?

Възможността за възраждане на кино „Полтава” вече не съществува, но хората и отговорните лица трябва да осъзнаят тези проблеми. Какъв трябва да бъде подходът при последвали такива ситуации? За съжаление, при много случаи подобни инициативи стават център на обществено внимание твърде късно, за да бъдат предприети адекватни мерки. Случаят с кино „Полтава” отново поражда много въпроси за това как се отнасяме към сградите без установен статут, към които всъщност имаме отношение като общество. В повечето случаи се свързваме с тях само в спомените си или с няколко прилежни фотографии от миналото.

Четете тук за автогарата в Банско

Източници:

Съдбата на едно старо градско кино – статия на www.morphocode.com

Златните времена за киното във Велико Търново – статия на www.dnesbg.com

Интервю с инвеститора към Великотърновски всекидневник – в.Борба

Публикации в социалните мрежи от Велин Белев

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu