България отива на Биенале за първи път от 15 години – каква е историята на (не)участията ни и какво предстои?

През миналата седмица Камарата на архитектите в България (КАБ) обяви новината, че е започната процедура за участието на България на Вeнeциaнcĸoтo apxитeĸтypнo биeнaлe, което ще се проведе в италианския град от 20 май до 26 ноември 2023 г. След 15-годишна пауза за България в най-престижното архитектурно изложение в света, за местната гилдия това е на пръв поглед добра новина.

Страната ни ще има шанса да излезе със свой продукт на световната архитектурна сцена след дългогодишна пауза.

Зад начина, по който България предстои да се подготви за Биеналето обаче, са скрити някои нетолкова добри практики, които наблюдаваме в  международните (и не само) изяви на страната ни през последните години. Въпреки това участие през 2023 г. отваря вратите към позициониране на страната ни във Венеция и е шанс да представим пред света все още така непознатата българска архитектура. 

Как се представи България на Венецианското биенале за изкуство през 2019 г. можете да научите тук

Повече за куратора и темата на 18-тото apxитeĸтypнo биeнaлe 

В духа на тазгодишните международни архитектурни награди Прицкер, за куратор на Биеналето е избранa ганайско-шотландската архитектка Лесли Локо – преподавател по архитектура, създател на архитектурни школи и писател.

арх. Лесли Локо – главен куратор на 18. Венецианско биенале за архитектура

Франсис Кере е новият носител на Прицкер

Арх. Локо споделя, че изборът и на темата “Лаборатория на бъдещето” е вдъхновен от Африка като най-динамично променящия се континент. Втори прочит на лайтмотива може да се направи и през призмата на  La Biennale di Venezia, чиято изложба е планирана като вид работилница, лаборатория, в която архитекти извличат примери от съвременните практики, за да очертаят път, който публиката следва, представяйки пред тях какво може да крие бъдещето.

Какво очакваме от тук нататък с участието на България?

Да, България влиза в предстоящото Биенале, но малко късно и някак набързо. Първата стъпка, нужна на всяка страна, за да може да обяви вътрешен конкурс е наличието на локация във Венеция. Вчера КАБ публикува пространството, в което ще се разположи българският павилион – тя ще бъде зала Tiziano в Културен център Don Orione Artigianelli. Едновременно с това Камарата постави началото и на национален конкурс за избор на кураторска концепция, която да е в синхрон с общата тема на Биеналето, зададена от Лесли Локо.

Официално обявената от КАБ крайна дата за подаване на визия за павилиона е 16 януари 2023 г., което е след по-малко от месец.

зала Tiziano в Културен център Don Orione Artigianelli, източник: Камара на архитектите в България

Появата ни на международното изложение е важна стъпка за позиционирането на България на световната архитектурна сцена, където, за съжаление, тя често отсъства. Все пак се надяваме, че Биеналето през 2023 г., ще бъде само първата стъпка за създаване на традиции за представяне на българска архитектура отвъд границите на страната ни.

Факт е, че за да се постигне качествено решение и подобаващо представяне на подобно събитие държавите отделят средно по една-две години за подбор и подготовка на идеи, по време на които провеждат и публични обсъждания. За съжаление, липсата на опит, поради трайното ни отсъствие от международни мероприятия, определено представлява трудност за гилдията, а кратките срокове допълнително усложняват ситуацията.

Ретроспекция на (не)участията на България на Биеналето във Венеция

Начало изобщо на дискусията за мястото ни на архитектурното биенале в Италия поставя на +архитекти през 2006 г. с инициативата bg not found. Впоследствие като неин отзвук се ражда първата и единствена успешно проведена изява на България на Биеналето през 2008 г. с куратори Весела Ножарова и арх. Георгий Станишев, които представят страната ни с павилиона The Young Architects.

Българският павилион през 2008 г.

За изданието на Биеналето през 2010 г. за куратор на българския павилион е избран арх. Петър Торньов, който е сред главните инициатори на bg not found и един от архитектите, чиито проекти са част от изложбата The Young Architects.  Участието ни на Биеналето тогава обаче не се реализира и случката влиза в дългия ни списък на пропуснатите възможност за изява. В интервю с WhATA на въпроса дали изобщо има смисъл да се опитваме да участваме на международни форуми, арх. Торньов отговаря:

Няма смисъл, по-скоро трябва да се напъваме да не участваме, защото се излагаме жестоко (смее се). Не, може да се участва, но това участие трябва да бъде подкрепено от повече хора и да има някакъв политически гръб. Ако едно министерство няма никакво желание да участва, то само с добро желание не може нищо да се направи. А за да има някакво желание от страна на министри, от хора в политиката, трябва или да има много силен обществен натиск, какъвто не може да има в България, или да има силна традиция т.е. всеки един от тях да се чувства гузен, че България не участва. За хърватите например участието в Биеналето е въпрос на чест.

Павилионът на Хърватия през 2018 г.

По-късно през 2020 г. има изгледи за повторно участие на страната ни в архитектурното изложение, което поради COVID-ситуацията беше отложено за 2021 г., но в резултат на неяснота по отношение на културните изяви по време на пандемията България отново пропуска възможността.

Повече за намеренията за българско участие на Биеналето през 2020 г. четете тук

Равносметката е ясна – от 18 потенциални изяви на архитектурното Биенале във Венеция, имаме само една такава.

Безспорно всяко участие в подобни международни форуми е важна стъпка за изграждането на архитектурна култура у нас, както и възможност да изнесем българската архитектура отвъд пределите на страната и да я представим пред по-широка публика. Необходимо е обаче институциите редом с архитектурната гилдията да разпознават значимостта на тези мероприятия и активно да работят за създаване на традиции за изяви на световната сцена.

Датският павилион от 2021 се отличава с минималистични изразни средства и ненадминато естетическо въздействие.

Четете тук: Как опитните страни се подготвят за Биенале?

А ние междувременно ще продължим да следим какво се случва с тазгодишното ни участие. Ще видим България на престижния световен архитектурен форум за първи път от 15 години насам. Надяваме се въпреки кратките срокове, българският павилион да успее да отговори на кураторската идея с подходяща концепция и качествено изпълнение.

Архитектурното Биенале във Венеция през 2021 година – 5 национални павилиона

Източници:

сайт на КАБ: България подготвя участието си във Венецианско архитектурно биенале 

сайт на КАБ: Венецианско архитектурно биенале 2023: Лаборатория на бъдещето 

статия в WhATA: Архитектите от “българската нова вълна”: Петър Торньов и +архитектура 

статия в WhATA: Ще участва ли България в Архитектурното биенале във Венеция? 

статия в Градът: Новата българска архитектура дебютира на Биеналето във Венеция

сайт на БНТ: Интервю с арх. Георги Кътов и арх. Петър Торньов от 2014г.

Корица: Павилион на Узбекистан от Венецианското архитектурно биенале 2021г.