Темата за устойчивостта на архитектурния дизайн и енергоефективното строителство е една от най-актуалните в сектора. Поради редица фактори, сред които са екологията, климатичните промени, икономическите аспекти и експлоатационните разходи на сградите, въпросът как да сведем консумацията на енергия до минимум придобива висока важност. В отговор на тези глобални дискусии, проектантският екип на Snøhetta създава Powerhouse Brattørkaia – офис сграда, която е абсолютно енергийно независима и дори създава два пъти повече енергия, отколкото консумира.
С футуристичния си проект компанията печели отличието 2020 Innovation by Design Awards в категорията “Устойчивост”.
Що е устойчив дизайн?
Понятието „устойчив дизайн“ или в конкретния контекст – устойчивост на архитектурата, се оказва все още неясно за мнозина. В най-широк смисъл терминът представлява метод на проектиране, при който за реализацията и експлоатацията на конкретния продукт (сграда) се използва минимално количество енергия. Често пъти това включва влагането на естествени, местни материали или такива, които изискват минимален ресурс за производство.
Друг важен аспект е употребата на възобновяеми източници, що се отнася до енергийното осигуряване на сградата и нейната постстроителна експлоатация.
Устойчивият дизайн използва максимално природните дадености на локацията, за да намали влиянието на продукта върху средата.
Powerhouse Brattørkaia – перфектният пример за устойчива сграда
Проектът на Snøhetta интегрира успешно редица принципи за природосъобразно проектиране, така че отпечатъкът на сградата върху природата да бъде минимален. Офисната сграда е ситуирана на брега на Норвежко море в живописния град Трондхайм, Централна Норвегия. Необичайната форма на сграда изглежда сякаш космически и футуристично на фона на съществуващото застрояване на тази част от града.
Всъщност обаче именно чрез обемно-пространственото архитектурно решение е постигнато изключително високо ниво на енергийна ефективност. Посредством задълбочен предпроектен ситуационен анализ, проектантският екип с ръководител Руне Грасдал стига до извода, че класическото хоризонтално решаване на “петата фасада” не би допринесло за желаната цел, а именно – сградата да стане напълно енергийно независима.
“Покривът на сградата е ориентиран на юг под 30 градусов ъгъл, така че да събере максимално количество слънчева енергия.”, коментира Грасдал пред Fast Company по повод получената за проекта си награда. Покривът е изцяло покрит със соларни панели, които произвеждат електрическата енергия, необходима за сградата. В идеални условия
сградата е способна да произведе и съхрани количество електрическа енергия, два пъти по-голямо от необходимото й.
Така тя се превръща в автономен източник на енергия, като чрез това тя не просто намалява своите консумационни нужди, но и подпомага енергийните необходимости на сградите от града.
Друг важен принцип, приложен в проекта, е интеграцията на широкоплощно фасадно остъкляване по северната периферия на сградата. Така през лятото фасадата от тази страна работи за самостоятелното охлаждане на офисните интериорни пространства, а чрез това се намалява необходимостта от експлоатация на климатичните инсталации и разхищението на електричество за поддържането на тяхната работа.
Значението на материалите, вложени в строителството
Високото качество на строителните работи, на строителството само по себе си и на умната експлоатация са предпоставка сградата да се превърне в еталон за енергоефективен стандарт в архитектурата. Според официалния уебсайт на Snøhetta, това е най-северната сграда в света, класифицирана според енергоефективната номенклатура като “енергийно позитивна”. Екипът на студиото работи над десетки подобни проекти, като чрез работата си вдъхновява все повече проектанти да обърнат сериозно внимание на темата.
Енергийната ефективност на сградите е изключително важна за запазване на природния баланс и намаляването на вредните влияния над природата, които човечеството създава. Според официални научни данни, строителния сектор е причината за около 40 процента от произведените вредни въглеродни емисии в световен мащаб. В тези стойности са включени всички етапи на строителната дейност – от добива на суровини, през производството на материалите, транспортните и строителни дейности и дори експлоатацията на крайните продукти – сградите и съоръженията. Това хвърля яснота върху голямата важност, която има отговорното управление на влаганите в строителството ресурси.
