Архитектурата във филмите на Кристофър Нолан

Филмът “Опенхаймер”, който наскоро излезе в кината, постави британско-американският режисьор Кристофър Нолан в центъра на поп културните дискусии. Премиерата на филма съвпадна с тази на блокбъстъра “Барби”, създавайки контраст между фентъзи комедията за модната кукла и епичния биографичен трилър за физика Робърт Опенхаймер. Този феномен предизвика разностранни реакции в интернет сред потребителите, а синхронният успех на двата филма надмина очакванията и доведе до предизвикателни анализи за сходствата и различията между тях.

Четете тук: Да надникнем в къщата на Барби

Комплексно изградените разкази на Нолан отличават и превръщат режисьора в един от най-емблематичните на нашето време. Брилянтните декори, на които вдъхва живот, са повече от драматичен фон на действието – самите те създават разказ и атмосфера във филмите му.  Тук сме събрали шест различни сетове, дизайни и пространства – от класиките като “Престиж” (2006) до “Опенхаймер” (2023), които оформят визуалното пътешествие на феновете на Нолан през годините.

За редица от своите филми режисьорът Кристофър Нолан и сет-дизайнери работят с физически модели

Виртуалният свят на “Опенхаймер”

Със своя неповторим стил, визуалният дизайн на Кристофър Нолан впечатлява и този път във филма “Опенхаймер” (2023). Предпочитането на Нолан за физически декори и ефекти пред възможностите на компютърната визуализация (CGI) не е тайна. Благодарение на Хойте ван Хойтема, това е първият филм, който снима определени сцени в черно-бяла фотография IMAX, потапяйки зрителите във визуален разказ, натоварен с историческа тежест, и дефинирайки обективните спомени от личното преживяване на Опенхаймер.

Сцена от филма “Опенхаймер”, заснета в американското градче Лос Алмос

От друга страна сценографът Рут Де Йонг се стреми към подробна автентичност, използвайки реалните интериори на Лос Аламос, където се развива голяма част от действието. Идеята за декора е не просто да репликира малкото американско градче, а да предаде на сцените автентичността на атмосферата. Този подход създава сет, който представя промяната на света, през който преминават героите.

Четете тук: Модернистичната архитектура – главната роля в „Не се притеснявай, скъпа“

Сгъването на Париж във филма “Генезис”

Вълнуващата игра с архитектурата във филма Генезис (2010) води зрителите на незабравимо пътешествие в света на фантазията и сънищата. Сгъващият се Париж става символ на сюжетния хайлайт мотив, представяйки способността на героите да манипулират и променят реалността. 

“Сгъващия се” Париж преодолява законите на физиката

Този визуален момент от филма съчетава архитектурата и психологическите аспекти на сюжета, като създава напрежение и чувство на нереалност. Вдъхновен от художника М. C. Ешер, сет-дизайнерът Гай Хендрикс Дайас създава сюрреалистичен градски пейзаж, който напълно се противопоставя на законите на физиката в нашето измерение и в същото време е основан една фантазмена реалност.

Пещерата на Батман от “Тъмният рицар”

От самото начало, тъмната и готическа естетика на Готъм се свързва със света на Батман. Когато поема задачата да създаде мистериозната пещера на героя (Баткейв) за филма “Тъмният рицар” (2008), художникът сценограф Нейтън Кроули избра да трансформира стар хангар за самолети в убежище на Батман. 

Стар самолетен хангар оживява като Баткейв във филма “Тъмният рицар”

Впечатляващия комплекс не само излъчва специфично величие, но също така представлява пример за функционален дизайн с различните джаджи в света като Батмобила. Играта с осветление и сенки, заедно с използването на ярки индустриални материали, прави Баткейв символичен акцент във визуалния разказ на филма, а емблематичния безкраен растерен таван напомня за архитектурните фантазии на Суперстудио.

Четете тук: Анти-архитектурата на Суперстудио

Имагинативна четириизмерна конструкция в “Интерстелар”

Филмът “Интерстелар” (2014) определено притежава въздействащи дизайн на декори, фон на незабравимите сцени. Подходът към визуалния дизайн в този филм е повече от естетика – той допринася за развитието на героите и разказа.

Кулминационният момент от “Интерстелар” ни среща с Тесаракта

 В кулминационния момент на филма, се сблъскваме с Тесеракта – четириизмерна структура, извън физическото пространство и обиколния свят на времето. С тясната си съвместна работа с утвърдения теоретичен физик Кип Торн, Кристофър Нолан постига впечатляваща визуален шедьовър, който е съчетание от наука и фантазия. Пространственият сет е изграден с комбинира физически декори и визуални ефекти, и се проявява като поредица от впечатляващи книжни шкафове. Този епичен момент превръща филма в уникално преживяване, което се отразява както на ума, така и на емоциите на зрителя.

Разгадаване на ексцентричността в лабораторията на “Престиж”

Въздействащите визуални декори във филма “Престиж” (2006) представляват завладяващо съчетание от историческа автентичност и фантастични елементи, най-ярко изразени в лабораторията на Тесла. Художникът на сетовете Нейтън Кроули майсторски съживява ексцентричната викторианска лаборатория в Колорадо Спрингс, където Тесла, изпълнен от Дейвид Боуи, провежда своите електрически експерименти.

Сцена от филма “Престиж”

Декорът разкрива тайнствена атмосфера чрез впечатляващ визуален дизайн, придружен големи електрически бобини, винтидж лабораторни инструменти и загадъчен снежен фон. Този сет е визуален шедьовър, който придава уникалност и характер на филма.

Четете тук: 5 архитектурни урока от филмите на Хичкок

Вратите в “Тенет”

Вратите във филма “Тенет” (2020) представляват изключително вълнуващ символен аспект от визуалния дизайн. Тези иновативни архитектурни елементи, създадени от художника на декорите Нейтън Кроули, не само предават сложната тема на инверсията на времето, но и я визуализират чрез съчетание от цветове и геометрични форми. 

Портал във времето от филма “Тенет”

Вратите предоставят на героите възможност да се движат както напред, така и назад във времето. Техният дизайн съчетава индустриална естетика с абстрактни детайли. Този визуален елемент става ключов символ на сложната наративна структура и допринася за интригата и мистерията във филма.

Филмите на Кристофър Нолан са пример за това как детайлни въображаеми декори играят съществена роля в процеса на разказване на истории, включително в последния му филм “Опенхаймер”. Без значение дали става въпрос за град, който се сгъва, мрачен Баткейв или лаборатория, тези сетове оформят преживяването на зрителите и оставят незабравими спомени в съзнанието на аудиторията.

Четете тук: Филми, които всеки архитект трябва да гледа

Как анализираме архитектурата през призмата на киното в поредица от статии, четете тук:

Архитектурната кино поредица на Stroiinfo