Ще вечерят ли столичани на 100 м над Борисовата?

Новият подробен устройствен план на Борисовата градина е един от най-обсъжданите проекти за столицата. Паркът е известен като любимо място на софиянци и гости на града, въпреки че в последните години неговото физическо състояние не е добро и той бе сцена на немалко криминални престъпления. Редом с предложенията за забрана за разполагането на сергии, будки, рекламни елементи и съоръжения и превръщането на гара „Пионер“ в нов спортен център, проектът на колектива с ръководител проф. арх. Атанас Ковачев предвижда и отваряне на Телевизионната кула на бул. „Драган Цанков“ за посетители.

Със своите 106 м кулата все още е една от най-високите сгради в България.

На 26-ти декември тази година тя ще навърши 60 години от построяването си. Макар и вече в известна степен „засенчена“ от по-новата кула на връх Копитото и новите небостъргачи, тя се откроява със свой собствен характер.

Кулата в строеж (1958-1959 г.) | Източник: sandacite.bg

Проектант на сградата е арх. Любен Попдонев. Изградена в периода 1958-1959 г., кулата се отделя от периода на сталинизма и култа към личността у нас само с две години (считайки, че този период в Народна Република България приключва с Априлския пленум през 1956 г.) Това личи и от нейния архитектурен облик. Вместо арки, колони и корнизи в духа на класицизма, сградата е прецизно разграфена с растер, образуван от носещите колони и гредите, а пластичността на фасадата се допълва от червените тухли.

Ресторант за 60 души е разположен на 14-тия етаж.

Архивите на списание „Архитектура“ разказват за публикацията за откриването на сградата в бр. 2 от 1960 г. с автори арх. Райчо Григоров и арх. Стефка Котева. Според тях

„Изграждането на кулата и устройването й като временно студио, представлява първия етап на въвеждането на телевизията у нас.“

Архитектурната критика от миналия век анализира ситуирането на кулата и нейните връзки с терена, алеите на парка и улицата и разглежда функционалното й разпределение. На първия етаж са разположени помещенията за портиера и охраната, чакалнята и гардероба. На втория – техническа работилница и лаборатория, на третия – кабинета на началника. Многото на брой етажи с канцеларии, помещения за високочестотни уредби, студиа, апаратни, гримьорни и прожекционни ни водят до четиринадесетия етаж, където откриваме бюфет за около 60 посетители. От него се откриват прекрасни изгледи към София, жилищните комплекси „Яворов” и „Изток”, към Витоша и Софийското поле. След него има три тераси, на които са монтирани необходимите технически съоръжения.

Гледка към кулата през 70-те години на миналия век. | Снимка: Изгубената България

Телевизионната кула като културна ценност от епохата на Модернизма.

След скъсването с принципите на сталинизма българските архитекти бързо наваксват със световните тенденции в архитектурата и се завръщат към принципите на модернизма. Сградите в Народна Република България отново зазвучават с правите линии, чистата геометрия и семплите детайли, а вдъхновенията от „капиталистическите“ примери са налице. Тази сграда вероятно е единственият пример за телевизионна кула в България, изградена в духа на 60-тарския модернизъм.

Чертежи на сградата. | Изображение: сп. “Архитектура”, бр. 5-6 2014 г.

За да сравним качествата й със световната архитектура от същия период, открихме един подобен пример в Италия. Като паралел на старата телевизионна кула в София срещаме миланската сграда Торе Веласка, завършена само година по-рано и също с височина 106 метра. Тя е проект на архитектите от студио BBPR и е част от първото поколение на италианската модернистична архитектура, като същевременно спазва частично и местния контекст. Доминиращата й форма е вдъхновена от историческите сгради на града, а паралелите със столичния пример откриваме не само във височината. Пропорцията на прозорците, изявеният вертикализъм и архитектурните детайли са сходни.

Торе Веласка в Милано. | Photo: Wikimedia Commons | Uwe Aranas | CC BY-SA 3.0

Вечеря над Борисовата – бъдеще или мираж?

Разбира се, предложението в подробния устройствен план не означава автоматично, че плановете ще бъдат реализирани. Това се дължи предимно на факта, че кулата е частна собственост. Искрено се надяваме нейните притежатели да оценят възможността, която атрактивното място има. Разположението на кулата на високо място в средата на парка наистина дава възможност за панорамни гледки над София във всички посоки. След ремонта Борисовата градина със сигурност ще се радва на още повече посетители, които ще се нуждаят от подобно заведение. Освен това, мястото има потенциал да се превърне в знаково за града, ярък пример за това е телевизионната кула в Берлин.

Допускането на посетители крие и известни предизвикателства. Мястото не е удобно достъпно с обществен транспорт, въпреки че непосредствено до него има автобусни спирки (обслужващите линии не са от най-предпочитаните). Паркирането в силно натоварения участък на кръговото кръстовище на бул. „Драган Цанков“ и бул. „Пейо Яворов“ също не е разрешено. Може би най-удачен се оказва вариантът посещението на кулата да бъде един приятен завършек на целева разходка в парка.