Skip to main content
search

Spoiler Alert! В статията са споменати части от сюжета на сериала.

Squid Game се превърна в световен хит и в най-гледания сериал на масовата стрийминг платформа Netflix. Разбира се, нямаше как и ние да не станем част от тренда и да отделим малко време на именитата корейска продукция.

Почти е невъзможно за един архитект да се концентрира само върху сюжета и да не посвети голяма част от вниманието си на пространствата и атмосферата във всяка екранизация, която наблюдава. Случаят не бе различен и със Squid Game. Работата с пространствата и предметите е умело овладяна от създателите на сериала, а референциите от историята на архитектурата и изкуството са прецизно подбрани.

Детската площадка с огромни размери. Източник: Fox News

Размерът на пространствата и препратката към Колизеума

Може би основният архитектурен похват, който създателите на сериала използват, е работата с размера на пространствата и предметите. Още в първата сцена сме изправени пред огромно помещение с високи редици легла по страните и празна “сцена” в средата. Тази организация и атмосфера на пространството силно напомня на Колизеума, а състезателите са поставени в средата, точно като гладиаторите по време на битка.

Специфичното стъпаловидно разположение на леглата в огромното пространство. Източник: ONE Esports

По време на първата игра съдбата на участниците се определя от огромна кукла, а във втората те се намират в детска площадка с катерушки и пързалки с огромни, необясними размери. Всички тези похвати са използвани с идеята да накарат личността да се почувства малка, дребна и нищожна, така сякаш пространството и предметите властват над нея, точно както обстоятелствата са властвали над участниците през целия им живот.

Подобен принцип се наблюдава и при финалната вечер в играта – големината на масата и отдалечеността на участниците един от друг, както и обширното пространство с три легла, разположени на всяка стена, представят подобна атмосфера.

Размерът на куклата в сравнение с гардовете. Източник: Vulture

Комбинацията между „Относителност“ на Мориц Ешер и „Червената стена“ на Рикардо Бофил

Relativity (M. C. Escher); Edificio La Muralla Roja (Ricardo Bofill)

Начинът, по който функционира вътрешното разпределително пространство в игрите, силно напомня на литография от холандския художник Ешер от 1953. Той изобразява свят, в който правилата на гравитацията са неприложими.

Множество стълби пресичат пространството и водят в различни посоки, а личностите, които го обитават, са анонимни. Точно като гардовете в игрите, които са отчуждени и обезличени от маските, които носят.

Кадър от разпределителното пространство в игрите, сравнен с “Относителност” на Ешер. Източник: Architizer

Загледаме ли се в ярките цветове и дизайна на архитектурните елементи обаче пред очите ни мигновено изпъква асоциацията с популярното произведение на Рикардо Бофил – “Червената стена”, в което дизайнът и нюансите напомнят именно на детска игра. Може би именно тази особеност на сградата вдъхновява създателите на сериала да използват специфичните елементи и ярки тонове.

Комбинацията от контрастни цветове и нелогични ходови пътеки засилват чувството на обърканост в наблюдателя.

Това е и търсеният ефект от режисьорите,които умело боравят с архитектурата, пространствата и цветовете, за да изменят възприятието на зрителите.

Кадри показващи разположението на стълбите в произведението на Бофил. Източник: Architizer

Картината „Викът“ на Едвард Мунк

Skrik (Edvard Munch)

Една от най-известните картини на експресионизма е пресъздадена в една от най-важните сцени на сериала. Именно в ключовия момент, в който зрителят разбира какво е естеството на тези игри. Лицето на една от състезателките се облива в кръв и в този момент на шок и паника тя пресъздава вечната картина.

Кадър от първата игра и известната картина на Мунк. Източник: theartnewspaper.com

Сюрреалистичният маскен бал на Ротшилд от 1972 г.

The Rothschild’s surrealist ball

През декември 1972 г. семейство Ротшилд организира нестандартен бал на сюрреалистична тематика за известни личности в замъка Фериер на около 25 километра от Париж. Персоналът е бил облечен в костюми на котки, а някои от гостите са били дегизирани с екстравагантни маски.

Точно това се предполага, че е вдъхновението зад VIP събранието в игрите в седми епизод.

Тайнствените животински маски изглеждат инспирирани именно от един от най-причудливите балове на свръхбогатите от миналия век.

Кадри от срещата на VIP и балът на семейство Ротшийлд. Източник: California18

Инсталацията „Вечерята“ от Джуди Чикаго

The Dinner Party (Judy Chicago)

Инсталацията се смята за едно от първите изцяло феминистки произведения в историята. То символизира историята на жената от древността до днес. Самата творба се състои от три крила на огромна маса за хранене, които образуват своеобразен триъгълник. На всяко крило са разположени тринадесет места, като всички те са отредени на една легендарна жена от световната история.

Масата от последната вечеря в Squid Game и инсталацията на Джуди Чикаго. Източник: decider.com

Визуално вечерята в осмия епизод на Squid Game напомня изцяло на произведението на Чикаго. Различното обаче е, че на нея има само трима присъстващи и те биват не обединени а разделени от огромните размери и форма на масата. Визуално се постига добра съпоставка, но настроенията, които отразяват двете маси са коренно различни.

Сътворението на Адам от Микеланджело

Creazione di Adamo (Michelangelo)

Едно от най-известните произведения в историята на изкуството е пресъздавано стотици пъти в поп културата.

В Squid Game то взема участие в един от най-съчувствените моменти в последния епизод.

Главният герой подава ръка на своя опонент, опитвайки се да му даде шанс да живее, точно както Господ докосва Адам в именитото произведение. За разлика от библейската история обаче, той отказва да докосне ръката и да избере живота пред смъртта, което слага край на играта.

Моментът, в който главният герой подава ръка на опонента си. Източник: California18

Пресъздаването на архитектурата и изкуството са неразделна част от съвременното изкуство във всички посоки. Чрез вдъхновение и пречупване на познатите образи, креативните индустрии винаги търсят начини да обогатят и дадат своя принос в тази история. Squid Game умело използва познати образи и картини, за да предаде по специфичен начин чувствата, емоциите и изводите, които цели във въображението на зрителите.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

2 коментара

Остави коментар

Close Menu