Skip to main content
search

Срещам се с Атанас Енев, скоро след като компанията Biomyc беше избрана като един от четирите български проекта със социална значимост в тазгодишната надпревара Chivas Venture 2020. Архитект по професия, Атанас се впуска по пътя на устойчивия дизайн и еко иновациите. Интересите му са насочени към иновационни разработки, които функционират, използвайки отпадъчни продукти или такива, които са на ниска цена, но могат да произвеждат продукти с висока добавена стойност. Атанас ми разказва откъде започва всичко…

  • Какво е Biomyc и какво доведе до създаването на компанията?

Biomyc е компания, която създава устойчиви продукти от иновативни материали. Моята лична причина за създаването на бизнес е майка ми. Тя е пример за истински предприемач.

Помня от най-ранна детска възраст как изглежда създаването на бизнес.

От малък ми беше интересно да разбирам как работят нещата и да създавам подобрени версии на тези неща. Насочих се към архитектурата като професия. Там обаче в един момент започна да ми липсва да имам пълна свобода на дизайн, както и самия елемент на иновация. При повечето проекти, над които съм работил, последната дума е бюджет и възвръщаемост на инвестицията. В тези случаи често се правят компромиси с концепцията и се избягват някои технологии, които според мен могат да се приложат, но все още са много скъпи.

Най-добрата посока, в която може да се насочи една фирма, е устойчивост. За нас това е на златната среда между идеализъм и капитализъм. Нито едната крайност не дава задоволителни резултати.

Устойчивостта е пътят, по който трябва да се развиваме. Най-големият проблем тя да влезе на пазара е, че новите технологии съвсем логично са скъпи. Второ, устойчивостта е сравнително нова концепция и регулациите все още не са се приспособили към нея. И, не на последно място, тя е системен проблем, към който е нужно да се подходи по същия начин.

Създадохме Biomyc с идеята да налагаме устойчиви продукти на пазара.

След години разработка на технологията видяхме, че пътят е работа с още иновативни материали. Следващият въпрос, пред който се изправихме, беше как да направим тези иначе скъпи технологии, икономически смислени. Това е бизнес, а на бизнесът трябва да му покажеш как ще спечели пари.

Тук пък влезе дизайн елемента и нещата започнаха да се навръзват. Това, което бях учил в архитектурата, работата по темата за устойчивост, какви са материалите, които се използват, и контактите в иновационните сфери, всичко това доведе до услугите, които предлагаме в Biomyc, днес.

  • Как Вашите услуги се реализират на реалния пазар?

Разработихме пилотни проекти в различни индустрии – всеки със специален материал и производствена технология според целите на нашите клиенти. Ако става въпрос за гъбената технология, научната разработка в момента не е на фокус. Има още работа, за да я направим индустриално приложима. За да доведем устойчиви продукти от гъбена технология на пазара по-бързо през 2019 г., започнахме да работим с партньори и установени производители и има няколко направления, в които сме се насочили.

Първото приложение е опаковки, защото е логично да се търси заместител на стиропора.

Това обаче няма да е основният сектор, в който ще се развие. В дизайна сме се насочили към интериорни пана и декоративни преградни стени и лампи. Дори маси и столове са възможни.

Третото направление, което ни интересува, е строителният сектор.

Идеята да заменим всички EPS-и и XPS-и с по-добра екологична алтернатива ни спечели. С гъбения материал това е възможно и от него може да се направи чудесна изолация с почти същите топлоизолационни свойства като EPS.

С гъбената технология години назад са правени различни павилиони от архитектурни студиа по света. Като свойства материалът реагира като дърво – клас А на пожароустойчивост, първият слой се овъглява и защитава сърцевината. Издържа и на вода, като в същото време е компостируем – в естествени условия се разгражда за до 80 дни.

  • Как работи гъбената технология?

Гъбата минава покрай частиците от отпадък и оттам взима енергията и храната, която й трябва, за да прави нишката по-дълга. Тя е много непретенциозен организъм от гледна точка на температура и влага. Кореновата й система минава, оплита всичките частици, като си взима по малко от това, от което има нужда. Ако я сложиш в един съд, тя няма да спре да се развива, докато не стигне крайщата му. Най-голямата гъба в света се намира в Блу Маунтънс, Орегон и е с размер 3,8 км. – и е най-големият жив организъм в света.

В нашия екип е проф. Албърт Кръстанов – един от най-добрите биотехнолози в България, работил със Селур и Хювефарма. Завежда катедра Биотехнологии в Университета по хранителни технологии в Пловдив. В рамките на година постигна страхотни резултати. Благодарение на неговата работа развихме технологията до лабораторно ниво.

  • Над какво работите в момента?

Имахме възможността да работим с производствения департамент на Mercedes-Benz. (показва ми прототип) Това е комбинация от два материала, макет на част в по-малък мащаб.

Компанията работи със стартъпи, за да обнови автомобилната индустрия в посока устойчивост.

Големите компании споделят проблем, върху който подбрани стартъпи от цял свят насочват усилията си и който трябва да се разработи за сто дни. Причината е, че младите бизнеси помагат за бързото въвеждане и тестване на иновации. Бързата иновация и гъвкавост са проблем при големите корпорации.

Поканиха ни с имейл през най-големия корпоративен инвеститор в света. Обясниха ни обаче, че директно отиваме в производствения завод на Mercedes-Benz в Щутгарт, където първо презентираме пред целия мениджънт на компанията, след което в един ден провеждаме срещи с мениджмънта на всеки един департамент. Те представят конкретни казуси за решаване, а ние казваме какво можем да направим, за да помогнем. Имахме късмета след една седмица да ни пишат с предложение за пилотен проект.

Започнахме да работим върху авточаст, която се използва в сглобяването на колата, за да я предпази, докато се монтират седалките. След това тази част се изважда и се слага на следващата кола. Тя се прави от стандартна пластмаса в момента. Mercedes-Benz бяха започнали да разработват част, която е базирана на еко дизайна – две коли да имат един и същ отвор. Търсеха по-устойчива алтернатива на материал, с който може да се случи. Ние проучихме пет, в това число и гъбения материал. Този, който избрахме, е пластмаса, базирана на растения, индустриално компостируема, като с растителния материал намаляваме въглеродния отпечатък.

Харесаха материала, направихме прототипите, като първите два са вече са в завода и се тестват. След като създадохме първата част, ни предложиха да продължим с втора – да мислим дизайн за същата част, която става не за една, а за шест коли. Прототипът ни отне работа, но сме щастливи да кажем, че дизайнът е одобрен и готов за производство и тестване. В случая, тъй като тази част е за 6 модела коли, те спестяват материали за 5 други части, отделно дизайн за всяка една, щанца, екип.

Така частта е по-устойчива и пести пари.

  • Какви са продуктите, които разработвате?

За мен нещата, за които би бил интересен гъбеният материал, са топлоизолация, тухли и интериорни пана. Паната могат да бъдат стенни, с добавена функция като звукоизолация. България е едно чудесно място да се произвеждат продукти по такава технология. Има страхотно географско разположение, голям научноизследователски потенциал, както и капацитет за производствени процеси.

  • Как може един екологичен продукт да бъде икономически изгоден?

Точно този проблем решава Biomyc. Голямата ни визия е

Устойчиви продукти на пазара сега.

Точно това развиваме с Мерцедес. Начинът, по който виждаме, че това може да се направи, е комбинация на повече от една технология, анализ за конкретната държава, както и принципи на екодизайна. Така могат да се направят много промени във вече съществуващи части.

  • Как протича работния ти ден?

Нямам работни дни. От както основахме Байомик, не чувствам разлика между работа и личен живот. Това, което правим, е изключително вълнуващо за мен и ме зарежда ежедневно.

  • По образование си архитект. В кой момент разбра, че твоят път е различен и искаш да направиш нещо различно?

Мога да кажа, че е благодарение на човека, който ми беше пряк ръководител във фирмата. Имах шанса да работя в Иво Петров Архитекти по страхотни, мащабни проекти, когато фирмата беше 20 човека. Започнах много рано, като студент. Прекият ми ръководител, Тодор Бояджиев, винаги казваше шеговито

„Повече работа, по-малко мислене.“

Ако се проваляш, проваляй се много бързо и после го прави по-добре, за да не се вкараш в бездействие и парализа. Още тогава учех за принципите на кръговата икономика, защото виждах, че това е бъдещето. В свободното си време проучвах начини за оптимизация чрез софтуер, анализирах кръгови разработки и допълнителни възможности за прилагане устойчиви бизнес модели. Това ми беше изключително интересно.

На курс за основи по предприемачеството имах шанса да получа добра начална база от практически знания. След това търсих нови начини, с които да добия повече опит. Тогава започнахме работа по Biomyc и спечелихме предприемаческо състезание, след което привлякохме първото си финансиране от EIT Climate KIC с помощта на Cleantech Bulgaria.

Започнахме като биотехнологична компания и за година постигнахме чудесни резултати. Тогава вследствие на анализа ни на пазара научихме две важни неща, които определиха по-точно посоката ни:

  • Проблемът в еко-технологиите не е в липсата на такива, а в неприложимостта им в индустриални мащаби и съществуващи линейни производствени процеси, а това води и до високата им цена.
  • Дори най-устойчивия материал може да бъде вреден за околната среда, ако не се подбере спрямо системата, в която ще се ползва и спрямо начина, по който ще се използва.

Като отговор започнхме да предлагаме еко-дизайн и устойчиви консултации, които правят еко иновацията достъпна за пазара сега. Това постигаме, като предлагаме нова системна методика, която се грижи за устойчивостта и икономическата ефективност на продуктите. Покриваме целия процес от избора на материала, дизайна на продукта, производствената методика до доставка и решение за края на живота на продукта.

 

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu