Skip to main content
search

Как изглежда бъдещето на една компания, проектирано върху нейния млад професионален екип и колко важно е да се подкрепя състезателния дух, ни разказва инж. Красимир Стоянов – мениджър на HTI България, във втората част от специалното интервю, което той даде за Инженер.bg по повод 10-годишнината на българското дружество (първата част на интервюто вижте ТУК).

Защо дигитализацията в строителството е реалност и как ще бъде ускорен този процес в България чрез представителите на глобалните корпоративни групи са въпроси от непосредствения дневен ред на една от най-успешните търговски компании в областта на инфраструктурното и сградно строителство, част от германския лидер GC-HTI.

  • Инж. Стоянов, нужно ли е мениджърът да търси съмишленици или по-скоро хора, които разбират от спецификата на работата? Кое е по-ценното?

Със сигурност най-важното е да намериш съмишленици. Всичко останало е самозаблуда, че правиш нещо. Трябва да виждаш в хората, с които работиш, не просто съидейници, не е единствено важно работата да се движи напред и да се борите заедно с предизвикателствата. В тези хора мениджърът трябва да вижда и бъдещето. По тази причина наемаме много млади хора и мисля, че това е от съществено значение. Всяко поколение върви напред и е длъжно да се погрижи за поколението, което идва след него. Да съумее да му даде дори повече възможности от тези, които самото то някога е имало. И това е естествен процес, който е по-важната задача от фирмените цели и параметри. Установил съм, че колкото по-високи са целите, толкова повече простите математически задачи се сбъдват като част от големите цели.

  • По тази причина ли инвестирате в млади хора, макар и в други сфери, обвързани със социалната Ви отговорност? Просто реализирате мечтата на утрешните успешни граждани? 

(Б.ред. HTI България е спонсор на редица млади таланти от различни професионални направления, включително спортни. Сред тях например е автомобилният състезател Иван Влъчков и неговите екип и колеги от АСК „Дамасцена-Алба“, Сдружение „ПЮР СПИЙД КАРТИНГ КЛУБ“ със състезател Любослав Руйков и мн.др.)

Това е естествен процес, когато си отворен към света. Всички искаме утрешният свят да бъде по-добър от днешния. Това се случва само чрез хората. За младите е важно да открият шансове, а не да срещат бариери. Обичам работата си, харесвам я и харесвам тези, които са намерили това, което харесват. Имаме възможности, споделяме успеха си с повече хора, партньори, състезатели, защото всички ние сме състезатели по някакъв начин. Искаме да постигнем цел и то за определено време. Това вдъхновява – също както алпинистите, които дойдоха при нас и казаха, че искат да изкачат най-трудния връх Серо Торе в Патагония. 

Ако имаш възможност, трябва да окажеш съдействие. По същия естествен начин се е случило с всички, които сме подкрепили.

  • Участвате активно в събитията на Академия „Лидерите“ (вече Stroi.Academy), които са насочени към обучението на младите хора в нашия бранш. Това ли е начинът да се преодолее разстоянието между нивото на обучение и нивото, от което се нуждае бизнесът, за да бяга устойчиво по своите писти?

За нашия бизнес като среда, в която виреем, е важно да намерим най-добрите от следващото поколение и да ги насочим в сферата, да им покажем, че има перспективи, че ще им хареса, че строителството е „велика работа“. Този сектор е ключов показател за това как се справя едно общество. 

Академия „Лидерите“ вдъхновява децата да идват при нас и после да учат строителство, да се подготвят и да практикуват именно тази професия. Важно е за всички. По тази причина участваме и в инициативите на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Освен това подпомагаме издаването на нови учебници. 

Когато се справяш с бизнеса си, си длъжен да се включваш в тези неща и да помагаш. Включвам и работата на Българска асоциация по водите (БАВ) и нейния „Знак за качество“. Ключовите играчи в сектора имат нужда от подкрепа. Утре ние ще имаме нужда от завършващите УАСГ и Академия „Лидерите“. Ние сме скачени съдове.

  • За 10-те години на HTI България имате ли наблюдения дали Вашият бранш у нас започна да прави поне стъпки да работи по по-европейски начин. Вие сте част от немска компания, а Германия е двигателят на Европа. Как се отразява това? 

Смятам, че България сама по себе си, българските инженери и преподаватели имат много добри постижения. Дали това е станало в контакт с немската, френската или руската школа, не знаем. Може би е възможно да го проследим исторически. В този сектор разполагаме с компетенция, възможности, амбиции. Ясно е, че има много изоставане в различни сфери, но виждам и желание за наваксване.

През всички 10 години нямам усещане, че нещо е спряло и не се развива, точно обратното – средата тук по отношение на строителството и строителните практики е пропусклива и търси възможности и начини да се развива. Може да не е с мечтаното темпо. Развиваме се с темпото, с което ние самите успяваме да се доквалифицираме, да растем.

Има много случаи, в които ние самите сме способни да дадем своя принос. Това e двустранен процес, обмен, а не едностранно преливане оттам тук. В тази посока членството в ЕС дава огромни възможности за обмен във всяко направление и се използва от много хора. Редица българи заемат позиции на европейско ниво. Имаме експертиза, възможности. Този мост обогатява и двете страни.

  • Нека поговорим за дигитализацията в строителния сектор. От гледна точка на голямата компания майка, която оперира на много пазари и има глобален поглед върху процесите в строителството и индустрията, може ли да се каже, че това оказва влияние върху HTI и в тази посока? Дигитализацията в строителството слоган ли е, или вече е реалност?

Мнение по този въпрос мога да изкажа на база скорошно събитие. HTI e част от голяма група, която се занимава с инфраструктура, а тя е част от още по-голяма хаус техник група. Това на практика са 300 фирми с различни продукти, опериращи на различни пазари. В миналото в Германия собствениците на бизнеси са имали сигурност, възможност да запазят бизнеса си в известна конфиденциалност. По тази причина не се знаеше точно какво представлява цялата група GC.

Преди няколко години се взе решение тази „тайнственост” да се прекрати и да се консолидира групата с цел намиране на синергия между всички компании в много по-голяма степен. Наскоро присъствах на среща в Атина, на която бяха поканени всички собственици на бизнеса, мениджърите и управителите на GC, които ръководят отделните направления, за да видим какво представляваме всички ние и групата в цялост. Групата генерира общ оборот от 13.7 млрд. евро и е втората по големина в света. Вече има глобални амбиции и бих казал, че вече не е толкова немска, защото бяха убедили всички немскоговорящи собственици да учат английски, за да бъде срещата международна. 

Стана ясно колко са напред процесите на дигитализацията в нашата група. Когато говорим за дигитализация в строителството, изхождам от това какво правим ние, за да сме адекватни. Тя ще направи процесите по-различни, по-добре организирани и по-успешни. Това е следващата стъпка за всички нас. За мен бе удоволствие да разбера, че се учим от най-добрите, виждаме какво правят Amazon например и американските корпорации. Влизаме директно в партньорство с лидерите в това отношение, за да придвижим структурата си напред. Изкуственият интелект е навлязъл при нас в изненадваща степен – в компании от групата в сферата на управление на доставките, логистиката. 

Това, което видях, освен изненада за мен, вече се превръща в предизвикателство, за да се движим всички по този път. С подкрепата на компанията майка и със стратегията им за глобално разрастване, включвайки движението на всички малки компании, смятам, че в България скоро ще имаме сериозен напредък в тази посока.

  • Вие сте визионер, говорихме вече за дигитализация, за изкуствен интелект. Възможно ли е след 10 години да проведем подобно интервю в друга среда? Изобщо, как виждате HTI, себе си и екипа след 10 години. 

Ще изходя от хората, защото за мен това е най-важното. Със сигурност следващите поколения ще развият нещата, тенденциите, процесите. Със сигурност нашата способност да се адаптираме към новия свят е по-ниска от тази на по-младите с 10, 20, 30 години. За себе си се надявам да съм останал адекватен, но не мога да бъда сигурен. Много неща от стария свят обожавам, харесвам, държа на тях и няма да променя като личната комуникация с клиенти и партньори, в.т.ч. събитията, срещите. Това са неща в кръвта ми и не мога без тях. 

Дигитализацията ще ни промени и пандемията от COVID-19 го доказа. Колегите, които днес са млади, след 10 години ще са се развили, ще правят нещата по различен начин, ще следват различни трендове. Аз бих могъл само да се радвам на всичко това. 

Повече за HTI можете да прочетете тук.

Източник на снимковия материал: HTI Bulgaria

Остави коментар

Close Menu