Пожарът, който на 15-ти април тази година пламна на скелето на парижката катедрала Нотр Дам, изпепели шпила, голяма част от покрива и повреди сериозно горните стени. Вътрешността й бе спасена благодарение на каменните сводове, които частично задържаха отломките от падналия покрив. Въпреки агресивния огън, част от произведенията на изкуството и реликвите са оцелели, тъй като са били предварително изнесени, а двата органа и датиращите от 13-ти век витражи се „разминаха“ с леки повреди. Ранени в инцидента бяха трима души.

Схема на Нотр Дам с разрушените елементи – шпила и покрива – в жълто. | Image: Vox

Казусът: скъпата и спорна реставрация.

Голямата инвестиция. Френският президент заяви, че катедралата ще бъде възстановена, което даде начало на благотворителна кампания, вече събрала повече от един милиард евро. Това, от своя страна, породи и множество други реакции в опозиция на европоцентристкия културен модел – защо светът е така загрижен за Париж и същевременно така слабо се ангажира със световно наболели проблеми като войната, тероризма и глада.

Реставрационният подход. Няколко дни по-късно френският министър-председател Едуард Филип заяви, че се планира международен архитектурен конкурс за нова кула, „адаптиран към техниките и предизвикателствата на нашата ера“, след като старата изгоря в пожара. Тя бе по проект на архитект Южен Виоле льо Дюк от средата на 19-ти век. Известен представител на стиловата реставрация, Виоле льо Дюк проектира новия шпил не на базата на сведения за оригиналния, а изследвайки подобни примери, така че да се постигне съвършено стилово единство спрямо тогавашните разбирания. Това е подход, който днес се използва рядко, тъй като е исторически некоректен.

Идеята за конкурс поставя световната общност под напрежение. Реакционистката фейсбук група “Architectural Revival” се обяви против всякаква форма на нова изява в историческата сграда, започвайки онлайн кампания „пазете архитектите от Нотр Дам“, отричайки „антитрадиционалистите“. От другата страна на спора са тези, които смятат, че кулата не е част от оригиналния проект и че нов дизайн ще привнесе както следа и от съвременната история, така и спомен за пожара.

Паралелите. Историята помни не един пожар, изпепелил знакова сграда. Изследвахме и няколко други подобни примера, чиито истории разказват за възможните подходи за това как градим след разрухата.

Училището по изкуства в Глазгоу – 2018 г.

Училището по изкуства в Глазгоу. | Image: Sunday Post

За изпепеления шедьовър на Чарлс Рени Макинтош ви разказахме миналата година, когато разбрахме, че на 15-ти юни сградата за втори път е била унищожена. Тя беше в процес на реставрация на стойност 35 милиона британски лири, започнала след пожар през 2014 г. Според експерти този път това би струвало 100 милиона. Бъдещият вид на сградата е все още под въпрос – може ли да се изгради наново дългогодишна история? Водещият реставратор в проекта, Лиз Дейвидсън, нарече парижкия пожар „дежа вю“ за училището по изкуствата, а британските професионалисти предложиха своята помощ за нея.

Софийския цирк, 1983 г.

На

25-ти септември проектираното от архитектите Станкови здание изгаря до основи за броени минути. Изградената през 1962 г. сграда в духа на интернационалния стил е прецедент в българската архитектурна история. В нея дотогава не е съществувала сграда с постоянно предназначение за цирк. Тя е разполагала с 2000 места, покрити от купол с височина 19 метра и външен диаметър 13 метра. Циркът обаче не се сдобива с инициатива или проект за реконструкция и до днес. Сградата е на практика загубена, а на нейно място очакваме да бъде издигната висока хотелска сграда.

Райхстага, 1933 г.

Момент от знаковото събитие от 1933 г. | Image: arcdigital.media

Не съвсем на място в този списък, пожарът в Райхстага заема ключово място в събитията от тъмната хронология на 30-те и 40-те годни на миналия век. Палежът с все още ненапълно ясен извършител води до това националсоциалистическата партия начело с Адолф Хитлер да завземе все по-голям контрол над страната. Сградата изгаря 27-ми февруари 1933 г. Така и не е напълно възстановена след това и на практика се използва сравнително рядко от правителството. Най-драматичната част от историята на сградата е по време на Битката за Берлин през 1945 г., когато тя бива щурмувана стая по стая от съветските войски. Оставена на границата между източен и западен Берлин, тя тъне в разруха до 90-те години на миналия век, когато бива опакована от Кристо, а след това реставрирана по проект на арх. Норман Фостър с нова концепция. Стъкленият купол с конусовидна система от огледала отразява заседателната зала и говори за прозрачността в управлението, която все така усърдно търсим.

Реставрационните подходи са много, а правилен едва ли има.

Историята на пожарите в знакови сгради ни дава много примери за тяхната съдба. Някои си остават същите, други изчезват напълно, трети заживяват нов живот. Обективно погледнато, вероятността Нотр Дам да възвърне вида си от преди пожара е голяма. Все пак тя е национален исторически паметник по смисъла на френското законодателство и е вписана в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Франция е държава със силно развита система за опазване на недвижимото културно наследство, а разрешение да работят със сгради от ранга на Нотр Дам имат малко на брой архитекти и реставратори, преминали допълнителни квалификации и акредитации. Абстрахирайки се от гръмките политически изяви, трябва да имаме предвид, че в случая тежката дума имат експертните органи, които трябва да издадат становище с насоки за реставрацията на катедралата.

Търсейки горните примери, открихме много пожари, струващи много повече от изгорели кули и повредени реликви – десетки човешки животи. Колкото и изкушаващо да е в епохата на социалните медии да виждаме събитията в Нотр Дам като световни трагедии, не бива да забравяме, че архитектурата и наследството са в услуга на обществото, а не обратното. Такива случаи трябва да ни напомнят, че доста често сме щастливци и да ни учат как да използваме разрухата в наша полза – онлайн вече можем да видим много фотоколажи, предлагащи „алтеранативен“ облик на катедралата.

Предложение на френския дизайнер Матю Леанюр. | Image: azuremagazine.com

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

3 коментара

  1. […] След пожара – Нотр Дам със спорна съдба И какво се е сл… […]

    Reply

  2. […] След пожара – Нотр Дам със спорна съдба И какво се е сл… […]

    Reply

  3. […] След пожара – Нотр Дам със спорна съдба И какво се е сл… […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Нулев отпадък – първата напълно рециклируема система за топлоизолация в света
Иновацията на Saint-Gobain Weber включва специален разделителен слой

У нас всяка година се влагат големи количества строителни материали за изграждане на конве…