Skip to main content
search

Този уикенд две събития в Пловдив привлякоха архитекти и неархитекти, любители на модернизма на ХХ-ти век. На 31-ви март екипът на инициативата „Ново архитектурно наследство“ (НАН) представи лекция на тема „Опазване и защита на архитектурата от периода след Втората световна война“, а на 3-ти април от фондация „Български архитектурен модернизъм“ организираха обиколка „По Карловска в Пловдив“, в която представиха на публиката образци на модерната архитектура от първата половина на миналия век. Интересът към събитията беше голям – знак, че модерната наследството от този период става все по-припознато от обществото.

Кое е новото архитектурно наследство?

Неслучайно бе избрано мястото на срещата, в която бе представена инициативата НАН. Домът на на науката и техниката е проектиран от големите български архитекти Милчо Сапунджиев и Кольо Колев, и е отявлен представител на следвоенната архитектура у нас. Архитектите Анета Василева (УАСГ), Емилия Кълева (УАСГ), Даяна Николова (Софияплан), Ива Хасъмска и Виктория Димитрова представиха образователния проект, започнал в УАСГ с лекционния курс “Архитектурата на България 1944-2000”. Днес той еволюира в дългосрочна инициатива за проучване, популяризиране, защита и развитие на значими образци на българската архитектура, създадени след Втората световна война.

Екипът на “Ново архитектурно наследство”

Гостите на събитието, организирано по покана на КАБ РК Пловдив, научиха за това как възприемаме архитектурата от периода, кои са нейните ценностни характеристики и какви са предизвикателствата пред нейното опазване. Бяха представени и резултатите от проекта, възложен от Софияплан – за изследване и изготвяне на предложения за обявяване на недвижими културни ценности за 22 сгради в София от следвоенния период, като публиката научи в подробности за две от тях. Екипът на НАН сподели за принципа на подбор и оценка на тези обекти. Сред публиката бяха както утвърдени членове на архитектурната колегия, така и млади любители на модерната архитектура. Във времето за дискусия одобрението на публиката бе всеобщо, като акцентът падна върху необходимостта тези сгради да се припознаят като ценност, както и да получат юридическа защита.

Интериор на дома на науката и техниката по проект на арх. Сапунджиев и арх. Колев

Арх. Анета Василева: За Баухаус трябва да се говори чрез множеството на прочитите

Улица „Карловска“ и скритите перли на Кършияка

В неделя, 3-ти април, Васил Макаринов и Теодор Караколев от фондация „Български архитектурен модернизъм“ представиха своята тематична обиколка по улица „Карловска“. Фондацията се занимава с изследване и документиране на образци на българския модернизъм от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век, а нейна цел е да запознае обществеността с него, и да спомогне за запазването на автентичния облик на сградите, носещ със себе си доказателството за силните връзки между родното и европейското изкуство от периода.

Старт на обиколката на ул. “Карловска” с къщата с хлебраницата на Мисови – арх. Светослав Грозев, 1928 г.

Улица „Карловска“ не е случайна сцена за отявлените образци на модерната архитектура в Пловдив. В първата половина на XX-ти век, когато градът се развива в северна посока, тя всъщност е основната пътна артерия на северния бряг на Марица. В обиколката бяха включени няколко характерни жилищни сгради с търговски партерни площи, както и училище „Пейо Яворов“, и храмът „Св. Иван Рилски“. По пътя посетителите срещнаха и няколко запазени елемента от пътната инфраструктура от междувоенния период – рядко срещани артефакти не само в Пловдив, но и в цялата страна.

Къщата на Шотлеков, изградена по проект на арх. Боян Чинков, 1933 г.

Прочетете още: Разговор с Васил Макаринов и Теодор Караколев

Припознава ли Пловдив своята нова архитектурна история?

Свикнали сме да свързваме града под тепетата с античните богатства и пищните възрожденски къщи, както и с необятната му, пъстра култура. Интересът към модерната архитектура от страна както на архитекти, така и на любители показва, че представителите на модерното течение на XX-ти век стават част от все по-осъзнат пласт от историята на хилядолетния град. Проблемите в опазването му обаче съвсем не са решени – сега идва ред на това добрите практики в неговото спасяване да бъдат представени и по-широко възприети, така че усилията в тази посока да бъдат канализирани в опазването на тези културни ценности както административно, така и от страна на ползвателите.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu