Започва ли ремонтът на баня Овча купел? Какво ще бъде бъдещето на сградата?

Столичният район “Овча Купел” обяви започване на ремонтни и реставрационни дейности по минералната баня в квартала след дълги години проточване на процедурите. Тридесет години след последния работен ден на минералната баня, по думи на кмета на общината, архитектурният облик и функцията на сградата ще бъдат възвърнати.

Неправителствени организации обаче твърдят, че тази инициатива всъщност ще бъде поредният негатив върху термалното наследство на столицата и подобно на Централната баня, сградата няма да възвърне оригиналната си функция, а ще бъде превърната в Център за върхови постижения като така пренебрегне основния си потенциал да бъде отново баня.

Прочетете повече за софийските минерални бани

Историята на баня Овча Купел 

На 30 ти септември 1858 г. София става обект на най-силното земетресение в съвременната история на града. Епицентърът е на 10 км югозападно от центъра, а трусът е усетен далеч. В следствие на това в полето между София и Горна баня, в днешния квартал “Овча купел”, изниква нов минерален извор. Мълвата за лечебните свойства на водата бързо добива известност в цяла България. Около извора се сформира и постоянна общност, която по-късно дава началото и на съвременния квартал.

Още през 1891 г. бива приет първият Закон за минералните води. В София тогава се създава специализирана общинска служба за управление на столичните минерални води и бани и тъкмо тя се заема с извор “Овча купел”. 

Баня “Овча купел” – екстериор

Баня Овча купел е изградена по проект на известния арх. Георги Овчаров през 1928 г. 

Стилово сградата носи елементите на класическата архитектура със своя изявен фронтон и полукръгла входна част, декорирана от пиластри, но прочетени през влиянията на навлизащия тогава у нас модернизъм. През 1933 г. банята престава да бъде само хигиенна като става част от лечебен комплекс или по-точно профилакториум. Впоследствие сградата  е обявена и за паметник на културата, поради високата си архитектурно-художествена стойност.

Повече от петдесет години банята в Овча купел е важна централна част от живота в квартала като е отворена за обществено ползване до края на 80-те години на миналия век, когато балнеолечебният център преустановява дейността си. Тогава сградата бива затворена за ремонт и никога повече не отваря врати.

Прочетете повече за потенциала на софийската минерална вода

Баня Овча Купел в наши дни

След 1989 г. сградата е жертва на дела за собственост и прилежащите към собствеността отговорности по опазване и облагородяване. По съдебен ред тя попада в активите на ведомството на Министерството на Здравеопазването, където години наред не се предприемат мерки за реставрация и управление на сградата.

В 10: 30 ч. сутринта на 6-ти септември 2017 г. сградата е опожарена и това нанася сериозни щети. Инцидентът отново насочва обществения интерес към сградата и става публичен фактът, че на на 24-ти ноември 2016 г. сградата е станала собственост на Столична община. 

Баня “Овча купел” – интериор след пожара

Решението за приемането на баня Овча купел от Столична община обаче е пряко обвързано с предоставянето на управлението на банята на Регионален исторически музей – София. В този ред музеят участва в партньорство с няколко университета по ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”.

Процедурата е позната на обществото, защото по същия начин Централна софийска баня бива “възстановена”. Тогава едното крило на сградата добива статут на музей, банята работи с ограничен капацитет, а едва 1/5 от дебита на минералния извор се усвоява пълноценно. 

След обществено недоволство и неясноти по проекта за баня Овча купел през 2016 г. амбициите на Столична община за перспективите на термалния център избледняват. 

През 2019 г. се обявява обществена поръчка за пpoeĸтиpaнe и изпълнение нa peĸoнcтpyĸциятa нa баня Овча купел. Проектът включва, както възстановяване на бaлнeoлoжĸия ĸoмплeĸc, така и cъздaване на „Цeнтъp зa въpxoви научни постижения“.

Обществената поръчка за реконструкция на минералната баня в Овча купел се прекратява, след като Националният институт за недвижимо културно наследство изпраща становище до общината, че проектът не е съобразен с историческата стойност на сградата.

На 7-ми март тази година кметът на община Овча купел съобщава, че в следващите дни очаква да започне дългоочакваният ремонт на банята. Възложител е отново Регионален исторически музей – София, а финансирането е от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ с около 3 млн. лева и около 4,5 млн. от общинския бюджет.

Проектът, който предстои да бъде осъществен все още не е публикуван, за да могат гражданите да се запознаят с него, а от Българска Асоциация за Термално Наследство (БАТН) твърдят, че от НИНКН са отказали да им го предоставят, когато са го поискали по Закона за достъп до обществена информация.

Четете тук за случая “Централна минерална баня” в статия на арх. Анета Василева за Тоест

Кметът г-н. Ангел Стефанов твърди, че “Архитектурният облик и основната функция на сградата се запазват”. От публикацията на г-н Стефанов обаче не става ясно, че сградата на баня Овча купел ще придобие смесени функции. Два от етажите следва да бъдат отредени за целите на „Цeнтъp зa въpxoви научни постижения“. А само партерният етаж ще заеме функциите на минерална баня. 

Тези подробности не са споменати и в официалния сайт на Регионален исторически музей. Там е описано, че “Минералната баня „Овча купел“ ще бъде реставрирана като модерен балнеоцентър с активното използване на безценната минерална вода.”.

Българската асоциация за термално наследство се опасява, че съдбата на баня Овча купел може да не бъде изключение и сградата да загуби лечебната си функция завинаги. Това би противоречало и на желанието на гражданите за бъдещето на банята. В публикация във Фейсбук, те си спомнят:

“Този флашмоб пред баня “Овча купел” не помогна и тя все пак ще бъде превърната в Център за върхови научни постижения (разбирайте офиси на БАН). Казват, че частично ще се възвърне и термалната ù функция, но така казваха и за Централна минерална баня преди 11 г., когато превърнаха югозападнoто ù крило в музей.”

Баня “Банкя” след обновяването

Четете тук за новия живот на минералната баня в Банкя

Каква ще бъде съдбата на банята в Овча купел и ще последва ли тази на Централната баня, която така и не получи обещаната си функция за баня или пък ще бъде възстановена като такава, но реалното и въвеждане в експлоатация ще бъде усложнено, така както в момента се случва в Банкя, предстои да разберем. Разбира се, възможен е и трети, оптимистичен сценарий, за какъвто обществото и неправителствените организации се борят от години.

Ресурсът на водите на София е неограничен. За съжаление обаче усвояването и адекватното му използване, почти никога не са се реализирали на практика в съвременното управление на столицата. 

Четете още за водния ресурс на столицата – Как реките могат да се превърнат в социални градски зони?