Skip to main content
search

В наши дни повечето хора, чувайки думата вила, си представят най-разнообразни по образ и предназначение сгради. От луксозни къщи за почивка до малка постройка със зеленчукова градина в почти обезлюдено село. Но какво в действителност е вилата, поне според първоначално заложения в нея смисъл?

Митология

Вилата като типология на жилищното обитаване води началото си още от времето на Римската империя. Тя обаче е натоварена със значение, което отива отвъд задоволяването на основните човешки потребности и нуждата от подслон. В нея е вплетена дълбоката вътрешна нужда от присъствието на фантазното в ежедневието и изначалната връзка на човека с природата. Според различни писания вилата не може да бъде осмислена без наличието на града, който е в образа на строгата и подчиняваща действителност. Само извън него, човешкият дух може да бъде освободен, да се наслаждава и съзерцавайки природата да достига до прозрения за собствения си живот.

“Бягство в Египет” на Клод Лорен,1620 / Източник: Google Images

Въпреки че вилата въплъщава образа на същинска идилия сред природата, според Марксистките схващания за света, тя крие в себе си и друго послание. Тъй като по начало притежаването на вила извън града е било възможно единствено за аристократичната и буржоазната прослойка в обществото. Според Маркс това е средство, чрез което се утвърждава доминацията им в съществуващата социална и икономическа структура, в опит истинските подбуди да бъдат скрити от самите тях и от останалите зад привидно чистата идея за духовно извисяване и доближаване до природата и божественото начало.

Назад във времето

Много за вилата научаваме и от различните форми на изкуство – илюстративно и писмено. Ясно може да бъде проследен нейният генезис и трансформация през различните периоди, не само в архитектурно отношение, но и значението и в живота на хората. 

Леон Батиста Алберти определя два типа вили – самоиздържащи се, които притежават стопанска част или ’per simplices diletto‘ (за простичка наслада), които са посветени на рекреация и удоволствия. Въпреки това вилите са функционирали по-скоро като сателити към орбитата на града, отколкото напълно самостоятелно, като са разчитали на ресурси и транспортни връзки.

План на вилата на Адриан в Тиволи, Италия / Източник: Google Images

Ако обърнем поглед към началото и имперски Рим ще забележим, че вилата на Адриан в Тиволи, която по площ се равнява с територията на целия Помпей, е въплъщавала по-скоро идеята за вилата като божествено преживяване. Ансамбълът от 30 постройки, които танцуват по терена, образуват различни пространства за почивка сред природата в комбинация с многобройни басейни, фонтани, бани и градини.

Снимка на част от руините на вилата на Адриан в Тиволи / Източник: Google Images

В Средновековието култът към извънкрепостния начин на живот толкова нараства, че интериорите на замъците изобилстват от огромни гоблени и килими, пресъздаващи сцени от идеалистичната и бохемска атмосфера на далечната вила – там, където сбирките са шумни, музиката и танците се вихрят под нощното небе, а храната е сочна и току-що набрана от градината.

Вилата на Медичите (1666) в Рим / Източник: Google Images

През 17-ти и 18-ти век френски и британски художници стават все по-запленени от идеята да изобразят идеалната вила с перфектно подредена градина, което в действителност не е присъщото за вилите, а по-скоро за дворцовите палати. Отличителен пример със своите пейзажи на Клод Лорен като в действителност много архитекти от този период черпят вдъхновение именно от неговите фантазмени изображения на живота във вилата.

През 19-ти век, когато Импресионизмът се разгръща в творчеството на Клод Моне, сентенцията на вилата достига своя апогей. 

Тя е изрисувана по-скоро като атмосфера, в която върховата форма на красотата в живота е постигната.

“Водни лилии” на Клод Моне / Източник: Google Images

Елегантността на Паладио

Отличителен е ренесансовият прочит на темата на архитекта Андреа Паладио, който твори през 16-ти век. Той проектира поредица от вили, предимно в северната част на Италия, а в книгите си пише, че основните цели на тази типология сгради са именно – необезпокоявано пространство за съзерцание, подобряване на здравето сред природата и възстановяване на духа от забързания градски ритъм.

Характерно за творчеството му е опитът за създаване на архитектурно пространство, чиято атмосфера да въплъщава идеалния начин на живот. Така например вила La rotunda, намираща се в покрайнините на Виченца, Италия, е смятана за емблематичен пример, заради специфичната си пространствена организация и необикновената комбинация от архитектурни елементи.

Централното пространство в La Rotonda / Снимка : Google Images

Сградата, разположена на върха на хълм, създава усещане за монументалност и действа по-скоро като знак, заради компактната си кубична форма и еднаквите фасади, които се състоят от античен портик и монументално стълбище, водещо нагоре. Интересно е, че при влизане и излизане, независимо от коя страна, човек би възприемал винаги една и съща зрителна перспектива. Вътрешността на вилата – обрисувана с фрески, създава усещането за църковна обстановка, а като кулминация се явява централно разположения на тавана пробив (окулус). Тази атмосфера и пространствена организация силно подчертава поставянето на човека в центъра, спрямо заобикалящия го свят и напомня още повече за ренесансовата идеология.

Съвременна интерпретация на творчеството на Паладио в картина на Карл Лаубин / Източник: Google Images

Демократизация на традиционната вила

Още от края на 19-ти век започва силното „демократизиране“ на вилата. Този термин се използва тъй като все повече и повече представители на средната класа придобиват достатъчно средства, с които да инвестират в дом извън града. А през 20-ти век с навлизането на урбанистичните идеи за „града като градина“,  първоначалното етимологично съдържание на думата „вила“ съвсем започва да се размива и губи. Постепенно всяка една свободностояща къща или сграда с повече отворени и зелени пространства, различна от гъсто застроените блокове в същинското градско ядро, бива наричана вила.

Вила Савоя (1930) в Поаси, Франция на архитект Льо Корбюзие / Източник: Google Images

Въпреки това, тези промени не изменят еволюцията на традиционната извънградска вила като разновидност, а по-скоро омаловажават употребата на думата „вила“ като определяща една конкретна типология.  Льо Корбюзие, например, има значителен принос в модернистичната интерпретация на извънградската вила, но затова ще ви разкажа по-подробно в отделна статия.

Стил и форма

Въпреки че през годините архитектурната типология – вила, се е запазила, тя никога не е била фиксирана във формата си, тъй като основното и предназначение е забавление, а то само по себе си няма ясна дефиниция. Още от времето на Медичите и тяхната вила във „Фиезоле“, разположена на хълм над Флоренция, може да се проследи, че вилата е била не само отражение на статут, но и на епохата, в която е създадена, стремеейки се да бъде актуална.

Вилата на Медичите във Фиезоле, разположена на хълм над Флоренция / Източник: Google Images

Все пак вилите могат да бъдат разделени в две категории според формата си: компактни-кубични (като La Rotonda) и отворени-разпръснати (вилата на Адриан в Тиволи).

Пример за компактна е „Вилата на Мистериите“ в непосредствена близост до Помпей. Тази форма съществува, тъй като линията между града и вилата не е все още ясно определена и това провокира формата да е по-строга по периферията, но да се разгръща отвътре под формата на вътрешни дворове и лоджии. Тук специално допълнителна връзка с природата се е търсила чрез перспективни рисунки по стените, които сякаш продължават пространството на стаята в безкрая.

Всъщност класическите вили са по-скоро несиметрични, свободни и до някаква степен хаотични. Те дават възможност на собствениците постоянно да добавят нови стаи, а самата вила да расте като жив организъм в пространството, подчертавайки специфични гледки в пейзажа и подчертавайки връзката с природата.

Връзка с природата. Поглед от вила в Лангсайд, Глазгоу. / Източник: Архив на RIBA

Вилата като знак

Можем да кажем, че вилата се е превърнала в знак на непрестанния диалог между човека и природата в търсене на баланс. Тя е уникална като сградна типология и не би загубила своя смисъл тъй като носи в себе си и изразява във физическа форма универсални теми и послания, които винаги ще бъдат част от човешкото преживяване, дори и да бъдат пречупени през призмата на съответната епоха и исторически контекст.

“Атлантис на разсъмване” на художника Карл Лаубин / Източник: Google Images

Станимира Гетова

Архитект със страст към всевъзможни архитектурни явления в заобикалящия ни свят. Обича четенето, история, изкуство, танци и рисуване. Вярва, че пътуването е безценен източник на вдъхновение, нови знания и представи за света.

Остави коментар

Close Menu