Skip to main content
search

Изживяването на всеки един от нас в града, който живеем, учим, работим или обикаляме за първи път, е специално за всеки един от нас. Независимо дали някой посещава дадено място за първи път или е живял там през целия си живот, неговите преживявания, свързани със заобикалящото го пространство са оформени на база личните му сблъсъци, възприятия и комуникация с нея. 

Докато за един градът може да бъде постоянен източник на вдъхновение, то за друг той може да се превърне просто във фон на ежедневните преживявания. Именно в моментите, в които спрем да преоткриваме средата около нас или изчерпаме вдъхновенията си от нея, игровизацията на познато за нас пространство може коренно да промени начина, по който го възприемаме. 

Освен да опознаваме града, тя може да ни помогне и да бъдем по-активни граждани, като ни въвлече в подобряването на средата, в която живеем. 

Какво означава игровизация?

Игровизацията или геймификация (от английски: gamification), представлява прилагането на игрови елементи и механизми в неигрови ситуации. В градските пространства това може да бъде приложено чрез дигитални или физически методи, които ни предизвикват буквално да започнем да “играем” със средата, тоест да си взаимодействаме с нея по атрактивен начин, което от своя страна ни принуждава да я опознаем по съвсем различен начин и ни представя нейни ценности и характеристики, които не сме забелязвали допреди това.   

За физическа игровизация се смята, например, стълба в метрото в Стокхолм нарисувана като пиано, която предизвиква хората да се изкачат по нея, вместо да поемат по ескалатора. Инициативата ПОдЛЕЗНО в България също предприема подобен подход за преобразяване на подлезите и привличане вниманието на минувачите по различни начини. 

Интервю в ПОдЛЕЗНО, прочетете тук!

Една от първите наченки за дигитална игровизация на градовете ни и може би до днес най-известният пример е хитовата игра Pokémon GO. Тя е пионер в игровизацията на града и познатите ни улици чрез интегрирането на добавена реалност чрез използване на мобилни устройства.

Игровизацията обаче може да бъде прилагана и по други начини като с наслагване на ново дигитално или визуално съдържание върху позната среда чрез сканиране на пространството, работа с QR кодове със скрита информация за определен регион, улица, сграда, статуя, която ни предизвиква да се впуснем по улиците на града и да преоткриваме неговите скрити тайни. Същите методи могат да бъдат използвани и за събиране на информация, различни мнения и сигнали от посетителите и гражданите на града.

Прочетете тук за инициативата на Варна да активира обществени пространства с конкурс за градско изкуство на асфалт

Стъпалата в Стокхолм. Снимка: Actipedia

Феноменът Pokémon GO и активизацията на града

Идеята да сме в дигиталното и физическото едновременно се оказва магнетично усещане, което ни помага да преоткрием ново измерение, с което да се насладим по нов начин на пространствата около нас. 

С подобен подход Pokémon GO превзе света с интерактивната си добавена реалност (augmented reality) и функциите за проследяване на местоположението, които накараха младежите да излязат по улиците и да преследват въображаеми покемони скрити из пространствата на града.

Със смартфон в ръка всички “хващаха” покемони на реални, физически места, докато от една страна преоткриваха градовете като бяха предизвикани да излязат от обичайните периметри, в които прекарват по-голямата част от времето си.

Изведнъж градът придоби още един виртуален слой.

Всеки търсеше до коя сграда кой покемон се намира или по коя улица трябва да минем, за да открием най-редкия вид. Пространствата постепенно започнаха да се дефинират не само от физическите им характеристики, но и от дигиталния слой на практика скрит в телефоните ни.

Още си спомням как на практика по архитектура в Германия във втори курс един цял град кипеше от студенти, които обикаляха напред-назад с телефон в ръка и обсъждаха локациите на най-редките покемони. Еуфорията около играта тогава определено успя да трансформира начините, по които възприемаме градовете и говорим за тях. Това от своя страна стана повод да се търсят други начини, чрез които подобна интеракция може да бъде полезна на града и общностите в него. 

Игровизацията – възможност за предизвикване на комуникация

Познато е, че класическите видеоигри в дигиталния свят често предизвикват социална комуникация между участниците на онлайн арената. Градостроителите вярват, че тяхната сила като катализатор на социални интеракции може да бъде използвана и във физическата градска среда. В постковид обществото хората все повече се нуждаят от различни подбуди, които да предизвикат социално общуване и интеракция. В такива случаи игровизацията на града може да стимулира създаването на нови контакти и по-стабилни градски общности.

Снимка: Колективът

Предимството на игровизацията е, че подобни подходи не изискват влагането на много време и пари, но успяват да преобразуват коренно усещането ни за едно пространство. Поради липсата на нуждата от изграждането на нови физически елементи, тези методи също така не накърняват локации с определени архитектурни или исторически ценности. 

Няколко проектаи от света, активиращи градските пространства

Hello Lamp Post, е проект за социална ангажираност, който позволява на хора в 25 града по света да провеждат разговори с различни обекти от улицата. Идеята е, че в чат разговори с обекти от региона, в който живеят или се намират, те могат да повлияят на бъдещото развитие на локацията като споделят своята визия в разговор с улична лампа или кашпа с цветя. Подобен игрови подход предизвиква хората да изпробват на пръв поглед странната функция и споделят мнението си за градската среда и да поощряват промени в нея. 

Снимка: Hello Lamp Post

SeeClickFix е приложение за отбелязване на нередности из града. Потребителите му могат да правят снимки на проблеми, които виждат в градската среда и съответно да ги изпращат на местните управи. Освен това чрез него те могат да споделят обратна връзка или да задават въпроси към съответните общини.

В Панама Сити местни активисти поставят джаджи, които са чувствителни към движение. Всеки път, когато кола мине през дупката тя изпраща Туит, който казва “Поправи ме”. Тази инициатива спомага за подобряването на пътищата в града, като изпраща сигнали към местната управа.

Вариант за използване на добавена реалност за исторически разказ на градовете.

Много подобни похвати могат да бъдат използвани, за да подобрят градовете ни по различни начини, чрез въвличане на общности в дигитална среда, която обаче влияе на реалната такава и спомага за нейното развитие. 

Много градове, където са изпробвани такива инициативи, дават обратна връзка, че това подобрява отношението между институции и общности и като цяло им разрешава проследяване на само на проблемите, но и на активните локации в градовете, където се събират повече хора и им помага да правят различни статистики, които впоследствие влизат в анализите и практиките за подобряване на градската среда. 

Подобни експерименти биха работили много добре и в българския контекст в градове с редица проблеми на градската среда, които обаче са обживени и населявани от активни граждански общности. Въвличането им чрез игри в дигиталното пространство изисква много по-малък ресурс, но доказано води до добри и ефективни резултати.

Подобен опит за активиране на пространството, чрез дигитални методи у нас е проектът “Един човек”, който бе разположен на мястото на бившия мавзолей в столицата. Той представляваше дигитална скулптура на човек с множеството екрани, разположени върху него, на които на живо се излъчваха сцени от околността, въвличайки всички хора наоколо да бъдат активни участници в изкуството. Инсталацията, разбира се, имаше и скрити социални послания и бе своеобразна “градска реакция на съвременността”.

Повече за проекта “Един човек, прочетете тук”

Хрумват ли ви и други дигитални идеи, които бяха направили градът ви по-добър за живеене?

_________________________________________________________________

Вижте как една малка намеса, може да промени начина, по който хората използват пространството:

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu