По следите на белия пластмасов стол

Не е ли интересно как продуктите на дизайна, които са най-масови и най-близо до нас, изобщо не ни правят впечатление? Те се превръщат в ежедневие, в нещо банално, у нас будят усещането, че винаги са били там и винаги ще бъдат. Може би един от най-популярните такива е именно белият пластмасов стол или т.нар. моноблок.

Скоро, обикаляйки улиците на града, пред очите ми за милионен път се появи онзи до болка познат бял пластмасов стол от градината на баба ми и дядо ми. Този път обаче в съзнанието ми изникна въпросът:

Откъде се е появил този стол? Защо е навсякъде около нас?

Вариации на белия пластмасов стол. Снимка: www.realliving.com.ph

Разбира се, това ме подтикна да започна да проучвам, да се ровя в дълбините на интернет. Оказа се, че всъщност белият стол е цял културен феномен и много други преди мен са си задавали същите въпроси.

Моноблокът е най-продаваната масова мебел на всички времена.

Няма кътче на планетата, до което той да не е достигнал, или пък локация, в която той да не е повлиял на живота на местните общности. Предполага се, че днес столът има над милиард копия из целия свят и противно на всички очаквания той продължава масово да се произвежда. Това го превръща и в едно от най-противоречивите изделия на планетата.

Как пластмасовият стол се е превърнал в културен феномен?

Причините за популярността и масовото производство на белия пластмасов стол всъщност са много логични. Той има неоспорими качества, нужни на един успешен продукт на дизайна – той е стабилен; водоустойчив; произвежда се лесно и бързо; позволява безпроблемно съхранение и превозване; изграден е от евтин и лесно достъпен материал – пластмасата, който от своя страна позволява реализирането на единната му структура, която не се нуждае от никакви сглобки. Това дава и името на стола – единен блок – моноблок.

Френският моноблок. Снимка Monbloc Album, hatjecantz.de

За произхода на моноблока има няколко теории. Едната от тях гласи, че той е базиран на оригиналния дизайн на канадеца Дъглас Симпсън от 1946 г., на основата на който пред 70-те започва масовото производство на стола. Други източници твърдят, че създателят му е френският инженер Хенри Масоне с неговия дизайн “Fauteuil 300” от 70-те години, който пък от своя страна е вдъхновен от дизайна Chair Universal 4867 на Джо Коломбо.

Четете тук как ще изследваме дизайна през културния феномен Instagram

Тези теории съществуват именно защото никой никога не е патентовал дизайна на моноблока. Това става и основна причина за започването на неговото масово производство в най-различни краища на света. Все пак това е евтин, лесен за производство продукт, който безпроблемно изпълнява ключовата си функция – да седиш на него.

Рециклиране на белия пластмасов стол като инвалидна количка. Вече има над 1,2 милиона такива колички по целия свят.

В реалност няма чак толкова голямо значение откъде е произлязъл столът, а в какъв културен феномен и символ на масовата продукция се е превърнал днес.

Символ на равенството или на свръхконсумацията и лошия вкус?

Глобалният успех на белия стол го превръща в един от най-противоречивите предмети на съвремието – някои го описват като “истинското зло на глобализацията”, докато други го наричат “най-перфектният дизайн на планетата”.

В началото на тази година в Германия излиза филмът “Monobloc” на немския журналист и режисьор Хауке Вендлер (Hauke Wendler), който прекарва последните осем години от живота си, проучвайки именно разнопосочните идентичности на този предмет.

Корица на филма на Хауке Вендлер – Monobloc.

“Филмът Monobloc описва как този обикновен стол, ненавиждан от много хора, всъщност завладява света – как разрушава поминъка на някои общности и замогва други, как заплашва природата и добрия вкус. Моноблокът обаче е и културен феномен и незаменим предмет за много хора, за които столът си е просто стол и нищо повече от това.”

Можем да разглеждаме белия стол като своеобразна пазарна революция – материалът, от който се произвежда през годините е станал максимално тънък, а процесът максимално бърз и безпроблемен. И самият стол, и процесът на производството му устояват на времето и на всички предизвикателства на живота на 21-ви век във всички краища на света.

Кадър от филма на Хауке Вендлер – Monobloc.

Няма как да избегнем факта, че белият стол е и един от най-мразените предмети в света (ако не и най-мразеният). Вендлер го нарича “заплаха за добрия вкус”, а много го описват просто с думите “грозен”. В Базел, Швейцария дори столът е официално забранен, защото “нарушава красотата на градския пейзаж”.

Щом е толкова масово мразен как е толкова популярен?

Възможно е причина за това да е фактът, че често моноблокът се свързва с ниския икономически стандарт на голяма част от потребителите си и подсъзнателно се асоциира с бедност и недобри условия на живот. Това качество на стола да достига до различни социално-икономически групи не го ли превръща обаче и в демократичен предмет, който разрешава на хора от всякакви общности да се събират на едно място и да обменят идеи, да споделят щастливи моменти?

Кадър от филма на Хауке Вендлер – Monobloc.

Правейки това проучване попаднах на един коментар, който ме накара дълбоко да се замисля за това какво смятаме за красиво и модерно и какво не, той гласеше:

“Не харесват белия стол, защото го смятат за естетически неиздържан, а си мислят, че е естетически неиздържан, просто защото е толкова масов.”

Не е ли така с всичко всъщност? Никой не харесва масовите неща, докато не станат ексклузивни, а когато и обективно най-грозното нещо стане ексклузивно, то автоматично става модерно и желано? (Вземете предвид новите колекции на Balenciaga, например тази с Crocs)

Революцията на грозната естетика в социалните мрежи. Дори има снимка на моноблок. Снимка: nofilterpub

Във времена, в които естетически неиздържаното става все по-популярно и модерно (погледнете Photo Dump-овете на приятелите ви в Инстаграм) ще изживее ли и белият стол нова визуална революция или ще продължи живота си на евтин и достъпен предмет разкъсван между теориите за капитализма, социално неравенство и вредата върху природата?

Трейлъра на филма Monobloc, гледайте тук: