Наскоро ви представихме историята на арх. Георги Фингов и премеждията, които той среща. Днес ще ви разкажем за един спор, останал в историята на българското архитектурно творчество не само с неговото, но и с името на архитектите Димо Ничев и Никола Лазаров, които пазим в паметта си като също толкова влиятелни.

Зданието на някогашната Централната кооперативна банка (днес друга банка) на ул. „Иван Вазов“ №1, зад Народния театър, е с най-известен автор арх. Никола Лазаров и е създадено чрез конкурсен проект от 1914 г. Всъщност то е било построено още около 1890 г. и е представлявало едноетажна постройка по проект на арх. Даскалов. Сградата бива отново разширена и надстроена в периода 1925-28 г. По отношение на това, арх. Никола Лазаров казва в публикация, че „надстройката от арх. Георги Фингов и арх. Димо Ничев, е загрозила значително неговото произведение с премахването на мансардния етаж и надстройка, фланкираща главния вход на сградата, с промяната на ъгловия купол, и с липсата на достатъчно „внушителна монументалност“. (Източник: sofiazanas.blogspot.bg/2012/07/p-p.html – 10 ред.)  Това изказване не остава без отговор. В своя защита арх. Фингов казва, че сградата преди това вече е била префасонирана дори от самия Лазаров и че мансардният покрив е отживелица. За този спор стана въпрос и в скорошно интервю с Васил Макаринов и Теодор Караколев.

 

Банковата сграда преди преустройството от 1925-28 г. | Снимка: Блог „Стара София“

Какво е оригиналното в тази постройка?

Забележителното е, че тази сграда днес е декларирана архитектурно-строителна и художествена ценност с категория „национално значение“. Това показва справка в картата на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София. Защо, имайки предвид, че тя е плод на много архитекти и преустройства, тя е отречена дори от най-известния си автор и е оправдана с това, че така или иначе вече е била променяна? Все пак, критериите за оценка на Националния институт за недвижимо културно наследство включват автентичност на образа и обратимост на промените, които в случая не са изцяло спазени.

Сградата в днешния й вид | Снимка: Александър Геров, „Капитал“

Въпреки това днес поглеждаме сградата и за нас тя е един безспорен паметник. Това, което виждаме днес, е оригиналът, натоварен с културна стойност. Сградата се е променяла в период от около 40 години, което е малка част от цялото й съществуване досега. За нас тя е ценна, защото е дело на няколко способни автора, без значение каква е била тяхната оценка за нея. Ние имаме знанията и погледа над миналото, с които да открием нейната стойност. За нас е важно, че тя оформя силуета на целия квартал, куполът й с характерната си статуя маркира пресичането на две ключови, исторически улици в града – ул. „Раковски“ и ул. „Иван Вазов“.

Сградата носи паметта на мястото и е неразделна част от обществената представа за него.

В тази сграда откриваме майсторството на арх. Никола Лазаров – монументален главен вход, симетрични решения, подчинени в духа на френския академизъм – отличителни белези на неговото творчество. Заедно с това виждаме и високото качество на работата на Фингов и Ничев, които са създали една цялостна сграда, преливайки неусетно стилистиката на предния архитект в надстроените етажи. Равната линия на покрива пък е плавно свързана със съседната сграда – бившата Търговско индустриална камара, на ул. „Славянска“ 2, която също е дело на тези архитекти. Така класицизмът и сецесионът са се слели в една хармонична композиция, оформяща един от най-красивите и цялостни квартали на София. Поради всички тези причини днес ние опазваме не едноетажната постройка от края на XIX-ти в, а този оригинал, който сме припознали и пазим в паметта си.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Силната автобиография и доброто първо впечатление
Мирослава Николова от HCS разказва за това как да спечелим желаната работа

Първият модул от Сезон 3 на Академия Лидерите бе проведен на 10-ти октомври. За това как д…