Срещам се с екипа на E House Architects в тяхното уютно студио, където арх. Анна Неврокопска ми разказва за наскоро приключилата реставрация на Калпакчиевата къща в гр. Банкя.

Къщата на знаменития старозагорски художник Тодор Калпакчиев е построена през 1925 г. като подарък за съпругата му Елена. Именно нейните инициали – Е.К., са изковани на портата към двора и свидетелстват, че къщата е посветена на нея.

Калпакчиевата къща е изградена в планински курортен характер, а подпокривният етаж напомня фахверкова конструкция.

Стиловите характеристики на сградата силно я отличават от родните архитектурни влияния, като повече напомнят курортната архитектура в Страсбург, където също има минерални извори. Знае се, че архитектът на проекта е българин, завършил образованието си там. Подовата конструкция е изпълнена с бетонов пруски свод – напредничаво за времето си решение.

Арх. Неврокопска споделя, че много преди да започне проекта се е „запознала“ с къщата. Още тогава открива в нея някаква магия и я нарича „Вила Вилекула“. Към момента на срещата къщата е в тежко състояние – дворът е разтурен, а интериорът – разграбен от натрапници. Очакването, че всеки момент ще се разпадне, витае около приказната къща и по други причини. Поради специфичното разположение върху почвен скат и неправилното дрениране на основите, къщата допринася за образуването на свлачище, което отнася масивната ограда на двора и размества основите на сградата. Неподдържаният с години покрив пък спомага за откъсването на една фасадна стена от общата конструкция. Още тогава арх. Неврокопска се е питала: „Защо са изоставили тази прекрасна къща?“.

Състоянието на Калпакчиевата къща преди проекта за реставрация. | Снимка: E House Architects

Начало на проекта за реставрация

Сякаш още с първото посещение на къщата в Банкя арх. Неврокопска разбира, че съдбата ще я доведе отново там. Действително, няколко години по–късно далечен наследник на Калпакчиеви и собственик на културната ценност се обръща към нея за помощ. Похвално е, че той самият е предприел действия да съхрани сградата.

Решението за опазването на Калпакчиевата къща дава началото на изготвяне на архитектурен проект за консервационно-реставрационни дейности, който стартира в края на 2012 г. Междувременно сградата изпада в предаварийно състояние – покривът е силно компрометиран, а фасадата – много наклонена напред.  Общината се принуждава да постави табели „Внимание! Опасен обект.“, за да спре любопитните погледи далеч от къщата.

В предаварийно състояние. | Снимка: E House Architects

Реставрационният проект започва с подробно проучване. Намерено е досието на недвижимата културна ценност в Националния институт за недвижимо културно наследство. Копие от оригиналните чертежи предоставят собствениците. Изготвен е проект за реставрация, максимално доближаващ се до оригинала. Той предвижда съхраняване на всички автентични елементи.

Докато се прави проучването, екипът изследва конструктивното състояние и материалите от градежа на стените и покривното покритие. Знае се, че в миналото семейство Калпакчиеви са били собственици на тухларна „Работник“. Съвсем закономерно се оказва, че всички тухли и керемиди, вложени в строителството на къщата, са тяхно производство. Керемидите са открити в много добро състояние, като голяма част от тях са запазени в настоящата реставрация. Учудващото е, че при експлоатационна годност от 50 години, в конкретния случай керамиката издържа близо 100.

Дограмата на Калпакчиевата къща

За съжаление, дограмата е заварена в много лошо състояние. Въпреки високото качество на дървесината, липсата на поддръжка унищожава красивите дърводелски изделия.

Предписанията в проекта предвиждат на местата, където дървените елементи са изгнили, да се направят същите по образец от място.

Деструктивните проблеми. | Снимка: E House Architects

Предвижда се нова дървена двукатна дограма със същото членение. За огромно съжаление, в последствие се оказва, че това е непосилно скъпо за изпълнение от страна на възложителите. Конструктивният проект е с много висока сложност, за да отговори на съвременните условия за устойчивост. По-голямата част от бюджета покрива цялостното укрепване на сградата и собственикът не е успял и да завърши 100% от предписанията на изготвения проект, т.е. да съхрани дограмите и капаците.

Архитектите правят пълно заснемане на капаците с уговорката, че в по-късен етап те ще бъдат изработени по образец. Това е приоритет.

Къщата на Калпакчиеви получава обществено внимание и дограмата е една от най-коментираните теми в момента. „Това е абсолютно правилно, защото капаците са много характерни за този тип архитектура.“ – споделя арх. Неврокопска.

Характерните капаци, които се предвижда да се добавят впоследствие. | Снимка: E House Architects

Предимствата на дървената дограма

Ако се поддържа, тя е много по-устойчива от пластмасовата. Важно е да се разглежда като пакет в своята цялост, защото тогава е много по–енергоефективна от PVC изделието. То, от своя страна, има един основен недостатък – изолира прекалено плътно и не може да осъществи правилна климатизация на помещенията. Трябва от време на време да се отваря, защото влажността в пространството е много висока и се получава конденз, мухъл и т.н. При дървената дограма съвсем естествено въздухът преминава в малка степен през пролуките – точно толкова, колкото е необходимо да се уравновеси влажността между вътрешния и външния въздух.

 „Чисто естетически дограмата, реализирана от PVC, и двукатната дървена дограма въздействат съвсем различно, поставени на една и съща стена на историческа сграда. В оригинал имаме две равнини на прозорците една зад друга – това придава дълбочина. Само като видиш прозорците знаеш, че тази сграда е стара. Когато се сложи новия тънък стъклопакет на такъв дебел зид, стои чуждо и неадекватно.“

Членението на дограмата, заложено в проекта. | Източник: E House Architects

Санирането на паметници на културата

По закон паметниците на културата не се разглеждат по част „Енергоефективна“ както останалите строителни обекти. Стандартното саниране се отхвърля като подход за опазване. Желателно е да се използват мазилки, които са топлоизолиращи.

„Именно със саниране бяха унищожени множество разкошни фасади.“ – разказва арх. Неврокопска.

Студиото предписва да се възстанови оригиналната мазилка, а именно – обикновена варопясъчна, но в последствие и това не е изпълнено. Точно този тип мазилка е много дебела и също изпълнява функция на топлоизолация.

Въпросът за автентичността

Разнопосочните мнения за Калпакчиевата къща тълкуват автентичността.

При положение, че къщата е недвижима културна ценност и за нея е изготвен проект за реставрация, който максимално се придържа към съхраняването на автентичната субстанция, как се допуска отклонение от проекта?

„По принцип контролът над изпълнението трябва да се приема от Инспектората на Министерството на културата, но той няма достатъчно специалисти, които да извършат обема работа. Оказва се, че няма кой да разгледа изводите от наблюдението на изпълнението на реставрационни дейности по сгради – недвижими културни ценности. Що се отнася до дограмите, в момента има търпимост. Може би това се получава, защото държавата не оказва абсолютно никакво съдействие в това отношение. Много хора си позволяват да сменят дограмата, въпреки че проектът не го предвижда. Някои архитектурни студиа дори го препоръчват и в проекта, въпреки че това вече е обект на задължително съгласуване в НИНКН.“

Препратките на времето

„Да вземем за пример дограмата – правел се е малък растер на прозорците, защото малките стъкла са по-достъпни. Големите са били скъпи. Сега вече можем да правим много големи стъкла, но пък красотата на прозоречното членение неусетно изчезва. Затова е хубаво, когато имаме възможност, максимално да се придържаме не само към формата, не само към общите пропорции, а и към опазване на оригиналния детайл. Точно това ни носи информация как са строили хората навремето, какви материали и техники са използвали. Това е ценното.“

Колкото повече се говори за подобни практики, толкова повече обществото разбира колко наследството е ценно и важно. Високата стойност на оригинала често остава скрита дори за архитектурната гилдия, а за непрофесионалистите е направо невидима.

Крайният резултат. | Снимка: Zdravko Yonchev Photography
Снимка: Zdravko Yonchev Photography

Защо трябва да пазим тези „съборетини“?

Постепенно се променя отношението към опазването на културното наследство. Хората започват да виждат ценност в сградите от миналото.

„Трябва да се говори повече. Радвам се, че хората го забелязват. Нека видят, че капаците ги няма, че дограмите са сменени. Радвам се, че го отчитат.“ – споделя арх. Неврокопска.

Въпреки това, и тотално отричане на подобен подход не е правилно. Възложителят спокойно може да събори къщата, да си построи чисто нова и да му излезе два пъти по-евтино. Направен е компромисен вариант, който запазва голяма част от ценностите на къщата.

„Цялото ни общество спечели от това. Сега в Банкя има още една къща, която пасва на концепцията за сателитно селище на София, в което има минерални бани, където да отидеш да си починеш, а не да отидеш да гледаш същите блокове като в Люлин или в Младост. И дано това да подбуди местните, защото там има още няколко останали автентични къщи, дано и те да се съхранят.“

Калпакчиевата къща преди и след. | Снимка: Zdravko Yonchev Photography

Арх Неврокопска разказва, че е много любопитно да се отиде в Банкя. Градчето изобилства от сгради – недвижими културни ценности, които си заслужава да бъдат видени. Може дори да се направи архитектурна разходка, която да разкаже техните съдби и истории. Трябва да намери някакъв стимул тези къщи да бъдат реставрирани, да се осъзнае тяхната висока ценност.

„Редно е обществото да покаже признателност, че Калпакчиеви са направили реставрацията. Тя е ценна за всички, не само за собствениците. Не знам колко дълъг път трябва да се извърви, за да започне да се случва повсеместно, а да не са единични случаи. Това е в реда на нормалното и така трябва да бъде. Има надежда.“

В края на разговора арх. Неврокопска ми показва проекта за консервационно-реставрационни работи на Калпакчиевата къща – богатият детайл, планова характеристика и обемно-пространствено решение. Красивото членение на прозорците и вратата на терасата придават аристократичен вид на къщата… почти като дворец!

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] намесата върху една сграда със силна идентичност – Калпакчиевата къща в Банкя. Арх. Анна Неврокопска от E House Architects ни разказа […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

От Radisson Blu към InterContinental: един покрив над града
Предизвикателствата и тънкостите в изпълнението на плосък покрив

Срещнах се с инж. Валентин Василев, управител на „Изовал“, който ми разказа повече за изпъ…