Диалогът между руина и съвремие

Архитектурата носи послание, разказва истории и създава принадлежност. Именно затова е важно да обърнем внимание на ценността на архитектурното наследство – особено в периоди, когато нашите следи от миналото биват агресивно изличавани. Във връзка с поредното „случайно“ опожаряване на културна ценност, този път в столицата, ни се иска да поговорим за добрите практики в опазването.

Започват да се наблюдават все повече успешни проекти за реставрация у нас, но сме свидетели и на множество абсурдни изличавания на оригинални следи, които крият огромен потенциал. Икономическият интерес от максимална площ на застрояване, луксозни и масивни здания, „стъпкващи“ средата и провокиращи множество градоустройствени проблеми, заличават органично създадената градска тъкан.

Кога ще осъзнаем истински ценността на културното наследство?

Освен материално съхранено, то трябва да бъде интегрирано в услуга на обществеността. Адаптацията е етапът от намесата, който връща сградата към живот чрез възобновяването на оригиналната или създаване на нова функция на мястото. Често пъти паметниците на културата се превръщат в експонат сами по себе си – най-често това е валидно за археологически следи. Според ценността на обекта, уместни и често прилагани са сценариите за адаптация като музейно пространство или всякакъв друг тип сгради на културата.

Всяка сграда, определена като ценна, e предизвикателство сама по себе си, тъй като предава различна история. Как ще я поднесем на днешния зрител е важна задача на опазването на архитектурното наследство.

Снимка: © AleaOlea architecture & landscape

Във връзка с възможните интерпретации, ще ви разкажем за един проект от студиото AleaOlea architecture & landscape. Те правят реставрация на старата църква на Виланова де Барка (Лейда, Испания). „Санта Мария“ датира от 13-ти век и е представител на готическата архитектура. Засегната от бомбардировките на испанската гражданска война през 1936 г., църквата доскоро е била в тежко руинно състояние. Материални следи са били запазени единствено от апсидата, както и някои фрагменти от централния кораб и западната фасада.

Снимка: © Adrià Goulà

Главната цел на проекта е реставрация на оригиналния облик на църквата и адаптацията й в нова мултифункционална зала. Най-голямото предизвикателство пред архитектите е интерпетацията на липсващите елементи. Те предлагат създаване на нова решетъчна тухлена фасада, оцветена в неутрално бяло, и нов скатен покрив, завършен с арабски плочи. Цялата структура е съставена като нова керамична черупка, която е деликатно укрепена около съществуващите руини.

Аксонометрия: © AleaOlea architecture & landscape

Съвременните принципи на опазване

Добрите практики в опазването на архитектурното наследство съблюдават два важни принципа – важно е новите намеси да бъдат ясно сигнирани, както и да се съхрани максимално автентичността на обекта. Консервацията има за цел да спре деструктивните процеси и да запази руината в състоянието, до което е достигнала. Следват интервенциите със съвременните материали и текстури, които могат да формират интересна взаимовръзка със старината.

Снимка: © Adrià Goulà

Отвън усещането за стария облик на готическата църква от 13-ти век е възстановено. Що се отнася до интериора, намесите са по-сериозни. Студиото залага на изразителни текстури, които подчинява на обединяваща белота в интериора. Те са отчетливо сигнирани, за да подсказват на зрителя границата между старо и ново. Съвременните елементи подчертават патината на времето, която крие истории в несъвършенствата си.

Притокът на естествена светлина е засилен чрез изграждането на нови прозорци, които разкриват красотата на зидарията от 13-ти век. Пространството е дирижирано почти като сценография. Осветителните тела пресъздават светлината от десетки свещи и озаряват интериора.

Проекти като реставрацията на църквата „Санта Мария“ показват как една руина може да се интегрира в съвремието. Дори разрушението, което е претърпяла, има своята възпитателна цел – оригиналните останки разказват история, предават емоция и създават връзка с миналото.

А как една тухлена фабрика у нас чезне от ден на ден можете да прочетете тук.