Main Image: panempropaganda.com
Често обичаме да разсъждаваме за архитектурата и киното, а вече сме ви и разказвали каква е връзката между тях. Почти във всеки филм режисьорите я използват не само като фон, а и като средство за оформяне на цялостно усещане за обстановката. В някои случаи това ни се съвсем съзнателно, а в други не толкова. Научили сме се, че режисьорите са архитектите на киното и че тяхното боравене с архитектурата не се ограничава само до това кое изглежда добре. Откриваме, че препратките често имат много общо със съществуващата среда и това никак не е случайно.
За да подкрепим теорията с примери, ще разгледаме няколко филма. Този път ще пропуснем известни с архитектурата си заглавия като „Метрополис“, „Блейд Рънър“ и „Междузвездни войни“. За сметка на това, ще се спрем върху четири други, които навярно също знаете.
„Изворът“ (1949)
Базиран върху романа на Айн Ранд със същото заглавие, филмът разказва за Хауърд Роурк, архитект, който работи извън рамките на наложения в началото на миналия век еклектичен класицизъм. Вдъхновеният от Франк Лойд Райт образ ни представя проекти, които се противопоставят на наложеното естетическо статукво. Скиците, моделите и сградите, които виждаме във филма, ни напомнят не само на вече съществуващата през 1949 г. Къща на водопада, но и предвещава архитектурните тенденции в идните десетилетия. В обобщения образ на небостъргачите на Роурк можем да открием силуета на IBM Building в Чикаго – една от най-знаковите сгради на Мийс ван дер Рое.
„Хари Потър“ (2001-2011)

“Нужната стая” в замъка “Хогуортс” със своите левитиращи готически сводове. | Image: vignette.wikia.nocookie.net

“Гринготс” изглежда като типичната английска банка със своите тоскански колони. Забавно е как всяка стена има свой собствен наклон. | Image: vignette.wikia.nocookie.net
Филмовата поредица по книгите на Джоан Роулинг беше естествено отражение на зрялото постмодерно общество. Новият прочит на вълшебството с елементи от миналото на западноевропейските религии и суеверия, поднесен с доза хумор и детски поглед, бе чудесният роман за наскоро излязлото от суровия прагматизъм консуматорско общество. Архитектурата в него е подобаваща – искахме Готика и я получихме. В „Хогуортс“ видяхме зали, стълбища, кули и витражи, които не сме виждали дори и в най-изпипаните примери на стила. В допълнение на това открихме и лека ирония в препратките между нашия свят и света на магията. Банката „Гринготс“ е изпълнена в духа на английския класицизъм, но леко крива, сякаш едва пазеща равновесие, а Министерството на магията видяхме като една огромна канализация – подземна, сводеста и с масленозелени плочки.

Министерството на магията във времето, в което то е марионетка на злия магьосник Волдемор. Скулптурата на магическото братство е заменена от монументална статуя, в която магьосниците са носени от прегърбени от тежестта мъгъли (хора без магически способности). | Image: images.ctfassets.net
„Игрите на глада“ (2012-2015)

Жилищният комплекс, в който се развива една от битките е всъщност постмодерно парижко предградие с автор Рикардо Бофил. | Photo: © Laurent Kronental
Представената във филма дистопия, в която светът се управлява от малка група свръхбогати, ни плаши, още повече защото е ситуирана в бъдещето. Виждаме живота на обикновените хора сив – лишен от щастие, но не и от чисто човешки емоции, които с течение на поредицата водят до революция. Като контрапункт виждаме и столицата (Капитолия), в която цветовете и безгрижието са безгранични. Обстановката на военен лагер в родния щат на Катнис е в контраст и същевременно в съзвучие с мащабния град. Общите погледи от него зловещо ни напомнят за плана на Хитлер за световна столица Германия.
Интересен момент е част от перипетиите на Катнис в Капитолия в „Игрите на глада: Сойка-присмехулка част II“. За сцена на унищожителна битка Франсис Лорънс използва не някой криминализиран модернистичен комплекс, а постмодерното парижко предградие Сен-Сан-Дени. В него сградата – триумфална арка и площадът с класицистично звучене се оказват смъртоносна клопка за главните герои.

Макет на Германия – световна столица (тоест преобразения Берлин). Сградата с купола във формата на пресечена пирамида долу вдясно на циклопската зала е всъщност Райхстагът. | Изображение: clioberlin.de
„Гранд хотел „Будапеща“ (2014)
Шедьовърът на Уес Андерсън ни пленява не само със забавно разказаната история за време и място, които подозрително много ни приличат на Централна Европа по време на Втората световна война. Ключови за въздействието на филма са сградите, композицията, движенията в кадрите и цветовете. Всички сме виждали този хотел-замък на някоя картичка, а по време на филма виждаме и неговата метаморфоза. Сякаш можем да определим състоянието му като преди и по време на „соца“. Веднъж го виждаме като торта – в розово и бяло, а след това някак си по-прагматичен, почти като санаториум – сив, с облечени в оранжев текстил тръбни мебели.
Приликите между фантастичната архитектура в киното и тази, която виждаме всеки ден, са много. Неслучайно нейният подбор е толкова внимателен. Чрез нея те ни разказват за това какво е било и какво може да бъде. Тези филми ни изваждат от съвременния контекст и ни пренасят рамо до рамо с героите. Взимайки правилния набор от елементи и добавяйки точната доза фантастика, те ни поставят в близък до нас, почти реален свят.