Main Image: panempropaganda.com

Често обичаме да разсъждаваме за архитектурата и киното, а вече сме ви и разказвали каква е връзката между тях. Почти във всеки филм режисьорите я използват не само като фон, а и като средство за оформяне на цялостно усещане за обстановката. В някои случаи това ни се съвсем съзнателно, а в други не толкова. Научили сме се, че режисьорите са архитектите на киното и че тяхното боравене с архитектурата не се ограничава само до това кое изглежда добре. Откриваме, че препратките често имат много общо със съществуващата среда и това никак не е случайно.

За да подкрепим теорията с примери, ще разгледаме няколко филма. Този път ще пропуснем известни с архитектурата си заглавия като „Метрополис“, „Блейд Рънър“ и „Междузвездни войни“. За сметка на това, ще се спрем върху четири други, които навярно също знаете.

„Изворът“ (1949)

Image: fakespace.uk
„Окепазената“ от колегите на Роурк жилищна сграда Cortlandt Homes. | Image: bigi.org.uk

Базиран върху романа на Айн Ранд със същото заглавие, филмът разказва за Хауърд Роурк, архитект, който работи извън рамките на наложения в началото на миналия век еклектичен класицизъм. Вдъхновеният от Франк Лойд Райт образ ни представя проекти, които се противопоставят на наложеното естетическо статукво. Скиците, моделите и сградите, които виждаме във филма, ни напомнят не само на вече съществуващата през 1949 г. Къща на водопада, но и предвещава архитектурните тенденции в идните десетилетия. В обобщения образ на небостъргачите на Роурк можем да открием силуета на IBM Building в Чикаго – една от най-знаковите сгради на Мийс ван дер Рое.

„Хари Потър“ (2001-2011)

„Нужната стая“ в замъка „Хогуортс“ със своите левитиращи готически сводове. | Image: vignette.wikia.nocookie.net
„Гринготс“ изглежда като типичната английска банка със своите тоскански колони. Забавно е как всяка стена има свой собствен наклон. | Image: vignette.wikia.nocookie.net

Филмовата поредица по книгите на Джоан Роулинг беше естествено отражение на зрялото постмодерно общество. Новият прочит на вълшебството с елементи от миналото на западноевропейските религии и суеверия, поднесен с доза хумор и детски поглед, бе чудесният роман за наскоро излязлото от суровия прагматизъм консуматорско общество. Архитектурата в него е подобаваща – искахме Готика и я получихме. В „Хогуортс“ видяхме зали, стълбища, кули и витражи, които не сме виждали дори и в най-изпипаните примери на стила. В допълнение на това открихме и лека ирония в препратките между нашия свят и света на магията. Банката „Гринготс“ е изпълнена в духа на английския класицизъм, но леко крива, сякаш едва пазеща равновесие, а Министерството на магията видяхме като една огромна канализация – подземна, сводеста и с масленозелени плочки.

Министерството на магията във времето, в което то е марионетка на злия магьосник Волдемор. Скулптурата на магическото братство е заменена от монументална статуя, в която магьосниците са носени от прегърбени от тежестта мъгъли (хора без магически способности). | Image: images.ctfassets.net

„Игрите на глада“ (2012-2015)

Жилищният комплекс, в който се развива една от битките е всъщност постмодерно парижко предградие с автор Рикардо Бофил. | Photo: © Laurent Kronental

Представената във филма дистопия, в която светът се управлява от малка група свръхбогати, ни плаши, още повече защото е ситуирана в бъдещето. Виждаме живота на обикновените хора сив – лишен от щастие, но не и от чисто човешки емоции, които с течение на поредицата водят до революция. Като контрапункт виждаме и столицата (Капитолия), в която цветовете и безгрижието са безгранични. Обстановката на военен лагер в родния щат на Катнис е в контраст и същевременно в съзвучие с мащабния град. Общите погледи от него зловещо ни напомнят за плана на Хитлер за световна столица Германия.

Капитолия | Image: panempropaganda.com

Интересен момент е част от перипетиите на Катнис в Капитолия в „Игрите на глада: Сойка-присмехулка част II“. За сцена на унищожителна битка Франсис Лорънс използва не някой криминализиран модернистичен комплекс, а постмодерното парижко предградие Сен-Сан-Дени. В него сградата – триумфална арка и площадът с класицистично звучене се оказват смъртоносна клопка за главните герои.

Макет на Германия – световна столица (тоест преобразения Берлин). Сградата с купола във формата на пресечена пирамида долу вдясно на циклопската зала е всъщност Райхстагът. | Изображение: clioberlin.de

„Гранд хотел „Будапеща“ (2014)

Image: blog.nationalgeographic.org

Шедьовърът на Уес Андерсън ни пленява не само със забавно разказаната история за време и място, които подозрително много ни приличат на Централна Европа по време на Втората световна война. Ключови за въздействието на филма са сградите, композицията, движенията в кадрите и цветовете. Всички сме виждали този хотел-замък на някоя картичка, а по време на филма виждаме и неговата метаморфоза. Сякаш можем да определим състоянието му като преди и по време на „соца“. Веднъж го виждаме като торта – в розово и бяло, а след това някак си по-прагматичен, почти като санаториум – сив, с облечени в оранжев текстил тръбни мебели.

Хотелът след префасониране в духа на зрелия модернизъм. | Image: http://blogs.iac.gatech.edu
Преобразеният интериор. | Image: conceptartworld.com

Приликите между фантастичната архитектура в киното и тази, която виждаме всеки ден, са много. Неслучайно нейният подбор е толкова внимателен. Чрез нея те ни разказват за това какво е било и какво може да бъде. Тези филми ни изваждат от съвременния контекст и ни пренасят рамо до рамо с героите. Взимайки правилния набор от елементи и добавяйки точната доза фантастика, те ни поставят в близък до нас, почти реален свят.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Разходка из модернистичен Смолян
Режисираните пространства в центъра на родопския град

Какъв по-хубав момент за предприемане на архитектурна разходка в наближаващия дълъг уикенд…