Обликът на българските зимни курорти през миналия век

Зимните курорти в България са често избирана дестинация за туризъм през студените месеци. Утвърдили се като такава през втората половина на XX век, те неизбежно претърпяват изменения по времето на Прехода. Въпреки това основните принципи на устройствено планиране, заложени при проектирането им, както и архитектурното  оформление на отделни сгради, създават устойчив облик. Можем да разпознаем тези принципи дори в презастроените части на курортите, както и под новата мазилка и нелогично остъклените обеми на санираните сгради. 

Нека да проследим какъв е бил обликът на най-известните зимни туристически дестинации у нас до преди 20 години.

Боровец

Историята на Чамкория (предишното име на Боровец) започва през 1896 г., когато княз Фердинанд построява тук лятната си резиденция. Постепенно с развитието на културата за свободно време и пътуванията селището се разраства и се превръща в климатичен курорт.

картичка: Изглед от Боровец

През 60-те и 70-те години на миналия век, вече получил новото си име Боровец, курортът се утвърждава като най-големия център за зимни спортове на Балканите, което е съпроводено с усилен строеж на ски-влекове и лифтови съоръжения. Оформят се широки писти, изграждат се множество хотели в алпийски стил по модела на френския курорт Les Arcs в Савойските Алпи във Франция.

вляво: хотел “Мура”, Боровец/вдясно: хотел “Les Arcs 1600”, Френски Алпи

Характерно за тогавашното планиране на Боровец, както и на останалите ни зимни курортни градчета, е разполагането на хотелите като самостостоятелни сгради в природна среда – модернистичен принцип на свободно застрояване, на големи отстояния едни от други. Добър пример за прилагането на този принцип е хотел “Еделвайс”, проектиран в духа на модернизма, но отчитащ локалния контекст. Този подход към архитектурата го причислява към стила на критическия регионализъм, който е отчетлив в късната българска следвоенна архитектура.

Боровец, Хотел-ресторант “Еделвайс”

Друг елемент от архитектурния фонд на Боровец е знаковият за периода хотел “Рила”, който по това време е създавала фронта на курорта към ски-пистите и влековете и до ден днешен остава най-яркия символ на курорта.

Нов център на Боровец

Банско

Дълги години Банско запазва облика си на възрожденско градче, включително и в периода на социализма. Тогава градът се характеризира с предимно ниско застрояване и отделни по-високи сгради като хотел “Пирин”. Друга от емблемите на курортното градче от втората половина на века е автогарата, построена през 1973 г., повлияна от стила на брутализма, примесен с елементи на българската традиционна архитектура.

Банско през 80-те

Повече за съдбата на автогарата в Банско научете тук

Селището започва развитието си като зимна курортна дестинация в периода на т.нар. “развит социализъм”. През 1986 г. в института по териториално устройство арх. Петко Еврев, след спечелен национален конкурс за плана за устройство на курорта Боровец, разработва такъв проект и за Банско.

Екипът на арх. Еврев развива концепцията за териториално устройство на Банско, като се стреми към съвместяване на постоянно обитаване с развитие на дестинация за зимен туризъм. В плана се взима предвид опазването на природната среда в планината от прекомерно изграждане на ски-комплекси и нарушаване на природните и културни ценности. Проектът предлага изграждането на ски-комплекс в ниската част в близост до Банско като негова курортна зона, а въжена линия обслужва града.

Промените в плана за управление на Пирин

Пампорово

Началото на туризма в малкото курортно градче е поставено през 30-те години на XX век с построяването на пансион за туристи от Никола Чичовски. По това време Пампорово е посещаван предимно през летния сезон, но с учредяването на държавното туристическото предприятие „Балкантурист” през 60-те и 70-те г. на XX век в курорта се изгражда инфраструктура, която допринася за популяризирането му като локация за зимен туризъм у нас и в чужбина.

Автогарата в Пампорово проект на арх. Олег Николов. През 1987 с тази сграда арх. Николов лауреат на световното биенале за архитектура.

Постепенно се появяват първите хотели, които оформят тогавашния облик на Пампорово. Първият съвременен хотел-ресторант „Снежанка“ отваря врати през 1961 г., след него „Орфей” (1965), „Панорама” (1969), „Мургавец” (1972), комплексът „Преспа-Рожен” (1974), а през 1982 г. е построен и „Перелик”, който става емблема на курорта. 

Притегателен център за туристите става телевизионната кула „Снежанка” със заведение в нея, което разкрива панорамна гледка към планината. Въведени са в експлоатация и четири седалкови въжени линии и три стационарни ски влека, а общата дължина на пистите за алпийски дисциплини по това време е над 15 километра.

картичка: Пампорово – към връх Снежанка

Зимните курорти у нас само допреди няколко години са били еталон с умелото си устройствено планиране, съобразено с природните дадености и ценности, и архитектурния си фонд.  В съвременния свят, където капитализирането на природата е неизбежно, съществува опасност от презастроване на курортните ни селища и нарушаване на екологичното равновесие в природните паркове, от които те са част.

През последните десетилетия този проблем става все по-отчетлив и тоталните промени в облика на зимните ни курорти все повече се приближава до съдбата на летните ни такива, които отдавна са загубили ранния си модернистичен чар.

Все по-важно ще бъде да изграждаме култура на устройствено планиране и внимателно да предприемаме всяка бъдеща инвестиционна и строителна дейност, за да запазим природното и културно наследство, което имаме.