5 български църкви, преустроени в такива от Античността до ХХ век

Предстоящите Великденски празници са пряко свързани с християнските традиции и обичаи. По този повод ще се разходим из пет български храма, които за разлика от първоначалните ни очаквания не са построени за църкви. Всички те са преустроени и превърнати в църкви впоследствие, първоначално построени с друга функция, а днес са важна част от архитектурното ни наследство.

При тях интерес представлява липсата на специфични планови и пространствени характеристики, които биха съществували при новопостроени църкви, изградени по канона. Всяка от тях има различна история и архитектурен език, които я правят автентична и значима за историята ни.

Храм „Св. Георги“ (Ротондата), гр. София

Първата и вероятно най-старата сграда у нас, за чието преустройство имаме сведения, е тухлената ротондата “Св. Георги”. Малкият храм е скрит в центъра на София между хотел „Балкан“ и сградата на Президентството и датира от края на IV-ти век. Специалистите привеждат две тези относно първоначалната функция на храма – римски балнеум (баня) или мартирий.

Ротонда “Св. Георги”

Интересен пространствен момент от плановото решение на ротондата представлява правоъгълното в план олтарното пространство, което е сравнително уникално за църква по нашите земи и за източното православие като цяло. При конвенционалното планиране на църкви олтарното пространство е оформено като апсида, но фактът, че ортогоналното решение функционира без проблем, показва, че това е валидна конфигурация е за оформяне на олтар и днес. 

Дървената църква, Истанбул

В периода на Българското възраждане наблюдаваме изявена тенденция за преустройство на сгради за църковни нужди. Такъв е случаят с Дървената църква в Цариград (дн. Истанбул), чийто имот е дарение от княз Стефан Богориди. В него са се помещавали три сгради – две каменни, които са съборени, и една дървена, която е била преустроена в храм. Важен момент при преустройството е олтарът – той изцяло попада в рамките на първия етаж и над него, както и над другите пространства от храма, се намира зала на второто ниво.

Къщата подарена от Стефан Богориди за българска църква

Дървената църква функционира като български религиозен храм до 1898 г., когато е осветена желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул – ярък пример за експериментирането с железни църкви във втората половина на XIX век.

Четете тук: Желязната църква в истанбул отново отваря врати

Храм „Св. Архангел Михаил“, гр. Варна

За религиозни нужди са преустройвани сгради с функции на жилища и училища. Такъв е случаят с храм „Св. Архангел Михаил“, който е първата българска църква във Варна. Постройката е двуетажна с видима каменна зидария в първия етаж и паянтов градеж във втория и до 1865 г. действа като училище.

Екстериорът на православната църква “Св. Архангел Михаил”

Впоследствие е извършено преустройство на голямата зала на приземното ниво, като успешно е спазена традицията върху олтар да не се разполага помещение с друга функция. Подобно правило можем да проследим и в други примери като Рилския манастир, където в жилищните крила са разположени четири параклиса – два по два един над друг. 

Храм „Св. Седмочисленици“, гр. София

След Освобождението започва бурен строеж на много нови християнски храмове в България, но практиката за преустройството на съществуващи сгради за религиозни нужди продължава да се среща. Такъв е и случаят с храм „Св. Седмочисленици“ в София. Първоначално сградата е построена за джамия през XVI-ти век и функционира като такава до XIX век, когато при земетресение минарето на джамията е разрушено. 

Храм “Св. Седмочисленици” | източник: личен архив

Впоследствие след Освобождението е преустроена в православен храм по проект на  архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов. Храмът запазва обема на средновековната джамия като основно ядро и добавя към него олтарна част от югоизток, ъглови надстройки, кула с часовник над централния вход и странични входове с портици.

Храм „Св. Успение Богородично“, с. Узунджово

Преустройство на ислямски храм построен през от XVI-ти век е и най-голямата селска църква у нас – храм „Св. Успение Богородично“ в село Узунджово. Плановото решение е характерно за функцията на джамия – голямо квадратно пространство за молитвената зала, покрито с купол, и портик – четириколонна аркада, разположен от западната страна.

Храм ” Св. Успение Богородично” | източник: Емил Енчев

През 1900 г. с решение на Народното събрание и царски указ, сградата на джамията е преотстъпена за превръщането и в църква. След известни обсъждания, от първоначалната постройка са премахнати михраба и мимбара. Допълнително е изградено олтарно пространство като пристройка на изток от сградата, а в интериора са монтирани дървен иконостас и владишки трон. През 1906 г. църквата е осветена за християнски храм, който продължава да функционира и до днес като най-голямата селска църква в България.

Четете тук: Архитектурни яйца за Великден

Преустройството на сгради за религиозни нужди у нас е важен момент от развитието на църковната архитектура във всяка една историческа епоха. Първоначалното им предназначение отнема възможността за канонично църковно архитектурно оформление, но им позволява да бъдат новаторски и автентични. Като такива те се превръщат в крайъгълни камъни на християнската общност от църковна и историческа гледна точка.

Основен източник: “Сгради, преустроени в църкви по българските земи” – Годишник на Университета по архитектура, строителство и геодезия, т. 51, бр. 1, 2018 г., Григоров Л.