Възможно ли е дизайнът да бъде използван за превенция или за справяне с терора в нашето съвремие? Какви мерки зависят от архитектите и могат ли те чрез намеси в градската среда и публичните пространства да намалят или повлияят на намеренията за терористични набези и атаки? Тези въпроси си задава в последната си публикация Аарон Бетски – известен архитектурен критик. В тази връзка, и ние решихме да проучим какво предлага дизайнът и до каква степен той може да бъде ефективен.

Какво може да направи дизайнът?

Бетски започва анализа си с това дали начинът, по който формираме публичните си пространства и ги населяваме, ги превръща в удобни локации за изпълнението на подобни намерения. Статистиките показват, че през последните години в основни локации за терористични атаки са се превърнали точно откритите публични пространства без контрол на достъпа. Разбира се, такива намерения винаги са били насочвани към локации с голяма концентрация на хора, но в по-ранни периоди основни такива са били сградите.

Защитни бариери на Уоул Стрийт. Снимка: failedarchitecture.com

Подобни атаки са се случвали в закрити пространства, в които най-често съществува някакъв контрол. С превръщането на отворените публични пространства в основни цели на терористични атаки естествено изниква въпросът: „А какво можем да направим ние?“

Зачестилите терористични атаки

Терористичните атаки през 2015 г. и 2016 г. в Ню Йорк, Страсбург, Ница и Лондон поставят пред дизайнерите спешна задача за намиране на най-ефективните и бързи превантивни мерки. Те трябва да създадат антитерористични структури без да нарушават приятната атмосфера на публичните пространства. Най-логичните мерки са поставянето на големи бетонни блокове по площадите за ограничаване на достъпа на превозни средства. Често те биват дегизирани под формата на кашпи с някакъв вид растителност или в по-интересни форми, имитиращи някакъв вид модерна скулптура.

Елементи за защита. Снимки: failedarchitecture.com

В Истанбул и Лондон по същите причини са премахнати кофите за смет в централните градски части, за да не може в тях да бъдат поставяни взривни вещества. Това, от своя страна, усложнява разходките на туристите в търсене на локации за изхвърляне на ненужните отпадъци.

Предложенията на дизайнерите

През годините се появяват множество интересни предложения, които предлагат елегантно и ненатрапчиво вписване на превантивни структури в градския живот. Италианският архитект Стефано Боери предлага заплашителните на вид елементи за протекция да бъдат заменени с дървета и храсти, като така пространствата стават по-приветливи и спомагат за подобряване на качеството на околната среда.

Кварталът в Айндховен. Снимка: Dezeen

В Холандия пък превантивните мерки са съвсем различни. Института по технология, безопасност и сигурност иска да използва специални светлини, за да влияе на поведението на хората в пренаселени пространства. LED лампи, които се различават по интензивност и цветове, вече са инсталирани в квартал на Айндховен, известен с оживения си нощен живот. Учените от Института твърдят, че светлината има свойствата да променя нашето поведение по елегантен и ненатрапчив начин. Освен това, те експериментират и със специални аромати, които също влияят успокояващо на тълпите.

Пейката в Ню Йорк. Снимка: Dezeen

Друг интересен проект е предложен през тази година на седмицата на дизайна в Ню Йорк от дизайнера Джо Доусет. Той интегрира в една структура механизъм за защита от нахлуващи с висока скорост превозни средства и система от пейки. Всеки елемент е направен от бетон, тежи над 1 тон и е създаден чрез 3D принтиране, като след това всички са свързани помежду си чрез стоманени пръти. Ако бъдат бутнати от превозно средство, което се опитва да нахлуе в площадното пространство, те остават свързани помежду си, завъртат се и създават стабилна бариера, която поема удара. Впоследствие пейката е разположена на „Таймс Скуеър“. Доусет споделя, че тя е една „дискретна“ алтернатива за защита на жителите и посетителите на града.

Как работи защитната пейка. Снимка: Dezeen

Той казва още: „Стандартните бетонни бариери, които са създадени, за да бъдат пространствата по-сигурни, често изглеждат заплашително и са неприятен знак на това, че всъщност не сме защитени в тях. Проектът има по-хуманистичен подход, който предлага и алтернативна функция, когато не се грижи за протекцията на гражданите. Освен това подчертава околността с елегантност, а не с постоянен намек за агресия.“

Превенция или наблюдение?

Тези интересни примери за по-скоро изключения, отколкото редовни практики за превенция.

Възприетите методи най-често не са архитектурни и основно се изразяват в поставяне на метални детектори за проверка. Аарон Бетски, който провокира разсъжденията по темата, всъщност твърди, че в наши дни тези практики стават все по-безполезни. В книгата си „Наръчник на тиранията” (Handbook of Tyranny), публикувана през миналата година, Тео Дойтингер също анализира всички методи за контролиране на публичните пространства. Той сравнява превантивните мерки с по-агресивните такива – на видеонаблюдение или лицево разпознаване. Вторите се оказват значително по-ефективни. Според Бетски обаче проблемът е във факта, че тези мерки превръщат публичните пространства в заплашителни за обитателите им и по този начин убиват тяхната функция.

Снимка: Dezeen

„Те унищожават малкото шансове, които имаме, за да бъдем заедно като гражданско общество, независимо колко обикновени или дори грозни могат да бъдат пътищата, паркингите или площадите. Превръщането на публичните места в „безопасни зони” би означавало да ги превърнем в убежища, управлявани от параноята.”

Дизайнът може да предложи интересни и нестандартни мерки, които да защитават някои пространства, но не може да реши глобалните проблеми в тази сфера. Публичните пространства са най-интересните локации – те са местата, в които се случва публичният диалог и връзката с местното общество. Усещането за сигурност най-често е обвързано с атмосферата на пространството, което бива създавано, както от дизайна, така и от хората, които го населяват. Както казва Бетски, пространствата трябва да бъдат оставени такива, каквито са, а дизайнерите в тези случаи трябва да забравят, че са професионалисти и просто да се превърнат в част от обществото, което да се грижи за тях.

Източници:
Joe Doucet installs anti-terror benches in New York’s Times Square
Eindhoven pioneers use of scent and light to „influence the behaviour of people“ in cwords
Making anti-terror infrastructure pretty 
Attempts to stop terrorism are becoming increasingly useless

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Баумит със спектакъл за Фасада на годината
Бяха наградени победителите в петте категории

Вчера,  14.11 в Зала 3 на НДК от 19:30 ч. се проведе церемонията по връчването на наградит…